С ветилището на Черната змия спасява от бездетие, от тежки и неизлечими за традиционната медицина болести, вярват не само жители на западното родопско село Крибул, община Сатовча, Благоевградско.
Тук няколко баби превеждат през гори и скали вярващите и отчаяните, баят им и извършват древни езически ритуали, където медицината е безсилна. Осъществяват връзка със силите на Земята и енергията на космоса.
Софиянци стигат до село Крибул през Гоце Делчев. Там до селото, на около 3,5 км, се намира светилището на Черната змия. Преходът е по черен път и пътеки, през поляни и горски дъбрави. Наоколо се разкриват спиращи дъха панорами, чак до Пирин и Славянка. Самото светилище е тайнствено място в гората, изградено от огромни скали в странна мегалитна конструкция, за която се вярва, че преди хилядолетия са я направили великани. Черната змия е място, известно на мнозина с лечебната си сила, и хора идват тук в отчаяно търсене на здраве, но и на духовна сила. Много разказват за чудотворни изцеления. В село Крибул се твърди, че живеят няколко възрастни жени, някои от тях потомствени лечителки, посветени в древните мистерии. При възможност те ще ви придружат до свещеното място и ще направят ритуалите за здраве и благополучие.
Мълчание
Вярва се, че за успех на начинанието трябва мистериите да се извършат в пълно мълчание. Дори само една думичка или въздишка може да изгони здравето и успеха на ритуала. Ето какво описват присъствалите на ритуал за здраве: „Гъстата, тъмна дъбова гора не стряска бабата и младата жена, която я следва по петите. Двете смело продължават да следват мрачната пътека. Изведнъж пред тях изникват чудновати дървета, които приличат на човешки скелети, отрупани с някакви вехти парцали. Старицата вдига ръка, което е знак разговорите да спрат. В пълна тишина те се промъкват между дъбовете, чиито клони са отрупани със стари дрехи, с червени прежди и конци. Приближават до свещената зона – уникалното скално образувание, наричано Провирачката (Дупката). Скалната арка лекува болести, а мистиката и тайнството тук съществуват от хиляди години. Жените не издават и звук. За да не разсърдят змията, която владее скалния феномен.”
Прежда
След това ритуалът продължава в мълчание, нарушавано само от магичните думи на баячката. Старата жена взема пръчка и започва да бае. Придружителката й покорно я следва. Водачката вади червена прежда, която е с дължината на ръста на младата жена, търсеща избавление. Възрастната връзва конеца на стълбата и се качва нагоре. Показва с жестове на другата да я последва. Промъкват се през половинметров отвор сред скалите. Магическите думи на баячката не спират. Тя прави кръг от конец около първата стъпка на своята спътничка. Вади кибрит и го запалва.
Според запознати червената прежда е ритуално изображение на Слънцето. Следват нови вълшебни думи. Младата – бездетна, която много иска да зачене, оставя монети на каменната площадка. Това е нейният символичен дар за змията – стопанка на мястото. Следва ново промушване през триъгълен отвор между две огромни скали.
След това преминаване двете жени напускат свещената зона и могат да говорят. Искащата да забременее сваля ритуалната си горна дреха, с която се е докоснала до камъка, и я връзва на едно от дърветата наблизо. Вярва се, че както змията съблича старата си кожа и се освобождава от паразити и заболявания и се възражда, така и човек зарязва болката си там и продължава напред, без да се обръща назад, оздравял и прероден.
Пейки
Това светилище е от древни времена. Траките със сигурност са го използвали, но е възможно и живелите преди тях да са го познавали и да са се впускали в измолване на чудодейната му сила. Вярва се, че огромната черна змия, която пази светилището, се показва от време на време и мнозина от жителите на село Крибул са готови да се закълнат, че са я виждали на скалите или в гората под тях. Казват, че влечугото е голямо и черно, но не било агресивно към хората. Усетело ли човешко присъствие, веднага се шмугвало между скалите и изчезвало. „По-важно е, че хората намират изцеление, а не дали има змия там, или няма“, смятат местните. Затова светилището се посещава все повече от нуждаещи се, а в последните години – и от туристи. В община Сатовча искали да го превърнат в национална забележителност, защото са убедени, че ако не физическо изцеление, то поне душевно спокойствие ще получи всеки, който отиде на свещеното място. Затова не се предвижда нищо да се строи в близост до скалите на Черната змия. Поне на 200 м от тях няма да има дори пейки. Болният трябва да остане насаме със себе си, да намери покой и вяра да се излекува.
Траки
Няма сериозни научни изследвания на светилището на Черната змия, но се вярва, че то е от тракийско време, а дори още по-старо. Местните вярват, че ритуалите в местността Скрибина ги има, откак свят светува. Според легендата огромната черна змия го зарежда с енергия. Влечугото е единственото животно в този край. За да подействат магичните му сили при извършването на ритуалите, скалата трябвало да стисне търсещия изцеление, когато се промушва през нея. Целта е той да се съедини с камъка. Уникалната скална композиция цери много болести, дори рак, твърдят жителите на селището. Някои от жените, които правят ритуала, са наследили способностите на древните жреци от своите майки и баби, които пък на свой ред ги научили от техните майки и баби – също като при нестинарите. През пролетта и лятото лечителките почти всеки ден се катерят по тесния горски път, използват магарета, за да отведат до магичното място поредния човек, който има надежда за изцеление.
Смята се, че най-задължителното нещо е да се вярва искрено в чудото. Тогава човек ще намери лек за своята болка. През дупката се влиза от запад на изток, тоест към изгрева на слънцето. Това е някаква древна лечебница. Примерите за излекувани хора били много – имало цяр за всичко – за зрение, за слух, нервни и психични заболявания, стерилитет при жени и мъже.
Една от бабите сама се разболяла от рак. Направила три процедури в древното оброчище и туморът изчезнал. И сметнала, че от този момент трябва безвъзмездно да помага на нуждаещите се.
„Не е важно на кой бог се кланяме, а да носим вярата в себе си. Тогава стават и чудеса. Насам редовно прииждат жители на съседните и по-близки селища. Но в последните години идват отвсякъде, увеличават се и чужденците. Болката не избира кой какъв е, идва бързо, а си отива трудно. Опитвам се да помогна за лечението на всички, които идват”, разказва лечителката.
Преминаването през дупката има за цел човекът, който е болен, да се допре с горната си дреха до скалите. Преданието гласи, че само по този начин може да оставиш там, в змийското светилище, болестта си. Червен конец се носи против уроки. Сваляш връхната дреха, слагаш я върху някое дърво и ставаш нов човек. Може да се отървеш така не само от болестта си, но и от злото, и от направена ти черна магия, от всякакви лоши работи.
Георги П. Димитров
