Н а 13 май своя празник отбеляза католическата църква "Дева Мария от Фатима". Светилището се намира в Плевен и е наречено така в чест на едно от най-чудните и загадъчни явявания на Богородица в света. За празника там се стекоха християни от околните градове и села, а литургия отслужи монсеньор Страхил Каваленов, епископ на Никополския диоцез.
Храмовия празник на епархийното светилище "Дева Мария от Фатима" в гр. Плевен.
Поклонниците си припомниха за едно от най-значимите Божии знамения. То се счита и за най-автентичното и безспорното от хилядите свидетелства за появата на Божията майка в различните точки на света. До днес само 20 от тях са получили църковно (духовно, свещеническо) признание. Изследователи откриват доста интересен феномен – 9 от Богородичните явления са се случили в смутните времена между 1830 и 1933 г.
Рубикон
Пришествието на Дева Мария в португалското градче Фатима се случва в доста възлов за цялото човечество момент. През 1917 г. по време на Първата световна война милиони губят живота си, а материалните щети са неоценими. В същата година в Русия избухва болшевишката революция. На власт идват комунистите, които воюват с Бога и Църквата. Духовниците са интернирани или убивани. Обществото постепенно се атеизира.
Днес Фатима е един от най-големите центрове в света за поклоннически туризъм.
Тревога обгръща и Португалия. Настъпва разпад на католическата монархия. Убити са крал Карл и първородният му син Филип, а другият му син, Мануел е изгонен от държавата. В резултат от военен преврат властта вземат масоните, провъзгласявайки през 1910 г. Португалия за република. Господстващият режим приема декрет за отделянето на Църквата от държавата, разпуснати са църковни ордени, конфискувано е църковно имущество, а йерарсите са осъждани на изгнание.
След края на войната през 1918 г. избухва грипна епидемия, която отнася в гроба 22 милиона души.
Мнозина мислели, че скоро ще дойде Краят на света. На фона на това във Фатима се явява Пресветата Дева. За свидетели избира три деца от планинските фамилии Марто и Сантуш. Те имат кръвни роднински връзки и живеят в близкото селце Алюстрал. Най-голяма е Лусия де Исус Роза душ Сантуш (род. 1907 г.). Нейните братовчеди са: Франсишку (род.1908 г.) и Жасинта (род. 1910 г.).
Жасинта, Франсишку и Лусия
Лусия е на 10 години, Франсишку на 9, а Жасинта на 7. Децата не умеят нито да четат, нито да пишат. Пасат овцете в долината Кова да Ириа. На катехизис ги учат свещеникът и родителите им. Броеницата, с която се молели, се ограничавала само до две молитви: „Радвай се, благодатна Марийо” при всяко от десетте малки мъниста и два пъти: „Отче наш” в началото на всяка десетица.
Ангелът
Както разказват в началото, те се срещат три пъти с ангел - пратеник на Бога. Това става, докато пасат овцете в Лока до Кабеко, или в малка долинка с формата на мида. Ангелът им се представя като посланик на мира и ги моли за молитва. Децата толкова много се развълнували, че искали да се молят без почивка. Следващия път ангелът се появява през лятото, когато децата гонят овцете към вкъщи. Той ги поощрява да се молят, защото сърцата на Иисус и Мария искат чрез тях да окажат много милосърдие и самите те да правят подвизи за вярата.
Така хлапетата започнали да раздават хляб, плодове и понякога се въздържали да пият вода. Третият път ангелът се явил есента. Тогава той държал чаша, над която се издигало Светото Причастие. От Него в чашата се стичали капки кръв. Ангелът коленичил и казал една знаменателна молитва - „Пресвета Троице”. След това децата свидетелстват, че ангелът им дал да пият от Кръвта Христова и изчезнал. Счита се, че по този начин те били подготвени за предстоящата среща с Божията майка.
Шестте срещи
Мариините явления започват от 13 май 1917 г. и продължават чак до октомври. Срещите били общо шест. Божията Майка се показвала на децата край един зелен дъб. В първото явление децата виждат, че една приказно красива жена слиза от небето. Тя започва да им говори, като ги моли да идват на този ден на същото място през следващите шест месеца. Малчуганите били така трогнати, развълнувани и окуражени от красотата на Пресветата Майка, че я запитали дали ще отидат при нея на небето.
Отговорът бил утвърдителен, но получили също поръчение да бъдат готови да се принесат на Бога за обръщане на грешниците. Децата отговорили положително. След тези думи, както описва Лусия, от ръцете на Дева Мария се появила тайнствена светлина, която обгърнала децата и те се видели в Бога по-ясно, отколкото в най-хубавото огледало.
Сърцето
На юнската среща Божията Майка им показала своето Непорочно сърце. То се намирало пред дясната ръка на Дева Мария и било оградено с тръни, които го пронизвали.
През юли Богородица показва на децата ада, за да знаят човеците, че това не е мит, както мислят мнозина. Видението описва Лусия така: „...море от огън. Потопените в този огън дяволи и души са като прозрачна жар, черна или тъмнокафява, за човешките форми, издигат се в този пожар, носени от пламъци, излизащи от тази жар заедно с облаци дим; падат на всички страни така, както искрите падат по време на големи пожари, без тегло и без равновесие, сред крясъци и стенания на болка и отчаяние, които ужасяват и разтърсват заплашително (навярно, когато ми беше дадено това видение, простенах, което чуха и другите). Демоните се отличаваха със страховити, отблъскващи форми на непознати и отвратителни животни, но прозрачни и като нажежени черни въглени. Изплашени, сякаш търсейки помощ, вдигнахме поглед към Божията Майка, която ни говореше с добрина и тъга (…)”.
Непорочното Сърце
Дева Мария ги осведомява още, че Бог, Който е любов, иска да спаси хората чрез разпространение по света на култа на Непорочното Сърце на Мария. Благодарение на него много хора ще бъдат спасени от ада, ще свърши войната и на света ще има мир. Богородица говори и за предстоящия бездуховен режим в Русия, както и за опасността от още една световна война, ако хората не се покаят. За съжаление всичко това се случва.
През юли Дева Мария се появява за сетен път. В края на откровението тя дава една молитва, която звучи така: „ О, Исусе мой, прости ни греховете, запази ни от адския огън, заведи всички души в небето, а особено онези, които най-много се нуждаят от Твоето милосърдие”. Девата обяснила, че причината за осъждането на много души в ада е липсата на жертвена подкрепа за тях с молитва и лишения от близките им. Т.е. не бива да забравяме да се молим за покойните си близки.
Четвъртото явяване на Дева Мария става не на 13-то число, а на 19 август в Ос Валинос. Причината е, че децата са заведени във Вила Нова де Оурем от гражданските власти. По това време знаменията вече са се разчули и децата са станали обект на тормоз от църковни и общински власти. Те ги призовавали да признаят, че всичко е плод на фантазия и игра, но те не се огъвали и отказвали. Тогава въпреки липсата на децата присъстващите усетили идването на Божията майка.
При септемврийската среща Лусия получава от Божията Майка уверение, отнасящо се до някои изцеления. Така например се излекувала Мария Емилия душ Сантуш. От 16-годишна, в продължение на 22 години страдала от нелечима болест на костния мозък и била напълно парализирана. Жена от Малага, Испания, също била излекувана отведнъж, а била болна от раково заболяване.
Броеницата
Дева Мария отново изисквала практикуването всеки ден на Броеницата с цел войната да свърши. Потвърдила, че Бог е доволен от промяната в сърцата на трите деца и покаятелните жертви, които правят за грешниците. Тя възвестила, че на последното й явяване ще се случи невиждано знамение.
На 13 октомври 1917 г. се събира огромна тълпа богомолци, наброяваща от 70 до 130 хиляди.
Хиляди се събират край гр. Фатима между май и октомври 1917 г.
Пристигат журналисти от много краища на света. Дева Мария тогава прави обещаното чудо. Това бил танц на слънцето, който видели всички. То изпълнило три пъти танца в небето, въртейки се около оста си, и се спряло. В един момент започнало стремително да пада към земята. Изглеждало, сякаш ще настъпи космическа катастрофа, която ще смаже земята. Хора от различни обществени класи, вярващи и невярващи, падали на колене, крещейки, с ужас молели за милосърдие и съжалявали за греховете си. Но в един момент порядъкът на битието се възстановил и Слънцето заело нормалното си положение на небето.
Според духовници чудото на слънцето е отговор на неверието на хората, за да им се даде знак. Това не е просто каприз на Господ Бог, а доказателство за Неговото Божествено Могъщество, за това, че светът и хората Му принадлежат, защото ги е сътворил и им позволява да живеят. Малко преди да отлети, Дева Мария помолила на мястото на срещите да й бъде направен параклис.
* По материали на епархийското светилище „Дева Мария от Фатима“, гр. Плевен
Любомир Старидолски
