Н а 9 юли се навършиха 175 години от рождението на великия Иван Вазов. Той е символ на консервативност, но приживе писателят е предсказал появата на смартфона.
На 31 декември 1899 г. той пише първия български фантастичен разказ „Последният ден на XX век”. В него Дядо Вазов се пренася 100 години напред във времето, опитвайки се да отгатне живота на българина на 31 декември, но през 1999 г. Така той описва как внукът на Фердинанд - младият цар Иван, ползва едно чудно изобретение „фоноскоп”, с което води видеоразговори с картинка. В случая апаратът стои на стената, царят го включва и говори от София със сина си княз Константин в Одрин. Връзката е осъществена на минутата подобно на днешните онлайн сесии. Така Вазов пророкува появата на смартфоните, видеотелефона, както и екрана на компютъра, по които говорим и виждаме събеседника си независимо от разстоянието.
Криле
Писателят си представял още, че през 1999 г. децата ще летят по улиците с „флигт-вег” – нещо като велосипед с каучукови криле, което много наподобява днешните тротинетки и парапланери. Вазов описал дори смога над София, образуван според неговата визия от „десетки фабрични комини“.
С този фантастичен разказ Вазов се нарежда до писатели пророци като Жул Верн (който в разказ също предрича видеовръзката). Тук можем да поставим и Елин Пелин, който пък предрече пилотираните полети до месечината с „Ян Бибиян на Луната" (1934). Любопитен факт е, че именно Елин Пелин е първият уредник на къщата музей „Иван Вазов“ в София. Там Патриарха на българската литература живее 26 години до края на живота си. В къщата може да се види и един от първите телефони - подарен на Вазов от държавата за 70-годишнината му. Писателят обаче не обичал да говори по него. С това всъщност са свързани доста куриозни случаи. Близките го подсещали: „Бачо, онуй звъни!“, а той отговарял - „Нищо, нищо, аз не го чувам“. На подканите да се повика ли техник да го оправи Вазов изпадал в доста конфузни ситуации да се оправдава, защо не иска да използва нововъведението.
Сопот
Иван Вазов е роден в семейството на Съба и Минчо Вазови в Сопот на 9 юли 1850 г. По време на пожар през Освободителната война къщата му в Сопот е опожарена, а Минчо е убит.
Патриарха на българската литература е бил необразован, но казвал, че в образованието трябва да се вярва като в Бога - безрезервно. Той бил търговец и искал синът му да тръгне по неговия път. На другата везна била майката, която подкрепяла литературните наклонности на Иван.
Той имал шест братя и две сестри. Най-големият в семейството е изпратен в Румъния при чичо си Кирко, за да се учи на търговския занаят. Вместо това обаче той не проявява интерес, а отива при хъшовете. Живее няколко месеца сред тях, а живота им описва след това в повестта „Немили-недраги“ и драмата „Хъшове“.
След Освобождението Вазов минава през различни професионални превъплъщения. Тъй като е владеел цели 5 езика – френски, руски, гръцки, турски и румънски, заема високи чиновнически постове. В Свищов работи при губернатора на Найден Геров, а после е преместен в Русе в канцеларията на генерал Акимов. В началото на десетилетието Вазов е учител в (1872-1873) в Мустафа паша (днес Свиленград). После е преводач при строежа на международната железница Цариград– Белово (Баронхиршовата железница). В Берковица пък е назначен за председател на Окръжния съд (18 март 1879 – септември 1880 г.). Той е нямал юридическо образование, но хората изключително вярвали на преценката му. Вазов е бил още министър на просвещението и цели два пъти депутат.
Първия път той става народен избраник, след като се установява в Пловдив. Там Вазов се включва в политическия живот като част от Народната партия и е назначен от генерал-губернатора за депутат в Областното събрание. Междувременно започва да издава вестник „Народен глас“ и сп. „Наука“. По негова идея се публикуват и западноевропейски автори, защото е искал българите да повдигнат своята култура. Пловдивският период се смята за един от най-плодоносните му. Тогава пише „Епопея на забравените“ и повестта „Чичовци“.
Къщата музей на Иван Вазов в миналото
Одеса
След провала на проруския преврат през 1886 г. Вазов, който е активен русофил, заминава през Цариград за Одеса. Там той пише първата част на романа „Под игото“. Неговият близък приятел - видният филолог проф. Иван Шишманов, го кара да публикува произведението, но Вазов отказва с обяснението, че още не е готов. По онова време той страда от очебол, заради което е диктувал втората и третата част на най-малкия си брат Борис. За първи път романът е публикуван в три отделни издания на „Сборник за народни умотворения, наука и книжнина“.
В къщата музей в София може да се види телефонът на Вазов, подарен му за неговия 70-и юбилей.
Воденица
След 1889 г. Вазов се установява в София. Чичо му след Освобождението също се мести от Румъния в града, като купува ресторант градина, хотел и воденица някъде около Малашевци. След кончината му по-малкият брат на Вазов – Никола, поема бизнеса. Първоначално писателят живее на квартира, а по-късно построява къщата си именно в парцел, закупен от заможния чичо Кирко.
През годините хората се стичали под балкона на Дядо Вазов на всеки негов юбилей. Друг път идвали, за да чуят мнението на писателя по някой важен въпрос в ролята му на народен трибун. Често се изказвало и предпоследното му кученце Хектор, което доста злобно лаело целия софийски елит. В кабинета днес може да се види последният домашен любимец на писателя – кученцето Буби, което е препарирано.
Кучето Буби още чака своя стопанин в кабинета му.,
Цар Борис III
Иначе за влиянието, което Иван Вазов е имал сред народа, сочи фактът, че на крака му идва цар Борис III, който лично му връчва орден „Св. св. Кирил и Методий“. До този момент отличието се давало само на държавни мъже, занимаващи се с политика.
След коничната на носителя роднините били длъжни да върнат най-високото отличие в Царска България. Само за Вазов е направено изключение и е позволено да задържи ордена завинаги. На 24 октомври 1920 г. той е обявен за народен поет с царски указ, а министърът на просвещението Стоян Омарчевски му подарява златен часовник, който също може да се види сред експозицията на къщата музей в столицата. Иван Вазов умира на 22 септември през 1921 г. Столът, на който е седял в трапезарията, е отбелязан с траурна черна лента.
Ресторант прави меню с неговите герои
Приживе Вазов се е славил като голям фен на хубавата храна. А който искал да го намери, знаел, че стои в любимия си ресторант „Юнион клуб“. Близо 60 години частният клуб се помещавал в едноетажна сграда с градина, разположена на пресечката на улиците "Раковски" и "Иван Вазов". Там менюто било направено според Вазовите герои. Бобената чорба се наричала „Супата на Странджата“. Имало още - “Кафето на Хаджи Ахил,“ пудинг „Боримечка“ и т.н. Когато баба Съба не успявала да сготви, носела тайно храна от Юниона. Вазов обаче я хващал с думите „Събе, Събе, хубаво е, ама не е по сопотски“. Сред любимите гозби на писателя били лозови сърми, сърма-було и яхния постна от бял фасул.
Над работното бюро на Вазов е стояла икона на св. Иван Рилски и картината Македония на Иван Мърквичка.
„Под игото“ излиза първо на английски език
Малцина подозират, че романът „Под игото“ като една книга първо излиза на английски език. Нашето издание се забавя заради илюстрациите. Едно време процесът ставал бавно, наемали се актьори от театъра, обличали ги в хайдушки дрехи, след което ги заснемали. Накрая давали фотографията на художник и той вече започвал да прави илюстрацията. Вазов обаче се ядосал, като видял Боримечката - един младеж, който държал тояга и гледал замечтано в небето. Писателят поискал героят му да държи пушка, да гледа лошо, а устата му да е отворена като за вик. Всичко това забавило книгата, тъй като изработката на илюстрациите започнала отначало. Днес романът е издаден на над 60 езика, включително китайски, корейски и японски.
Родът му дава двама генерали
Братята на Иван Вазов също имат славна и доста интересна съдба. От рода излизат двама генерали - Георги и Владимир. И двамата са учили в Русия. По-големият Георги е бил военен инженер. Руснаците са го ползвали да строи укрепления по южната граница. Със своите умения той успява да превземе смятаната за недостъпна крепост в Одрин. Руснаците го награждават с орден „Св. Владимир“, който му дава дворянски права. Той реално е можел да си живее на спокойствие, но идва да се бие за България по време на Балканската война.
Генерал Владимир Вазов се прочува при битката при Дойран през Първата световна война. Успява да запази позициите. Макар да губим войната, генерал Вазов няма загубена битка. На едно събиране в Англия на ветераните през 1935 г. генерал Милън нарежда знамената да се свалят ниско, защото минава генерал Вазов. Въпреки че бил на противниковата страна, всички оценявали неговите качества. Владимир става и кмет на София за 6 години. Под негово ръководство се построява водопроводът Рила-Витоша, който снабдява града с вода. Започва също така павирането на улиците. Най-малкият - Борис, пък завършва право в Париж. У нас е известен като журналист с остро перо, борещ се за свободата на словото.
Любомир Старидолски
