К анибализмът е често срещано екологично взаимодействие в животинското царство. И ако там това явление на изяждане на индивиди от един вид понякога е биологично оправдано, то в съвременното човешко общество канибализмът може да се тълкува само като абсурд.
Явлението канибализъм е най-ужасното цивилизационно извращение, а проявите му се смятат за признак на психично или сексуално разстройство. За съжаление човекоядството съпътства историята на човечеството от раждането му до наши дни. А най-изявената му форма е ритуалното човекоядство.
Ритуали
Ритуален канибализъм е имало сред индианските племена по време на Колумбовите завоевания в Америка. И до днес го практикуват племена в Папуа Нова Гвинея, джунглите на Африка и Южна Америка, изолирани от съвременния свят. Те изяждат ритуално враговете си, за да вземат духа им и да станат по-силни. Така всеки попаднал сред тях те считат за враг и заплаха и често той е изяждан ритуално с песни и танци. През 1960 г. канибали от племето асмат в Папуа изяждат 23-годишния син на американския губернатор Нелсън Рокфелер – Майкъл, тръгнал на научна експедиция.
През 2011 г. 40-годишният германски турист Щефан Рамин е изяден на остров в Тихия океан, а през 2018 г. племето сантинел от остров в Бенгалския залив убива с лъкове американския мисионер Джон Чау, тръгнал да ги покръства, след което, разбира се, го изяли. Българският лекар д-р Евгени Бенчев, хирург от Бургас, остава единственият оцелял лекар сред три медицински екипа в островната държава Вануту, изядени от местни людоеди. В Зимбабве, където също е работил, едва отървава медицинска сестра от същата участ.
Много по-ужасен обаче се оказва продоволственият канибализъм, продиктуван от масов глад. В ХХ век такива случаи има описани през 30-те години в Украйна (известен като Гладмор), през 1933 г. в СССР (известен като Назинската трагедия), при обсадата на Ленинград през Втората световна война, по време на Китайската гражданска война и политиката на Големия скок, при червения режим на Пол Пот в Камбоджа.
Сексуалният канибализъм, считан за психично извращение, се среща във всички краища на цивилизования свят. Най-известните съвременни канибали с многобройни жертви са Андрей Чикатило, учител от Ростов, който от 1978 до 1990 г. изял 56 души, предимно деца и жени, Исеи Сагава от Япония, хранил се дълго с шведска студентка, Джефри Дамър – канибалът гей от Милуоки, САЩ, убил и изял 17 мъже.
Вуду
Най-много случаи на канибализъм в последните десетилетия обаче има в Африка, и то не къде да е, а сред висшия ешелон управници. Африканският континент – тази люлка на човечеството, е запазил и до днес много ритуали, магьосничества и древни обредности, все още практикувани. Африканците са известни в цял свят с най-страшната магия – вуду. Но ако можем да разберем това сред населението като етно-религиозни местни традиции и екзотика, абсолютно необясними са те сред управляващите върхушки в доста африкански държави, дори сред президентите, и то в ХХ век.
Говори се, че бившият президент на Мозамбис Самора Машел (1933 - 1986) e станал жертва на вуду магия. Този лидер е искал да въведе социализъм като управление, търсил е помощ и обикалял СССР и соцлагера за съдействие. По негово време започва масово обучение на африкански активисти в соцстрани.
Издънка
През 1980 г. Машел гостува и на Тодор Живков в България. Офицер от УБО разказва смешна случка. Живков и Машел приемали овации от трудещите се на трибуната, а бил горещ летен ден. Отзад стоял Милко Балев – отговорник по външна политика към ЦК, и мърморел: „Ох, ще пукна от жега, а на тия черни маймуни нищо им няма”. Тогава бодигардът на Машел казал на развален български: „А-а, и нас топло, другарю”.
Противниците на Машел от фронта РЕНАМО опитвали покушения и дори повели гражданска война, но накрая прибегнали до вуду за смърт, твърди зулуският шаман Мутуа. На 19 октомври 1986 г. президентският самолет с отличен екипаж се разбива в планински склон в ЮАР. След смъртта му опонентите му говорели, че той обичал да похапва деца и бебета, а вдовицата му – другарката Граса Машел, която получила имоти, коли, арт произведения, бижута и пари, бързо станала съпруга на първия чернокож президент на ЮАР Нелсън Мандела.
Пържено
И ако за Машел има само слухове за канибализъм, то за Жан Бодел Бокаса – президент на ЦАР, си е явен факт. Той управлява централноафриканската република между 1966 и 1979 г., като след 1976 г. се провъзгласява за император. Един от най-екстравагантните военни диктатори на ХХ век е син на племенен вожд и шаманка. Стига до капитан от френската армия, негови идоли са Наполеон и Хитлер. Бокаса подложил на нечуван глад и терор народа на ЦАР, докато за неговото коронясване била похарчена сума, надвишаваща БВП на малка страна. Твърдял, че обича народа си и наистина го обичал – пържени тела със заливка от лютив сос. Много политически противници и неудобни персони били приготвяни майсторски от личния му готвач, а продукция винаги имало. Но той предпочитал по-крехко месце от малолетни. През януари 1979 г. в столицата Банги заради демонстрации на ученици над 100 деца между 6 и 16 г. били арестувани. 40 от по-малките били пратени за кухнята, а останалите – вързани на площада пред двореца и лично Бокаса ги прегазил няколко пъти с камион. Въпреки всичко зверът доживял спокойно старините си в замъка си във Франция.
Садизъм
Иди Амин Дада – президентът на Уганда от 1971 до 1979 г., дошъл на власт чрез преврат, е известен с лъчезарната си усмивка, зад която се крие звяр. До края на управлението си той издава към 500 хиляди смъртни присъди. Казва, че по рождение е нубиец и мюсюлманин, учил до 4-ти клас. Преминавайки обучение в английската армия, той сменя неколкократно религията си. Злият му характер се проявява още през 1962 г., когато командва част, изпратена срещу крадци на добитък. Всички били бити до смърт, с потрошени кости и погребани живи. През 1966 г. се оказва, че Амин разполага със злато за 1,350 млн. долара от гешефти с оръжие. С подкупи успява да стане президент и първото е да сключи брак с 30 жени. И започва лов на политически опоненти. Първо 5-6 хиляди офицери от армията му. Наказанията са показни и жестоки – отсичане на крайници, провесване на куки, средновековни мъчения. Във фризерите в президентския дворец винаги има колекция от отрязани човешки части. Той похапва специалитети от човешко, като твърди, че то е по-солено и вкусно от леопардовото. Негови жертви стават и омръзналите му вече жени. Забавлявал се, като хвърлял случайни минувачи на гладни алигатори. В неговите тенджери попаднали министри и дори висшият духовник на Уганда. Лекари от Израел, които редовно го преглеждали, споделят, че Амин Дада страдал от сифилис и сериозни увреждания на мозъка. Накрая диктаторът бяга при Кадафи с 4 жени и 30 деца, а през 2003 г. умира от усложнения в Саудитска Арабия.
Леопард
Последният диктатор от ерата на Студената война е президентът на Заир Джоузеф Дезире Мобуту. Той служи в колониалната армия. През ноември 1965 г. стигнал чин полковник, прави преврат и узурпира властта. Първо въвежда африканизация в бившето Белгийско Конго – всеки е длъжен да изостави християнските имена и да приеме местно африканско име. Себе си нарича Сесе Секо (всемогъщ войн) и никой освен него няма право да носи дреха от леопардова кожа – негов символ става леопардовата шапка. Екзекутира бившия министър-председател и го хвърля на гладни леопарди, конгоанският революционер и другар на Лумумба – Пиер Мулеле, наказва с изваждане на очи, рязане на гениталии, крака, ръце – най-бруталната политическа екзекуция на ХХ век. Обявявайки се за Бог, Мобуту издига няколко дворци, копие на Версай, с автопарк и луксозно летище. Не се броят яхтите и чуждестранните имоти – към 1984 г. има 5 млрд. долара. И въпреки това не се отказва да похапне специалитети от човешко. Негов италиански готвач пише, че Мобуту обичал млади жени. Във всяко село той ползвал правото на вожда – нгбанди, за дефлорация на млади девойки, която те трябвало да приемат за висша чест. Но ако някоя не се окажела девица – тежко й. Била отвеждана в кухнята. Особено обичал женски гърди и задни части, приготвяни като пача. Опитвал и мъжки „бели бъбреци”, а от враговете си ял сърцето. Двете му официални съпруги били близначки.
През 1995 г. представители на Кинтекс-България, поддържаща трайни търговски оръжейни връзки със Заир, пътуват за важна сделка. Трябвало да ги приеме секретарят на вече болния от рак „баща на народа”. В посолството и МВнР ги предупредили да не хапват нищо, понеже умиращият президент си правел майтап, като тайно поднасял блюда от човешко месо на високи свои гости от Европа.
Жени Викторова
