Р ентите ще паднат между 15-20 % тази година, защото не е възможно стойността им да представляват половината от разходите на стопаните. Това прогнозира в анализ за състоянието на зърнения сектор Борислав Петков, зърнопроизводител, бивш депутат и ексшеф на Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗ), пред „Телеграф”. Той подчерта, че тенденциите са да намаляват, но това зависи от реколтата, цените на зърното. Икономическата логика е рентата да представлява между 14 и 15% от дохода, който би получил земеделският производител. Фермерът изтъкна, че златното правило гласи, че най-добрата рента е тази, която е платена, защото не е важно кой какво ще обещае, а кой какво може да плати.
Райони
Борислав Петков очерта нивата на рентите по райони, като според него в Добруджа се очаква значителен спад, особено на фона на предишните нива от 120 лв. (60 евро) до 35-40 евро максимум на дка, защото последните две години там не се отчитат кой знае какви добиви и резултати, а благодарение на високите ренти се реализират и високи загуби. Фермерът може да издържи без обратни инвестиции максимум три години, ако не ги направи, е загинал, изтъкна бившият депутат.
Според него нивите в Централна Северна България – Велико Търново, Плевен и Лудогорието, ще се движат около 26-28 евро за дка, същите се очаква да са и във Враца и Монтана, Видинско, където са големите арендатори, между 21-26 евро за дка в хубавите землища. Анализът показва, че Южна България ще отбележи сериозен спад, защото традиционното засушаване оказва негативни последици за реколтата, въпреки че тази година прави изключение и превалява от време на време, но плодородието на района е по принцип по-ниско. Най-високите ренти в южната част на страната ще са около Стара Загора от порядъка на 26-28€, на останалите места ще са между 13-16€ за дка. „Има землища, където добивите са 100-120 кг зърно, което не е малко, но цената на зърното е ниска. И това е една от причините рентите да падат, защото фермерите не жънат пари, а зърно, а субсидиите не могат да покрият рентата, те се движат около 11-12 евро за дка”, обясни Борислав Петков.
Намаление
Георги Хаджийски, арендатор и млекопреработвател от Северозападна България, коментира пред „Телеграф“, че може да се наложи в бъдеще да съкрати площите за обработка, за да има по-ниски разходи. Въпреки че е едно от големите стопанства в района на Врачанско и Монтанско, той обясни, че вече трета година е на загуби, а субсидиите, които получават зърнопроизводителите, са почти половината от това, което плаща като рента. Справка в системата на министерство на земеделието показа, че фермерите, които ще работят „бели петна“, трябва да плащат 26 евро за дка, които по-късно собствениците на тези ниви могат да си получат. Според Хаджийски при създалата се ситуация с ниски цени на зърно, климатични промени, зърнопроизводството в този му вид България е обречено.
„В момента ние произвеждаме просто суровина, която изнасяме, и никакви продукти, които да дават добавена стойност“, изтъкна той. Стопанствата в Западна Европа са устроени по друг начин, те си имат и зеленчукопроизводство и собствени млечни продукти, ние внасяме всичко и в този смисъл сме обречени, ако не се вземат мерки.
Реколта
Въпреки това надеждите на зърнопроизводителите за реколтата са повече от обнадеждаващи. Очакванията са да стигне и мине 7 млн. т, което е повече от миналогодишните добиви, според Борислав Петков. Проблемът е в ниската цена в момента. Според Хаджийски, за да не е на загуба фермерът, цената на тон пшеница трябва да е около 201€ за тон, а в момента е 150€ за тон. Това не може да компенсира разходите за торове, чиято себестойност изкуствено се завишава, цената на труда и допълнителните обработки и екологични изисквания, които трябва да спазват европейските стопани.
Георги Хаджийски, арендатор: Спасението е напояване и животновъдство
Държавата може да помогне на фермерите, като осигури възможно най-бързо напояване, защото то не е нужно само на зеленчукопроизводството, а и на царевица, слънчоглед, овощарство. Заради сушата сме имали катастрофални добиви, коментира Георги Хаджийски. Това, което може да извади зърнопроизводството от бездната на затъването, е животновъдството, защото само по този начин ще има сигурен пазар във вид на фуражи, производство на месо и мляко, които ще донесат добавена стойност както за фермерите, така и за бюджета, категоричен е Хаджийски. Той изтъкна жалката ситуация, в която се намира производството на храни в страната, визирайки, че практически вече всичко в България се внася от домата, до млякото, колбаса, сиренето и плодовете. Внасяме дори ГМО, въпреки че нямаме право да го произвеждаме, изтъкна зърнопроизводителят.
Друга мярка, която ще помогне на стопаните, е застраховането, което особено по отношение на овощарството е неадекватно, защото застрахователите застраховат едва след като минат пролетните слани. Още по-бързо трябва да се реагира и за бързо изграждане на новите площадки за градозащита или за разширяване на самолетния способ, там където е възможно. Друга мярка, която ще е в помощ на стопаните, е да има поне 7-годишен период при сключване на арендни договори, което ще позволи по-смели и сигурни инвестиции на земеделските производители.
Той посочи и конкретна мярка, свързана със слънчогледа, забраната да се внася да е до 31 декември, а преработвателите на черното семе да бъдат стимулирани да купуват български слънчоглед.
Заводи за нишесте и спирт носят добавена стойност
Зърнопроизводителят Борислав Петков посочи няколко причини за кризата с пазара на зърно. На първо място ниските цени са глобален проблем. От друга страна за българската криза една от причините е, че Русия и Украйна са взели традиционни за България пазари като Алжир и Барселона.
На първо място, защото себестойността на зърното и в двете страни е много по-ниска от тази, която се произвежда у нас, особено заради евтините препаратите, които в Европа са забранени, както и цените на торовете. Така с по-ниска себестойност двете страни завземат традиционни за България пазари.
Румъния
„Украинско жито влиза в Европа, маскирано като румънско, и така се избягват квотите. Така стига до Барселона. От друга страна, въпреки че пшеницата е борсова стока, Алжир избягва това ограничение, като обявява търгове, и естествено Русия и ги печели, защото може да си позволи по-ниска цена“, разкри механизма Борислав Петков. Според него влезе ли Украйна в ЕС, а това ще стане в близките години, българското зърнопроизводство в този му вид ще падне на колене, защото производствените разходи спрямо нашите са космически надолу и ние не можем да се съревноваваме с тях. Дори защото в момента използват гама от препарати, които при нас са забранени преди 50 г.“, каза той. Ситуацията е такава, че България със зърното си субсидира страните от Северна Африка и нищо повече. Много отдавна субсидиите не остават в земеделския производител, готов съм да си скъсам всички дипломи, ако не съм прав“, зарече се фермерът.
Правила
Според Петков украинците няма да спазват правилата в ЕС, базирайки се на опита си с тях като партньори. „С украинците работят повече от 10 години, те правила не спазват, дори ситуацията с незаконното селище във Варна е показателна. Те мислят, че всеки им е длъжен. Освен това ще имат предприсъединителен период, по времето на който ще е пълна мъгла. На нас ни трябва само 1 година в ЕС и приключваме със земеделието в този вид“ , направи мрачна прогноза бившият депутат.
Преработка
Единственото спасение за земеделието и по-специално зърнопроизводството е държавата да инвестира в пет преработвателни предприятия в различни части на страната заедно със земеделски производители. От зърното да се добива спирт, нишесте, въобще от пшеницата могат да се добиват 14 продукта, които да се изнасят и да носят добавена стойност. По този начин естествено ще се получат кооперативи, защото фермерите ще видят ползата от тях. След пет години например държавата може да им продаде тези заводи, даде идея за спасение Борислав Петков. А сега само изнасяме суровина, дори нишесте внасяме, въпреки пълните складове с пшеница, изтъкна той.
Светлана Трифоновска
