С ънища за ясновидство, сънища за пророчество, сънища за подсказване... Човечеството все още не е успяло да разбере тяхната природа. Жалко. Така че можем или да ги приемем на вяра, или да ги отречем. Но едно е сигурно – историите, за които ще стане дума по-долу, са се случили в реалния живот.
Историята на Едуард Самсън, кореспондент на вестник „Бостън глоуб“, навремето предизвиква сензация в целия свят. Самсън заспива в редакцията над статията, по която работи. През нощта се събужда плувнал в пот от това, което току що е видял. Чудовищна катастрофа буквално взривява остров с вулканичен произход някъде в тропиците. Огнени стълбове раздират тежкото небе. Нажежените скални късове с отровно свистене отиват във вълните на надигнатия океан. Морето ври и кипи. От дълбините му се издига гореща лава. Титанични вълни се разбиват в брега, помитайки всичко по пътя си. Хиляди хора загиват пред шокираните очи на Самсън. Сънят е ярък и толкова шокира въображението, че журналистът го записва подробно и талантливо. Той дори знае името на този остров, въпреки че не може да се похвали с дълбоки познания по география и е пътувал малко. В съня му островът носи екзотичното име Прапоме, което не му говори нищо. И така той прехвърля фантастичната трагедия на хартия и като я оставя на бюрото си с бележката „Много важно!“, се прибира вкъщи, където лежи няколко дни – разболял се е от преживяното.
Бележки
На следващата сутрин светът ахва от ужас. Бележките на Самсън, счетени от редакторите за кореспонденция, получена през нощта по телеграфа, са публикувани. Това, което следва, е извън трезвия разум. На следващия ден всички американски вестници препечатват ужасната сензация и хиляди шокирани граждани се втурват към редакциите, за да разберат подробностите и продължението на събитията. Едуард Самсън пристига в редакцията след боледуването и е шокиран от случилото се с личните му бележки. Той признава всичко на главния редактор. Вестникът, който има безпрецедентен тираж през последните дни, е принуден да излезе с опровержение, а кореспондентът е изхвърлен на улицата. И тогава се случва нещо невероятно. Сеизмичните станции регистрират чудовищно земетресение в Индийския океан. Бреговете на Америка са залети от гигантски приливи и отливи. Въздушна вълна с безпрецедентна сила обикаля планетата три пъти. Случва се едно от най-лошите бедствия в човешката история. Датата е 26 август 1883 г. Вулканът Кракатау, разположен в днешна Индонезия между островите Ява и Суматра, изригва, изхвърляйки в атмосферата 25 куб. км скали, пепел и друга вулканична маса.
Тътенът от изригването, равнозначно на взрива на 200 мегатона тротил, или 13 000 пъти мощност на атомната бомба, хвърлена над Хирошима, е толкова силен, че е чут чак до Пърт в Австралия, на над 3000 км южно, и до остров Мавриций в Индийския океан на 5000 км западно от Кракатау. Изригването унищожава две трети от едноименния остров, изтрива от лицето на Земята 165 селища и нанася сериозни щети на още 132, а човешките жертви са официално 36 000, а неофициално 120 000, още десетки хиляди са ранени, много от тях при последвалото цунами. Вулканът е активен от древността, като първото регистрирано изригване датира от 416 г. Изригването от 1883 г. се отразява на цялото земно кълбо, като изстреляният на височина от 80 км стълб пепел и прах се разсейва с години, а през 1884 г. глобалната температура спада с около 1.2 градуса по Целзий.
След шока от случилото се Самсън е върнат на работа с почести. Той печели възхищението на колегите си, трикратно увеличение на заплатата и осъзнава собствената си изключителност. Дълги години той разсъждава над пророческия си сън, като това никога повече не се повтаря. Успокоява се чак в края на живота си, когато получава от Холандското историческо дружество древна географска карта, където Кракатау е кръстен с първоначалното си древно име, дадено му от аборигените - Прапоме.
Мемоари
В мемоарите на известна политическа фигура – английския посланик Дъферинг, има описание на сън, който някога е спасил живота му. Един ден сънувал, че седи до прозореца и гледа към улицата. Мъж върви по улицата и носи ковчег. Още в съня си той се уловил, че си мисли, че не иска да види всичко това, но все пак наистина искал да погледне лицето на този човек отдолу. Сякаш отговаряйки на умствения му зов, мъжът вдигнал глава и се усмихнал странно. Няколко седмици след съня Дъферинг си спомнял това неприятно лице. После, разбира се, забравил. Минали години. В един от престижните ресторанти в Париж се провеждала дипломатическа вечеря, на която лордът трябвало да присъства. Той се изкачил до масивния асансьор, за да се качи до трапезарията, и изведнъж замръзнал, разпознавайки оператора на асансьора като мъжа от стария сън. Смел и сдържан обикновено, Дъферинг се сковал от страх. Лордът решил да се успокои, преди да се качи в приемната. Той направил няколко крачки към рецепционистката, убеждавайки се, че иска да разбере името на човека, чието лице го изплашило толкова много. Миг по-късно вече не му трябвало – асансьорът, в който почти се бил качил, се срутил в шахтата със страховит рев. Всички, които били в него, загинали. Ето как понякога сънищата помагат да се избегне най-непоправимото. А някои от тях дори влизат в историята.
Тази мистериозна история се случва на английския посланик във Франция по времето на Мария Тюдор. Името на благородника е Никълъс Уотън. Цели три дни сънувал един натрапчив сън – винаги един и същ, практически непроменен. Сънувал, че любимият му племенник е замесен в заговор за свалянето на кралицата. Никълъс Уотън бил човек с необичайно трезв ум, но на четвъртия ден не издържал и решил да напише писмо до кралицата с молба незабавно да затвори племенника му. Той обещал да даде всички обяснения при лична среща. Много скоро заговорът бил разкрит, а участниците в него били екзекутирани. Само племенникът на Уотън оцелял. Минали няколко години и един ден той разказал на чичо си как по чудо се отървал от смъртта и че нямало ден, в който да не благодари на Провидението, че го е спасило. Той така и не разбрал, че не е лежал в затвора за неуспешен дуел, както вярвал през всичките тези години. И неговото провидение бил неговият любим чичо.
Катастрофа
Известният шведски психолог Ева Хелстрьом сънува, че заедно със съпруга си в състояние на безтегловност летят над Стокхолм. И тогава над един от площадите тя вижда бедствие: синият трамвай номер 4 се блъска в последния вагон на зеления влак. Сънят е толкова ясен, че след като се събужда, Ева скицира диаграма на сблъсъка и дори се опитва да го направи публично достояние, но удря на камък – в града никога не са се движили зелени вагони.
Почти две години след този сън се случва катастрофа – синият трамвай номер 4 се блъсва в зелен вагон. Факт е, че железопътните вагони са пребоядисани в зелено от няколко месеца. Диаграмата на бедствието е сравнена с оцелялата рисунка на Ева. Съвпадението е пълно.
За удивителния свят на сънищата и тайните им послания може да се пише много. През дългата история на човечеството има много примери, подобни на изброените. И всеки от нас, ако се порови добре в историята на своя род и дори в собствената си памет, определено ще открие нещо необичайно, може би не толкова съдбовно, но не по-малко интересно и мистериозно.
Кристи Красимирова
