А ктьорът Джеф Бриджис е диагностициран с рак на кръвта през 2020 г. Последните пет години са били трудно предизвикателство за него. Но според актьора те са го научили на силата на човешкия дух. Той е звезда на корицата на USA TODAY и посланик на кампанията „Рак на кръвта и други заболявания“, която има за цел да повиши осведомеността относно здравните проблеми.
Джеф Бриджис е носител на „Оскар“ и „Златен глобус“ за най-добър актьор за ролята си в „Лудо сърце“ и звезда във филма на братя Коен „Големият Лебовски“.
Благодарност
„Оцелях и съм много щастлив. Благодарен съм за болестта си и за начина, по който тя изведе любовта на преден план в живота ми“, казва Джеф Бриджис. Сред най-големите изпитания е това, че престоят му в болницата съвпада с епидемията от COVID и той не може да вижда близките си. „Беше невероятно трудно да съм далеч от тях. Спомням си, че ме закараха с количка до прозореца, а те стояха отвън и ми махаха. И аз им махнах в отговор. Бях обаче толкова изтощен, че можех да вдигна ръката си само за две или три минути“, споделя актьорът, който на 4 декември ще направи 76 години.
Поза
Още спомени за битката с лимфома: „Обичам да сменям позата си, докато спя, но ми отнемаше около 15 минути, за да се обърна - много изморително! Медицинската сестра увеличи подаването на кислород до 100%, за да гарантира, че тялото ми има достатъчно кислород, за да мога да се обръщам“; „Лекарите бяха много услужливи. Трябваше да се обадя на парамедици, за да отида до тоалетната. Сгушвахме се заедно и тичахме много бързо, като футболен отбор, който се готви за мач. Необходима беше екипна работа, за да го направим. Честно казано, тези моменти наистина ми останаха в паметта”.
Актьорът признава, че не би се справил без подкрепата на семейството си. Той е женен от 1977 г. и има три деца. „Семейството ми е моята скала – казва Джеф Бриджис. - Въпреки че бяха далеч, говорех с тях по телефона, имахме видеоразговори и благодарих на Бог за тяхното присъствие. Това е едно от положителните неща, които това приключение ми донесе: засиленото чувство на любов стана неразделна част от това болезнено преживяване.“
Състезание
„Предизвикателствах се: колко дълго мога да стоя прав? Първият ми опит продължи 45 секунди. След това си казвах: „Мога да счупя този рекорд“, и стоях прав за минута, като постепенно увеличавах времето. Последното състезание, което някога съм имал, беше опитът да танцувам с дъщеря ми Хейли в деня на сватбата ѝ. И съм толкова благодарен на моя физиотерапевт и треньор Зак Вермерс. Тренирахме сякаш беше състезание. И аз го направих.“
Тактика
„Спомням си, че тренирах за филма „Срещу всички шансове“ и треньорът ми ме буташе като луд. Правех набирания, като в крайна сметка направих три серии по 30 повторения. Но не набиранията ме плашеха, а мисълта да ги правя. И треньорът ми каза нещо интересно: „Просто го направи, направи колкото можеш повече и после спри.“ Това го направи много по-лесно и както преживяването, така и страхът ми от него се промениха. Приложих това към факта да съм болен и в болницата. Забавно е, но просто... излизаш навън и даваш всичко от себе си. В известен смисъл е борба, но не съвсем. Може би е по-скоро като танци с партньор, отколкото като бокс.“
Дарове
„Ако се борите с болест, тренирайте и правете всичко по силите си. Когато казвам „тренирайте“, имам предвид да бъдете отворени за цялата любов и информация, които идват по пътя ви, и да извлечете всичко, което можете от тях. Бъдете възможно най-присъстващи и приемайте всичко като дар. Бъдете отворени за всички дарове, които можете да получите от тази ситуация.“
Кристи Красимирова
