К оравият – така от години наричат една жива легенда. Преди дни американският актьор и режисьор Клинт Истууд навърши 95 и още е „на седлото“. Или почти. Легендарният уестърн герой слезе от коня, за да седне по-удобно на режисьорския стол, но продължава да спортува и да поддържа отлична за годините си форма. А ние продължаваме да го възприемаме като каубоя, който гледа строго и само очите му се усмихват. 

Няма нищо случайно в енергията на този корав мъж. Клинт Истууд е роден в Сан Франциско на 31 май 1930 г. в семейство от работническата класа. В жилите му тече ирландска, холандска, английска и шотландска кръв. След като завършва техническа гимназия в Оукланд, Истууд иска да получи музикално образование, но плановете му са осуетени от повикването в армията. След като се уволнява, той постъпва в Университета на Лос Анджелис, където учи икономика.

През студентските си години Клинт проявява интерес към актьорското майсторство. Участва в постановки на пиеси, пише сценарии и играе на сцена. С надеждата да се снима в някой филм Истууд ходи на кастинги и на всякакви проби.

Късмет

Накрая, през 1955 г., птичката на късмета кацва на рамото му и той подписва седемгодишен договор с Universal. Изглежда, че липсата на пари и бедността вече не са страшни, но неочаквано година по-късно компанията се разделя с младия актьор. Клинт няма друг избор, освен да продължи да ходи на прослушвания, да учи актьорско майсторство и да ходи на фитнес.

Посещенията на филмови компании понякога са на късмет за Истууд. Получава малки роли във филмите „Тарантула“ (1955), „Звезда в прахта“ (1956), „Ескадрилата Лафайет“ (1958). И един ден, скитайки се из коридорите на компанията CBS, Клинт среща уважаван мъж в костюм, който го кани на прослушване за новия телевизионен сериал Rawhide („Нещавена кожа“) (1959-1966). Ето как той получава ролята, с която впечатлява много режисьори. Истууд обича да работи за телевизията, но отдавна иска да участва в пълнометражен филм. Ето защо през 1964 г. той лесно се съгласява да участва във филм на някакъв си италиански режисьор. Той пък е все още неизвестният майстор на уестърните Серджо Леоне.

Слава

Сътрудничеството със Серджо Леоне носи на Клинт Истууд световна слава и успех. В първия си филм „За шепа долари“ (1964) Истууд играе „човек без име“, който пристига в малък град, разкъсван от война между два клана. Каубоят преследва собствените си цели, затова е принуден да работи и с двата. Един критик сравнява героя на Истууд с образа на Христос, който, изкупвайки греховете си, е принуден да живее в адски град на границата с Мексико.

Няколко години по-късно Леоне прави две продължения на филма: „За няколко долара повече“ (1965) и „Добрият, лошият и злият“ (1966). Тази трилогия зае своето полагащо се място в историята на уестърна, а Клинт Истууд се превърна в идол на цяло поколение.

Повече от двадесет години той беше една от най-големите холивудски звезди, създавайки образа на мълчалив герой в уестърни и екшън филми.

Клинт Истууд дължи успеха си и на още един режисьор. Сътрудничеството му с Дон Сийгъл започва през 1968 г. с филма „Блъфът на Куган“ и достига своя връх с филма „Бягство от Алкатрас“ (1979). Лентата разказва истинската история от 1962 г., когато затворникът Франк Морис успява да избяга от затвора на остров Алкатрас, смятан за един от най-непробиваемите. Много критици са съгласни, че това е една от най-добрите роли на Истууд и един от най-добрите филми на Сийгъл.

Полицай

Друг интересен образ, създаден от Клинт Истууд, е образът на полицая Хари Калахан, който е получил прякора Мръсния Хари заради своята почтеност и жестокост. Филмът имаше невероятен успех, затова създателите решиха да направят продължение на историята. Общо бяха пуснати пет филма за полицая, единият от които е режисиран от самия Истууд.

Клинт Истууд неведнъж е казвал, че най-големите му вдъхновения са били Серджо Леоне и Дон Сийгъл. Именно от тях актьорът научава тънкостите на режисурата. През 1968 г. Клинт основава Malpaso Company, компания за филмово производство и продуцентска дейност.

Режисьорският дебют на Истууд беше трилърът „Пусни Мисти за мен“ (1971), но става по-известен с уестърните си. Сред ранните му творби заслужава да се отбележат „Скитникът от платата“ (1973), „Файърфокс“ (1982), „Бледият ездач“ (1985).

През 1992 г. излиза един от най-добрите филми на Истууд, „Непростимо“, който той посвещава на своя приятел и учител Серджо Леоне. Филмът спечели четири награди „Оскар“ и беше номиниран в още пет категории. Американският филмов институт класира „Непростимо“ на четвърто място в списъка си с 10-те най-велики уестърна.

През 2003 г. Клинт Истууд режисира високо оценения мистериозен филм „Реката на тайните“, а година по-късно печели втория си „Оскар“ за режисурата на „Момиче за милиони“ (2004). Главната актриса Хилари Суонк спечели наградата за най-добра актриса, а Морган Фрийман беше обявен за най-добър поддържащ актьор. Историята на сервитьорка, която става професионална боксьорка, плени всички със своята искреност и трагизъм. Това е едно от най-успешните късни произведения на Клинт Истууд.

2011-а е годината на биографичната драма „Джей Едгар“. Филмът разказва историята на живота на Дж. Едгар Хувър, ръководител на ФБР. Филмът е критикуван заради слабото осветление и лошия грим, но е хвален за добрия сценарий и висококачествената актьорска игра. Няма голям успех, нито номинации за „Оскар“.

Лично

През есента на 2013 г. се появи информация, че Клинт Истууд се развежда със съпругата си Дина Руиз, с която към това време е живял седемнадесет години. Причината за раздялата, според твърденията, са „непреодолими различия“. Но официален развод няма нито тогава, нито впоследствие. 

Истууд се развежда с първата си съпруга, Маги Джонсън, през 1984 г. Тя ражда две деца на актьора: син Кайл и дъщеря Алисън. По времето, когато се заговаря за следващ развод, Клинт Истууд вече има нова приятелка – Ерика Фишър, а съпругата му Дина пък се среща с бившия съпруг на Ерика – Скот Фишър. 

Клинт Истууд е голям фен на голфа, а също така притежава хотел и ресторант. Повече от 40 години той практикува трансцендентална медитация, която според актьора му носи мир. Може би това е тайната на неговата жизнерадост и неизчерпаем оптимизъм. На 95 години Истууд все още лети с хеликоптер и често го използва, за да стигне до снимачните площадки, за да избегне задръстванията.