В сеизвестно е, че в периода от 1944 г. до падането на социализма всеки член на соцобществото, който искаше да кандидатства за висше учебно заведение, работа, членство в организация и др., задължително представяше автобиография, днес известното CV (си ви).
В нея се описваше всичко до „10-о коляно”. И, не дай си Боже, в нея да бъде открито нещо „нередно”... Но в биографията на бившия Първи има твърде много бели петна, пред които доскоро историците се чувстваха безпомощни. Явно тези дупки са били подминавани или умишлено запълвани с удобни измислици. Например единствената автобиография на Живков, официално публикувана в избраните му съчинения (т.24.С.,1978 г.), но тези трудове са писани от усърдните писачи към ЦК като проф. Мито Исусов и др. В следващите години (1982 г.) е издаден биографичен очерк, изд. Институт по история на БКП. Петър Семерджиев, Матей Шопкин, Димитър Мурджев и др. също представят биографични очерци за Живков. През 1976 г. обаче се появява една стара автобиография от 17.ХII.1945 г., когато Живков като директор на Народната милиция е повишен в чин полковник, в която има много въпросителни, но без коментар по автентичността й. Тези неизвестни моменти засягат времето до 1944 г. за твърде противоречивата и скромна дейност на Живков в комунистическото движение. Старият партиен деец Никола Павлов - Комара, споделя, че „фамозната му биография със завидна старателност се скалъпва, като му се приписва невероятна измислена дейност”.
ЕПОХАТА НА ТАТО: Партизанинът, който никой не търсеше
Кръщелно
На първо място автобиографията започва с датата и мястото на раждане. В кръщелното е отбелязано 14.IX.1911 г. Коментарът е, че това е денят на кръщението, а попът Велчо е бил пиян и е пропуснал раждането на 7.IX. Друг аргумент е разлика в стар - нов стил. Обаче по традиция здравите деца се кръщават на 40-ия ден. През 1980 г. старото училище в Правец се мести и учителят и инспектор Н. Найденов попада на главната книга - кондиката на школото. Там искал да разбере какъв успех е имал ученикът Тодор Живков. За негово учудване рождената дата е записана 14.VII.1911 г., а също, че той е повтарял 1-ви и 3-ти клас. Може само да се гадае причината. Майка му пък убедено твърдяла, че е родила първородния си син „навръх Симеон”. Предполага се, че е имала предвид празника на преподобния Симеон Стълпник на 1 септември. Пак по думите на баба Маруца Тодор бил роден на 20 септември. Ето какво пише самият Живков в мемоарите си от 1997 г.: „Майка ми остана непреклонна: "На никакъв 7-и, роден си навръх Симеон, на 20-и." Всеки път завършвах препирнята ни с думите: "Иди се обяснявай с попа, мамо, мен ме остави." Ако я бях послушал, сега щях да съм по-млад с цели 13 дни!”.
Произход
Живков е първо дете в семейството, кръстен е на дядо си Тодор, който е пъдар. В Правец всеки 3-ти носи това име. За произхода си той подчертава, че е от много бедно селско семейство. Всъщност баща му Христо получава доста земеделска собственост, но по думите на братовчедката Цвета Банзарова не го влечала земеделската работа, бил мързелив и поел други дейности - имал кожухарски работилници в Орхание (дн. Ботевград) и Габрово, прекупвал дървен материал, имал мандра за овче сирене... Имал и подофицерско звание от Първата световна война. Майка му Маруца е от заможното семейство Гергови, имало хан и кръчми по пътя София - Варна. Те имали влашки произход, а Маруца говорела добре румънски, а и името й е с румънски произход. Тя била работлива и амбициозна и след женитбата младите се преместили да живеят в Орхание. Тодор има и брат - Георги, и сестра Цветана. В Орхание младият Живков учи в гимназия, където се включва във Въздържателното движение. Но често се връща в Правец и се вижда, че учението не му е по сърце. От тези периоди битуват някои напотвърдени слухове. Например, че майка му Маруца решила да го привлече към фамилните задължения и го оженили за местна мома, макар и твърде млада, щото той имал вземане-даване с нея. Освен това Живковци имали цигански произход. Факт е, че след Освобождението през 1878 г. орханийските цигани били покръстени масово, а фамилията им преди това била Ашарови. Още, че на събори много се пеела хумористичната народна песен „Тодоре, дърто магаре”, но след като той станал Първи в държавата, я забранил. Но Живков не живял и ден с призрачната спорна съпруга, а веднага заминал за София.
През есента на 1929 г. той се записва в Графическото училище при Държавната печатница. Завършва го през 1932 г., като между другото работи като келнер и живее на пансион на улица „Петрохан“ 17 в кв. Подуяне.
Според официалната биография оттогава започва и неговата партийно-функционерска дейност. Видният профсъюзен деец по време на съпротивата Борис Благоев, ръководел синдикални стачки в София, казва: „Още на първото заседание на ОК на БКП в София през 1934 г. се повдигна въпросът за кандидатурата на Тодор Живков, който беше в организацията на няколко протеста, основно по повод процеса срещу Георги Димитров, също печатар, завършил същото училище. Но мнението на членовете на ОК, стана ясно, смятаха, че той е съмнителна личност”. А в автобиографията си той пише, че през 1930 г. е постъпил в комсомолска ядка на печатницата, а през 1932 г. преминал в Партията. Борис Благоев пише: „Той нямаше място сред нас. Беше отстранен за сериозни съмнения и нечестност към партията. Този порочен човек донесе големи беди”.
Пакости
Разглеждайки мотивите му за кандидатстване в партията, той изтъква, че през лятото на 1931 г. е арестуван след комунистическо събрание, защото замерил с тухла началника на полицейския участък, но незнайно защо е освободен. През 1932 г. отново е арестуван и пак пуснат. До 1934 г. неколкократно е разпитван в полицията, и то лично от шефа на царската полиция Никола Гешев. Вероятно тогава е бил вербуван. Руси Христозов пише в спомени: „Райко Дамянов ни разказа, че есента на 1934 г. станал голям провал в Софийския ОК на БКП. Много са арестувани и осъдени, а Живков бил освободен без последствия”.
Дамянов е секретар на ОК и когато през 1935 г. правят разбор на причините за провала, стигат до решение, че Тодор Живков ги е предал и решават да го изключат със забрана за ръководни дейности. Това по-късно е изтрито от партийните анали, а той е възстановен с отменяне на това решение чак през 1949 г.
Според А. Александров през 1946 г. е имало разработка на ДС по проучване на факти, сочещи връзка на Живков с Гешев и действия като английски агент. Разработката носи кодови имена „Таралеж” и „Овен” - псевдоними, под които се предполага, че е работил Живков, когато е внедрен сред комунистите (К. Чакъров, „Вторият етаж”). Уж като нелегален имал лична карта под името Иван Томов. Но според Георги Чанков (псевдоними - Хубенов, Стойчев), български политик от БКП, член на Политбюро на ЦК на БКП и на Централния комитет на БКП, секретар на ЦК на БКП и заместник-председател на Министерския съвет, откритите листове са издействани от Министерството на войната чрез вътрешен човек.
Повиквателна
Според официалната биография през 1936 г. Тодор Живков е откъснат от революционната дейност заради задължителна военна повинност. Всъщност той успява да отложи на два пъти службата, представяйки фалшив документ, че е записан студент в Свободния университет за стопански науки (днес УНСС). В Заповедната книга на Централния военен архив от 1935 г. сред явилите се на 10.V. той е записан под №68 в VI рота на Трудови войски, а е уволнен на 19.X.1935 г. - т.е. служил е 5 м и 9 дни. Останалото време е откупено. Бил е трудовак уж като неблагонадежден. Но всъщност не като комунистически деятел, а като престъпник крадец. Във в. „Утро” от 1930 г. е публикувано съобщение от полицията: „Съобщава се на софийските граждани, че е заловен крадецът на велосипеди - лицето на Тодор Христов Живков от с. Правец” (П. Ковачев, „Трудовакът от VI рота”).
Носът на цар Фердинанд
Според Марин Караиванов, дългогодишният шеф на Държавен архив-Хасково, библиотекарят Борис Чанков се натъкнал на любопитна история, докато разговарял с пророчицата Ванга. Тя му разказала, че Маруца - майката на Тодор Живков, била слугиня в пералнята на цар Фердинанд Кобургготски. Има версия, че Тодор Живков е взел носа на баща си. За да бъде покрита тайната на перачката, я омъжили набързо за Христо.
Според професора по съдебна медицина Георги Цеков никога не е взимана ДНК от Тодор Живков, така че няма как да се установи дали е градска легенда твърдението, че в жилите му тече кръвта на Кобургите. „Чувал съм от осведомени хора, че наистина Фердинанд е имал необичаен интерес към Тодор Живков”, казва проф. Цеков в едно интервю.
Жени Викторова
