П опулярен виц от соца гласи, че Бай Тошо се криел като партизанин, но никой не го търсел...
В периода 1943-1944 г. Живков е нещо като ятак снабдител на партизанския отряд „Чавдар“, а Мара лекува, доставя лекарства и превързочно-хигиенни материали за партизаните.
ЕПОХАТА НА ТАТО: Бай Тошо забранил песента „Тодоре, дърто магаре”
Свръзката му е само с командира Добри Джуров, с Йордан Йотов, Димитър Станишев и Христо Русков. Според биографите на Живков той се среща с тях през февруари и април 1944 г. в хижа „Владко“ под връх Мургаш, за да им предаде нареждане за открита и безусловна въоръжена борба и окрупняване на партизанските отряди. Скоро след това обаче е нанесен жесток удар на отряд „Чавдар“, част от партизаните са убити, а командирът Джуров е тежко ранен. Но в архивите на полицията за акцията няма сведения за Тодор Живков.
Идва 9 септември 1944 г. Има една знаменателна снимка, на която отрядът „Чавдар“ с Добри Джуров влиза победоносно в София, а Тодор Живков се здрависва с всички. Но всъщност тя е от 10 септември следобед, а Живков се запознава с партизаните, защото е виждал само командирите. Според мемоарите на Симеон Христов двамата с приятеля му тогава Тодор научават за преврата от официалното изявление на Кимон Георгиев по националното радио. Комунистическият функционер Добри Терпешев, който си плати за думите си, казва: „Този човек тогава почти никой от големите и отдадени на Партията функционери не го познаваше. Знам, че беше някакво дребно куриерче към градския комитет. Обаче си живееше спокойно и легално“. А Добри Джуров възкликва след Априлския пленум: „Кой и откъде докара тоя посредственик на това високо място. Докато уж е бил „нелегален“, брат му Георги е бил уреден на фашистка служба като надзирател на присъединените „нови земи“ в Кавала.
Жени Викторова
