И ма градове, които се посещават, и градове, които се изживяват с всички сетива.
Газиантеп (познат на местните просто като Антеп) е от вторите. Разположен на прага на историческа Месопотамия и древния Път на коприната, този мегаполис в Югоизточна Турция съчетава в себе си индустриална мощ, уникално политическо дълголетие, спираща дъха архитектура и кулинарно наследство, признато от „Юнеско“. Над всичко това обаче властва един вечен символ – шамфъстъкът, наричан тук „зелено злато“.
История
Газиантеп е сред най-старите непрекъснато населявани градове в света, с корени, датиращи от палеолита и неолита. Районът помни марша на хети, асирийци, перси, римляни, византийци, селджуки и османци. Античният град Дюлюк, намиращ се на север от съвременния център, е бил ключов религиозен център на хетите още през 1700 г. пр.н.е. След ислямското завоевание през VII век и последвалото османско управление от 1518 г., Антеп се превръща в космополитен търговски център, където мюсюлмани, арменци и сирийци съжителстват и развиват занаятите. Модерната идентичност на града обаче е изкована в огъня на Първата световна война. След разпада на Османската империя, градът е окупиран първо от британците, а след това от френските войски. Местното население организира легендарна 10-месечна съпротива без външна помощ. В чест на този героизъм, през 1921 г. Великото народно събрание на Турция добавя титлата „Гази“ (Ветеран/Герой) към историческото име Антеп.
Дама
Административното управление на Газиантеп е сочено за пример за прагматизъм в съвременна Турция. Голямата община (Gaziantep Büyükşehir Belediyesi) се ръководи от една от най-влиятелните фигури в турската политика – Фатма Шахин, която е първата жена кмет в региона и бивш министър. Именно под нейно ръководство е създадено и мобилна апликация на града за туристи, в което всеки може да намери информация, маршрути и полезни връзки за местните ресторанти и забележителности.
Управлението залага на т.нар. „Модел Газиантеп“ – тясна координация между местната власт, бизнеса и неправителствените организации. Администрацията успешно балансира между дигитализацията, изграждането на екологични „умни квартали“ и управлението на хуманитарната ситуация, породена от близостта до сирийската граница. Социалните проекти на общината включват инициативи като „Кухни в кварталите“ за подпомагане на уязвими групи и интеграция чрез споделяне на кулинарни традиции.
Противно на представата, че градът е просто аграрен център, Газиантеп е индустриален гигант и един от „Анадолските тигри“. По икономически показатели той е сред водещите в страната. В сърцето на тази мощ е Организираната индустриална зона на Газиантеп – най-голямата в Турция, разделена на пет огромни сектора. Градът държи световно лидерство в производството на машинно тъкани килими, пластмасови изделия, нетъкан текстил и опаковки. Благодарение на географското си положение, Газиантеп е основен експортен хъб към Близкия изток, Северна Африка и ЕС. Разбира се, селскостопанският сектор (обработка на шамфъстък, зехтин, сушени плодове и подправки) генерира милиарди долари годишен оборот.
Архитектура
Архитектурният силует на града е плетеница от минало и настояще. Крепостта на Газиантеп е разположена в центъра на града, тя е неговият вечен символ. В моемнта е затворена за посетители, заради последното опустошително земетрсение. Датира от бронзовата епоха (хетско време) и е разширена от византийския император Юстиниан I през VI в.
Въпреки щетите от историческите земетресения, мощните ѝ стени и бастиони продължават да бдят над град. Историческите каменни къщи са изградени от мек местен варовик (keymıh), те поддържат хладина през лятото и топлина през зимата. Къщите са обърнати навътре към уединени дворове (hayat), където животът тече далеч от хорските очи. Покритият пазар Zincirli Bedesten и ханът Gümrük Hanı са реставрирани шедьоври на османската архитектура, където и днес кипи оживена търговия.
Очи
Има места, които улавят духа на отминали епохи толкова съвършено, че времето сякаш спира. Музеят на мозайките „Зеугма“ (Zeugma Mozaik Müzesi) в град Газиантеп е точно такова чудо. Като най-големия музей за мозайки в света, този внушителен комплекс пази безценното наследство на един античен град, погълнат от водите на река Ефрат, но възроден за нов живот чрез археологията. Музейният комплекс се простира на площ от 30 000 квадратни метра и е проектиран така, че да преведе посетителя през пластовете на времето. Архитектурата е съобразена с оригиналното разположение на находките.
Мозайките са изложени в залите точно по начина, по който са били открити в римските вили. Колонади, фонтани и възстановени стени пресъздават атмосферата на античните дворове (атриуми). Музеят използва специално проектирано интелигентно осветление. Лазерни системи и интерактивни екрани показват липсващите парчета от някои мозайки, като ги допълват виртуално пред очите на зрителя. Комплексът е разделен на три основни сгради. Блок А е посветен изцяло на мозайките от Зеугма [4], Блок Б съхранява късноантични и църковни мозайки от региона, а Блок С включва консервационни лаборатории и конферентни зали. Колекцията на музея поразява с фината си изработка. Римските майстори са използвали естествени речни камъни в десетки нюанси, за да постигнат невероятен 3D ефект, светлосенки и реалистични изражения на лицата.
„Циганката“ – Мона Лиза на Античността. Това е безспорният символ на Газиантеп и музея. Малкият фрагмент от мозайка е открит случайно под паднала колона и изобразява лице на млада жена (или младеж, според някои теории за бог Дионис). Нейният магнетичен, леко тъжен поглед има същия ефект като този на Мона Лиза – очите ѝ сякаш следват посетителя, независимо от кой ъгъл я гледа. За тази мозайка е заделена специална, напълно тъмна стая-лабиринт, където лицето изплува под прецизен светлинен лъч, създавайки мистична атмосфера.
Храна
През 2015 г. „Юнеско“ включи Газиантеп в мрежата на творческите градове в категорията „Гастрономия“. Кулинарната култура тук е пресечна точка на анадолски, средиземноморски и арабски влияния. Около 60% от активното население е ангажирано в хранителния сектор. Газиантеп е световната столица на автентичната баклава. Тя се прави от около 40 слоя кори, тънки като коприна, пълни с ранен шамфъстък и заляти с горещ захарен сироп. Местната баклава притежава защитено географско указание от ЕС. За разлика от класическите дюнери, тукашните месни специалитети са по-пикантни, често комбинирани с патладжани, чесън и пресни люти чушки. Ali Nazik е сочно агнешко месо върху легло от пюре от печен патладжан и кисело мляко. Бейран е традиционна супа, която местните консумират за закуска.
Приготвя се от агнешко месо, ориз, чесън и обилно количество лют пипер, сервирана в малки метални купички директно върху огъня. Тук голям хит е и катмерът - тънко маслено тесто, напълнено с каймак и огромно количество счукан шамфъстък, печено на пещ и сервирано горещо.
Култура
Битът на Газиантеп е дълбоко свързан със занаятчийството. Разхождайки се из Базара на медникарите (Bakırcılar Çarşısı), човек чува ритмичното чукане на чуковете, с които майсторите оформят джезвета, чинии и подноси по вековни технологии. Друг уникален занаят е производството на „Йемени“ – традиционни, изцяло ръчно изработени кожени обувки, станали популярни дори в Холивуд (използвани във филми като „Троя“). Кафе-културата е издигната в култ. Историческото кафене Tahmis Kahvesi, работещо от 1635 г., предлага емблематичното кафе Менегич (Menengiç). То не съдържа кофеин и се прави от изпечените плодове на див шамфъстък (терпентин).
Феномен
Ако Газиантеп има душа, тя е с формата на шамфъстък. В Турция тази ядка официално се нарича „Антеп фъстъгъ“. Районът осигурява лъвския дял от турското производство, класирайки страната сред световните лидери в сектора заедно със САЩ и Иран.
Шамфъстъкът е едно от най-старите култивирани цъфтящи дървета в историята на човечеството. Археологически разкопки в Югоизточен Анадол и Месопотамия доказват, че дивите сортове на ядката са били събирани и консумирани от хората още през 7000 г. пр.н.е. (Неолита). Районът на Газиантеп е бил в сърцето на Хетската империя. Хетите първи започват да селектират дърветата и да използват ядките както за храна, така и за лечебни мехлеми и масла. По време на Римската империя, благодарение на стратегическото положение на близкия античен град Зеугма, антепският шамфъстък се превръща в луксозна стока. Римските управители изпращали чували с ядки директно в императорския двор в Рим. Истинският бум в култивирането на големи масиви започва през османския период. Ядката става задължителна съставка в дворцовата кухня в Истанбул, давайки началото на традицията на прочутата антепска баклава.
Едно засадено дърво започва да дава първите си символични плодове едва между 7-ата и 10-ата година. Максималният си капацитет за плодородие дървото достига около 20-ата до 25-ата година и може да ражда в продължение на векове (има дървета в региона на възраст над 200 години). Шамфъстъкът има биологична особеност – ражда обилно през година. Една година реколтата е богата (наричана „година на изобилието“), а следващата година е силно ограничена.
Газиантеп не е просто географска точка на картата на Анадола. Той е монумент на човешката устойчивост. Преминал през безброй исторически катаклизми, обсади и природни бедствия, градът винаги намира начин да се възроди, ухаещ на прясно изпечена баклава, топъл хляб и печен шамфъстък. Твърдина, изградена върху камък, индустриална упоритост и зеленото злато на Месопотамия.
Екатерина Томова
