П огледът на Любчо Джолев все го води към планините. А край Разлог планини колкото щеш - Рила, Пирин, Родопи. За 42-годишния мъж гората е като втори дом още от дете, когато баща му го водел често на хижа “Яворов“. Ваканциите изкарвал там и през зимата, и през лятото. Като юноша също ходел в планините, за да кара ски. Много обича и до днес този спорт.
„Точно покрай ските бях свидетел на различни инциденти по пистите. И след време реших да карам курсовете за планински спасител заедно с двама мои приятели. Отне ми две години, но бях убеден, че това ще е моята мисия в живота. Животът ми е свързан неразривно с планината - работих няколко години като горски, а после станах спасител“, споделя Джолев, който вече 20 години е планински спасител, доброволец и началник на отряда в град Разлог.
Спасител
Някои определят него и колегите му като спасители в снега, други - като спасители в планината, трети - като спасители в гората. Но думите за тези хора, отдадени да помагат на другите, не са от голямо значение. Важни са делата - да реагират светкавично на всеки подаден сигнал за бедстващ турист.
Точно това направи Любчо Джолев и в началото на тази седмица, на 12 февруари, след като лавина затрупа гръцки скиори и сноубордисти в курорта Боровец. Той веднага тръгва от Разлог към мястото на инцидента със своето спасително куче Нико.
Мисия
„Снегът бе много тежък и плътен, много трудно кучетата усещат миризма в такива условия. Колега от София със специален уред засече сигнал и открихме останалия под снега гръцки турист. За съжаление беше загинал. Най-важната ни мисия е да успеем да спасим човешки живот. Но пред природата всички ние сме безсилни“, разказва планинският спасител. Той е категоричен, че с колегите му винаги дават най-доброто от себе си. Отдадени са на тази своя мисия. За тях това не е професия, не е хоби, а е призвание, дълг.
„Носиш го вътре в сърцето. Или го имаш, или го нямаш. Без желание няма как да тичаш по баирите и в студ, и в пек, за да помагаш на пострадали туристи и планинари. Няма нищо по-хубаво за мен от това да съм доброволец, от приятното усещане, което имаш, след като си спасил човешки живот. Не ми трябват благодарности и награди. Това ми стига. Да знам, че съм помогнал, че съм подал ръка в труден момент на някой друг“, споделя своята истина Любчо Джолев.
Готовност
Той не брои спасителните акции. За него е важно да се действа, а не да се прави статистика. Където и да е, когато и да е, с когото и да е, звънне ли телефонът му, тръгва, за да спаси човешки живот. Случвало се е навръх Коледа да поема към планината, както и в първия ден след посрещането на Нова година. Прави го с огромно желание, защото знае, че нечий живот зависи от него и колегите му. Няма значение ден ли е, нощ ли е, у дома ли е, на сватба ли е.
„Има ли някой нужда от помощ, аз съм насреща. Това е положението. Близките ми винаги са ме подкрепяли. Те знаят отдавна, че в такива моменти - на живот и смърт, първо е призванието ми да спасявам хора, после е семейството. Защото няма по-благородно и по-значимо дело от това да спасиш човешки живот“, категоричен е планинският спасител от Разлог.
Професия
Адреналинът и стресът съпътстват Любчо Джолев всеки ден. Защото доброволецът и ръководител на ПСС в Разлог е пожарникар от 15 години. Как се издържа на подобно ежедневие? "Просто настройваш нужните честоти и действаш. Аз смятам, че човек е роден с някаква мисия, която да изпълни. Моята е тази - да помагам и да спасявам живота на другите", споделя разложанинът. Той признава, че най-тежката му акция е тази от последното голямо земетресение в Турция миналата година, което взе десетки хиляди жертви. Но животът е еднакво безценен навсякъде и по всяко време - след трусове, наводнения, бедствия, аварии. В планината също дебнат много опасности. Има туристи, които подценяват планината и надценяват своите възможности. Да, планината е отворена за всички. Но човек трябва да я познава добре, в противен случай стават инциденти. Той е благодарен на ръководството на РС ПБЗН, че винаги го освобождават от работа, за да поеме на тежка спасителна акция в планината.
„Проявяват разбиране, защото са наясно, че моята мисия е благословена от бог: Спасител! Пожелавам на всички колеги и на планинарите много здраве и късмет, другото се постига. Нека сме по-разумни, да сме по-добри един към друг. Защото животът е безценен, за него няма кантар“, смята планинският спасител и пак поглежда към планината, там, където е подавал ръка и спасявал живота на десетки хора.
Владимир Симеонов
