П реди една година беше извършен удар по украинското училище в Мирноград с ракета „Гром-Е1“. През февруари 2024 г. руските сили обстрелваха Херсон с най-новите високоточни авиационни боеприпаси „въздух-земя“ „Гром-1“. На 12 март 2024 г. 5-етажна сграда в Мирноград бе частично разрушена от боеприпас „Гром-Е1“. Вечерта на 31 август 2024 г. с „Гром-1“ бе нанесен удар по Харков.
„На 10 ноември 2024. Русия използваха ракето-бомба „Гром-Е1“ за атака срещу Харков. Тя е по-мощна от авиобомба с фугасна бойна част и има повече взривно вещество“ съобщи говорителят на Харковската областна прокуратура Дмитрий Чубенко.
Ракето-бомба Гром-Е1 на Армия 2019
„Русия бомбардира Украйна с нови управляеми авиобомби „Гром-Е1“. Те могат да прелитат впечатляващите 120 km благодарение на ракетния си двигател. Това осигурява на руските Су-30 и Су-34 способността да нанасят удари, като същевременно остават извън обсега на украинската ПВО, включително извън досегаемостта на американските изтребители F-16 с ракети AMRAAM“, написа анализаторът Дейвид Акс в британското издание The Telegraph.
Това са само част от съобщенията, които идват от бойните полета в Украйна. Какво се крие зад името „Гром“? Дали това е още едно руско „чудо-оръжие“, или авиоракета с опасни за врага характеристики?
Ще се опитаме да отговорим.
Хибрид
На 12 март 2023 г. в интернет се появиха снимки, показващи, че за първи път в Украйна са използвани авиационни боеприпаси „Гром-E1“. Предположенията тогава бяха, че те са нещо средно между ракетата Х-38 и планираща авиационна бомба. Дори тези начални данни притесниха силно военното командване в Киев, защото „Гром“ допълни и без това богатия арсенал от ударни авиационни средства на Русия.
„Гром“ (на български „Гръм“) е създадена на базата на ракетата Х-38, която има доста добри характеристики – свръхзвукова скорост от 2,2 Мах и обсег до 40 km. Създадена е да замени вече морално и физически остарелите съветски тактически високоточни авиационни ракети „въздух-земя“ с малък обсег Х-25 и Х-29 (с радарно/ИЧ/лазерно/ТВ насочване), влизащи в арсенала на щурмовите и ударните самолети МиГ-27, Су-17/22, Су-24 и Су-25.
Руските ВКС имат в арсенала си изключително интересна ракета - Х-38. Създадена е през 90-те години като високоунифициран продукт, способен да замени широката гама ракети „въздух-повърхност“ с малък обсег. Основната й характеристика е модулността - възможността за промяна на главите за самонасочване в зависимост от целите и задачите. Х-38 не влезе в серийно производство, но стана основа за друго, много по-интересно семейство - това на ракето-бомбите „Гром“.
Подобно на детския конструктор ЛЕГО, при който могат да се комбинират стандартни части в различни конфигурации, така и „Гром“ е модулна. Модулността й е на малко по-различно ниво. Унифицираните части могат да се комбинират в различни варианти („Гром-Е1“ и „Гром-Е2“) с цел максимално отговаряне на оперативните нужди.
Гром-Е2 с разтворените криле на МПК
И двата варианта имат унифицирано цилиндрично тяло с разширен нос, нормална аеродинамична схема и сгъваемо стреловидно крило. Ракето-бомбата може да бъде окачена както във вътрешния отсек на самолета носител, така и на външни възли на окачване. Основната цел и на двата варианта са наземни защитени цели с известни координати. Системата за насочване е комбинирана - инерционна и сателитната GPS/ГлоНАСС.
Конструктор
„Гром“ е като ЛЕГО комплект - има няколко части, които могат да се комбинират по всякакъв начин, което в крайна сметка значително намалява производствените разходи и дава висока ефективност.
В основата е модулът за планиране и контрол (МПК), който в много отношения е подобен на УМПК - същите крила, съчетани с електронно управление. Въпреки това, за разлика от УМПК, МПК е прикрепен не към обикновена авиационна бомба, от която има много в складовете, а към специално произведен модул на основната бойна част (ОБЧ). И тук започва ЛЕГО-ефектът - зад ОБЧ има достатъчно място за втория елемент и какъв ще бъде той зависи от целите и задачите. Може да се инсталира допълнителен модул бойна част (ДМБЧ) и тогава боеприпасът ще надмине ефективността на ОФАБ-500, но по същество ще стане пълен аналог на УМПК. Но ДМБЧ може да бъде заменен с двигател от Х-38 и се получава пълноценна ракето-бомба с добри възможности.
Ракетата Х-38 е приета на въоръжение от руските ВКС през 2012 г., а първото представяне на „ракето-бомбата“ „Гром” бе 3 години по-късно - на МАКС-2015. Бяха представени едновременно 2 варианта - „Гром-Е1“ бойна глава с тегло 315 kg и реактивен двигател и „Гром-Е2“ без реактивен двигател, но с допълнителна бойна част с тегло 165 kg.
Крилатата ракето-бомба „Гром-Е1“ (изделие 9-A-7759) има осколочно-фугасна модулна бойна част 9-Ж1-7759 с тегло 315 kg с контактен взривател. Далечината на полета е 120 km. След пуска от самолета се стартира ракетен ускорител и след известно време започва да работи основният ракетен двигател. Ракето-бомбата може да атакува целта под голям ъгъл. По ефективност тя превъзхожда 1,8 пъти свободно падащата авиобомба ОФАБ-250-270.
ОФАБ-500У на МАКС 2019
Крилатата бомба „Гром-E2“ има допълнителна бойна глава вместо модул с ракетен двигател и има 2 версии с различни типове бойни части:
-Вариантът 9-A1-7759 има допълнителна осколочно-запалителна бойна част 9-Ж1-7759. Максималното време на полет е до 260 s на разстояние до 65 km. При начално тегло на ракето-бомбата от 598 kg масата на двете бойни части е 480 kg. Това е 1,5 пъти повече от свободно падащата авиобомба ОФАБ-500У.
-Вариантът 9-A2-7759 има 2 бойни части с обемна детонация 9-Ж2-7759 с лазерен сензор за височина. При начално тегло на ракето-бомбата от 488 кг масата на двете бойни части е 370 kg. Летателните характеристики са подобни на тези на 9-A1-7759. Височината на взрива е 6-12 m над повърхността, а за бойната й ефективност е 2 пъти по-голяма от тази на коректируемата обемно-детонираща авиобомба КАБ-500ОД.
Ракето-бомбите са в арсенала на самолети МиГ-35, Су-34, Су-35 и Су-57.
ТТХ
След приключване на тестовете през 2019 г. производителят ФГУП „Базальт“ обяви следните тактико-технически характеристики (ТТХ) за експортните версии „Гром-Е1“ и „Гром-E2“:
„Гром-E1“ - тегло 594 kg (осколочно-фугасна бойна част с тегло 315 kg); далечина на пуск 10 - 120 km; височина на пуск 500 - 12 000 m; скорост на самолета носител 140-445 m/s; ъгъл на насочване към целта при изстрелване ±180°; средна скорост на полета 300 m/s (при височина на пуск 12 000 m, скорост на самолета носител 445 m/s, далечина до целта 120 km); претоварване: до 4g; двигателна установка с тегло 161 kg (има стартови и основен двигател от ракетата Х-38).
„Гром-E2“ - тегло: 598 kg (2 осколочно-фугасни бойни части с тегло 480 kg (315 kg плюс 165 kg); далечина на пуск 10-50 km; височина на пуск 500 - 12 000 m; скорост на самолета носител 140-445 m/s.
Предимства
Първо, самолетът носител (за разлика при пуск на бомба с УПМК) не трябва да се издига на 10-12 km. Това силно намалява риска от засичане.
Второто предимство е във височината на полета - тя е минимална, което означава, че не само носителят е скрит от радарите, но и самата ракета. Малката височина прави много трудно отблъскването на такъв удар поради минималното време за реакция.
Третото предимство е сравнително малкото тегло (около 600 kg). Така самолет Су-34 може да носи едновременно до 6 ракето-бомби. Това дава общо тегло на „залпа“ от 1900 kg взривно вещество, повече от ФАБ-3000 с бойна част от 1400 kg.
Несъзразмерно
На пусковете на „Гром“ и Х-38 Украйна отговаря с удари с френски управляеми бомби Hammer и американските им аналози JSOW. Обсегът им е само около 64 km. Това „вкарва“ украинските самолети в зоната на поразяване на руските ЗРК С-300/С-400, както и изтребителите Су-30 с ракети Р-77.
Димитър Ставрев, военен експерт
