Р еката цъцри под леда до колибата, пред входа й грее в снега жаравата на огнището, на скарата в него току припламва наредената сланинка, та Ханко през минута си сипва в шепата вода и я гаси. Ловът за днес е приключил, последните патици от вечерния прелет, изпроводени от изстрелите на Вальо и Мето, са се изгубили в здрачевината нагоре по Вита, време е за отмора и раздумка.
- Утре ще излизаме ли? – пита Тачо.
- Аз за патешки лов съм заман готов! – отговаря Станой.
- То и на патешки лов можеш да станеш за кашмер – въздиша Вальо. – Е го Тоно – тръгнал сутринта, пушката в калъф на задната седалка, патрондашът и той там, и като минава по долния мост, гледа към помпената – патица! Спрял, сглобил пушката, заредил я, дебнал под върбите, докато наближил – бум, бам – патицата подхвръкнала на метър-два, и пак си плува в лъщавата. Ами той като не взел още патрони? Айде пак до колата, пак дебнене, пак стреля – същото! Патицата си плува и го гледа подигравателно.
Патрони
И той пак не взел още патрони, айде пак до колата, този път препасал патрондаша, заредил, дебне и тогава от баира тича бай Йордан и вика: „Ей, келеме, що гърмиш по мюрето ми, не разбра ли, че е вързано бе!”...
- Скитат тук разни необразовани – наставя Тачо. – Пишман ловци. Аз на язовира в Совацки дол съм сложил пред камъша четири от моите, гумените мюрета, седнал съм си на столето и чакам прелет. По едно време гледам – отсреща нещо шава из шавара. Наближи, познах го – Гошката Чевермето, стиснал пушката, деби като нинджа, и се вторачил в моите мюрета. Докато да му викна – люсна и с двете цеви! Бе кьорав ли си, че са гумени бе! После ги гледам – да ги не е олющил нещо, ама по тях не личи ни една сачма да ги е случила... Резил отвсекъде...
- Като спомена бай Йордан – да ти кажа за него. - казва Вальо. - Един ден се нишкам аз до Рачковия вир и гледам – патор един дрът брабара там по плиткото. Дигнах пушката, гръмнах го. Нагазих да го взема, ама ботушите къси, ще ги налея. Греба с ръце, дано го приближа – не става. Извадих ножа да отсека прът и в това време покрай мене се хвишна Бобо, сетерът на бай Йордан, прецапа, налапа патора и на галоп покрай мен – към Сливковото. Викам аз, викам – нема ни една. Побегнах след него, гледам – седи бай Йордан на чукара, Бобо носи патора при него и го оставя в краката му най-възпитано. Е така ловува той – без пушка, седи си под тополите, гръмне се некъде по Вита – дай, Бобо - и Бобо му носи... Едвам си взех патора...
В бързея
- И той като Мето – засмива се Ханко. – Миналата неделя нали гръмнах аз една зеленоглавка, та падна в бързея при Дашовското. Ще я преваря – викам си и хващам през баира да пресека напреко. И таман да превалям към вира – бум, бум – стреля се. После пак. Тичам аз, гледам – Вита влачи патицата, тя разперила крила, не шава, а по брега отсреща крачи Мето и се мери в нея. Викнах му – какво правиш бе, човек, аз я пребих тази патица още на бързея, що й стреляш? Мисля, че спи бе, бате Ханко, та рекох да я гръмна – обяснява той. Мислиш, а, душо кукурузена! – заканва се Ханко, а Мето се хили.
- Какво искаш от човек, който за маскировка е облякъл булчинската рокля на жена си – сочи към калните дантели в колибата Вальо. – Не видя ли одеве, че патиците сами падат, като го видят какво е плашило с тази рокля, нема що да им гърмиш, умират от смях, както си летят...
Йото Пацов
