Т ова явление съществува и в наши дни. Озверяла тълпа, готова да линчува някого, защото някакви хора са го нарочили за изкупителна жертва. Разкривени от злоба физиономии, готови да разкъсат със зъби „врага”. Те не се нуждаят от никакви доказателства. Няма значение дали обвинението отговаря на истината. Тълпата е обезумяла и озверяла. Това вече е глутница. И като всяка глутница тя си има своите лидери.
В Средновековието тези ритуали били широко застъпени. Инакомислещите били наказвани. Този, който не почитал Бога и църквата, автоматично се приравнявал с поклонниците на дявола. Функцията на наказанието изпълнявала инквизицията, лишавайки еретика от всичките му права, имущество и активи. Повече от шест века в голяма част от Европа инквизицията била своего рода система за прилагане на правов ред.
Самата дума инквизиция означава следствие, разследване. Имало специални инструкции за инквизиторите как да задават на обвиняемия компрометиращи въпроси, как да го манипулират и уплашат. Инквизиторите изучавали методите на конфискация на собствеността и използвали различни мъчения и други безпогрешни способи за „добиване на истината”.
Тъмница
Учредена като самостоятелно звено със свой административен апарат от папа Инокентий III през 1204 г., инквизицията достига най-уродливата си форма през 1252 г., когато папа Инокентий IV официално позволява създаването на помещения за мъчения. Обвиняемите са държани с месеци в затвори, разположени под земята, откъдето никой не чува виковете им. Палачите разчленявали телата им, чупели крайниците им с чук, одирали ги, поливали ги с вряла вода. Повечето от мъченията били ефикасни – подложените на тях еретици се отричали от всичко, признавали каквото се изисква от тях, мнозина полудявали. Обвинените в магьосничество били изгаряни на кладата. Съчувствието към тях също се интерпретирало като ерес.
Цел на инквизицията не били бързите процеси и присъди, а признаване на вината и покаяние. Окачали обвиняемия на въже, закрепено за гредите на тавана, със завързани отзад ръце, и прикрепяли към краката му 45-килограмови тежести. Въжето се издигало и спускало, докато не бъдат изтръгнати самопризнания или докато обвиняемият не изгуби съзнание. Ако не постигнат успех въпреки всичко, го приковавали към дървен кръст с гвоздеи и го оставяли да умира бавно.
Рекордьори
Сред инквизиторите като най-големи диктатори са се прославили Гийом Арно, Петер Села, Бернар Ко, Жан дьо Сен-Пиер и др. Сред доминиканците и францисканците, разкриващи ядрата на „поклонниците на дявола”, бил разпространен девизът: „С удоволствие ще изгоря сто невинни, ако сред тях се окаже и един виновен”. Някои като Бернардус Гуидонис от Тулуза се престаравали – за 15 години той осъдил около 900 еретици.
От обвинените в магьосничество между 80 и 90 процента били жени. Често те били просто наклеветени, но това не повлиявало на присъдата – изгаряне на кладата. Един от начините за доказване на вещерството бил обвиняемата да бъде хвърлена със завързани ръце и крака от мост. Ако изплува, я обвинявали за виновна във всички грехове. Ако потъне – това било потвърждение, че е невинна. Брадавиците и родилните петна се смятали за знаци. Ако жената се окаже държелива и не умре по време на мъченията, я пращали на кладата. Архиепископ Трира изгорил 118 жени. Общата бройка на наказаните от инквизицията вещици била 30 000.
Освен тях Църквата преследвала и върколаците и вампирите. Обвинявали ги, че изравят трупове от гробищата.
Най-свирепите средновековни мъчения
Желязната девица
Уредът представлява нещо като метален саркофаг с остриета от вътрешната част. Те пробиват тялото, без да убиват човека. След няколко дни той умира от кръвозагуба. Ако работата се „закучи”, инквизиторите му помагат, като го бодат допълнително през специално оставените за целта отвори в саркофага.
Люлката на Юда
Островърха пирамида, върху която жертвата буквално трябва да се надене. Затъква се постепенно надолу с помощта на въжета, докато палачите решат. В тази поза „люлеещият” се бива оставян да умре от загубата на кръв или от инфекция. Уредът е за многократна употреба и никога не се мие.
Чупещо колело
Жертвата се закрепва на въртящо се колело. По време на въртенето крайниците й постепенно се натрошават с чук. След това колелото се оставя неподвижно и се изчаква птиците да свършат останалото. Човекът все още е жив, докато те го кълват и късат части от него.
Вилицата на еретиците
Метално пособие с два зъба, закрепено на кожена каишка. Поставя се на врата на жертвата, така че зъбците опират под брадичката и в гърдите. Шиповете постепенно се забиват, когато омаломощеният човек започне да се отпуска. На вилицата на еретика има надпис: „Отричам се!”.
Испански ботуш
Метално приспособление, което обхваща плътно като в менгеме крака от глезена до коляното. Снабдено е с винтове, които постепенно се затягат, така че трошат костите. Съществува и във вариант на обувка, при която се троши и стъпалото.
Рязане с трион
Той е дълъг около метър и половина, държи се от двете страни. С него бавно се разрязва тялото на жертвата по дължина. Особено „ефективен” е за жени, заченали от Сатаната.
Испанско гъделичкане
При него тялото на жертвата се разкъсва с метално гребло, което се забива в плътта. Разновидност на това мъчение е късането на парчета месо от тялото с помощта на железни щипци. Известно е като „Испански паяк”.
Кресло на разпитите
Дървен стол, осеян с шипове, които се нажежават. Жертвата седи отгоре, докато не се признае за виновна. Разновидност на мъчението е завързването на жертвите върху метална скара, под която се нареждат живи въглени.
Уред за разтягане
Дървена рамка с въжета в горния и долния край, за който се закрепват ръцете и краката. При въртенето на дръжката въжетата се опъват, докато костите на измъчвания не изскочат. Към края на Средновековието към „разтегачката” се добавят шипове, които пробождат гръбнака на жертвата и го увреждат трайно. Дори и да оцелее при мъченията или да се окаже, че е невинен, вследствие на изтезанията, потърпевшият вече е обездвижен. Разновидност на разтегачката е закрепването на жертвата и разкъсването й с помощта на четири коня, които са подгонени да бягат в различни посоки.
Черепотрошачката
Тя е нещо като менгеме, в което се поставя главата. Винтът се натяга, докато брадичката и черепът започнат да хрущят. Натискът постепенно се увеличава. На някакъв етап от мъчението очите на жертвата може да изскочат от орбитите си.
Крушата
Предмет с крушовидна форма, който се вкарва във вагината, ануса или устата. Последното изтезание е за богохулници, а предните две се прилагат за жени и за хора с хомосексуални наклонности. Предметът, който се вкарва в тях, се състои от четири листовидни сегмента, които се разтварят постепенно.
Кристи Петрова
