С български сирена и суджуци по рецепти от старите учебници показаха на изложба земеделци и животновъди по време на честването на третия рожден ден на Българската аграрна камара с председател Илия Проданов. Изложбата показа как зърнопроизводители, животновъди, земеделци от сектора на плодове и зеленчуци и винари могат да си сътрудничат, без никой непременно да дърпа само към своята черга, а взаимно да са си от помощ. Събитието бе отбелязано с дълъг форум, посветен на проблемите на българското земеделие и предстоящите промени в Общата селскостопанска политика, на което присъстваха депутати, бивши и настоящи министри на земеделието, представители на Министерството на земеделието, КЗК и КЗП. Но изложбата, която показа плодовете на земеделците, бе едно от най-интересните събития.
Пазар
От една страна, гостите и участниците във форума имаха възможност да дегустират кисели млека от овче мляко, сокове от български плодове, плодови вина, сирена и кашкавали и меса. От друга, тази изложба за пореден път показа, че най-големият проблем на българското земеделие е ограниченият достъп до националния пазар. Въпреки шедьоврите и майсторството, с което са направени продуктите, всички производители без изключение споделиха, че големите търговци няколко пъти увеличават цената сирената и така ги правят недостъпни за по-голяма част от българските потребители.
Лакон
Един от най-новите и интересни продукти, който се предлага за първи път на пазара, е агнешкият суджук от овцевъдна ферма в Златоград. Собственици са младото семейство Благовеста и Благовест Младенови. Те са потомствени животновъди, като наследяват професията на родителите на Благовеста. Отглеждат стадо овце лакон, породата, от която в Южна Франция се прави известното синьозелено сирене Рокфор заради своята масленост. Те споделиха, че тази порода се чувства отлично в Родопите, а животните се отглеждат пасищно оборно. Отглеждат ги от 2019 г. и имат достатъчно пасища. Животните се отглеждат в екологично чист район, използват само собствена суровина, не изкупуват мляко и затова гарантират за качеството на продуктите си.
Цикъл
Затворили са изцяло цикъла на производство, защото имат и малка мандра, в която правят българско саламурено сирене, но и жълти сирена от типа на италианските пекорино и пармиджано, за които е нужно маслено овче мляко. Семейството прави и българско овче кисело мляко, което тази година получи признанието на потребителите на Пловдивския панаир Агра и спечели първо място. Това, което е важно за жълтите сирена, е, че зреят минимум 6 месеца, а саламуреното поне 2 месеца. Нашата цел е да предлагаме автентични и екологични рецепти, сподели младото семейство. Те пастьоризират млякото, преди да сложат закваските, не защото се страхуват да използват сурово мляко, каквито са старите български рецепти, а защото са задължени да го правят. „Нямаме никакво притеснение да използваме сурово мляко, защото си познаваме животните“, споделиха двамата.
земнея
Телеграф
Сушен
Агнешкият суджук обаче предизвика най-голямо любопитство и похвали от гостите на събитието. Оказа се, че той е направен от агне на два-три месеца, около 30 кг. Използват се само натурални подправки - сол и черен пипер, а рецептата е от старите книги, възкресена от технолога на стопанството. Суджукът се суши, а вкусният колбас може да се дава и на малки деца, увериха младежите. Те обясниха, че килограмът е 35,79 евро, а една подкова излиза между 4-5 евро.
Предлага се в някои магазини в София, но може да се поръчат и лично от „Златната ферма“, специално жълто сирене. Зрелите кашкавали и бялото саламурено сирене се предлага на 14,60 евро от фермата, но не е ясно на какви цени е в магазините.
сиренето на фермера
Телеграф
Кооператив
На изложението бе показано и първото овче сирене, което произвежда първият кооператив в България към Националната асоциация на овцевъди и козевъди (НОКА). То се казва „Сиренето на фермера“, а млякото се събира от стадата на 400 фермери от цялата страна. „Сиренето на фермера“ също е кулинарен шедьовър и зрее не по-малко от шест месеца. Месечно средно произвеждат по 30 т, а целта е да се върне старият български вкус на зряло овче сирене, който все по-трудно може да се намери. Произвежда се в две мандри в Северна България. Може да се намери в някои търговски вериги, но надценката е 50%, споделиха от НОКА. Може да се купи и в някои магазини на самите фермери, а целта на кооператива е да направи собствена търговска мрежа, така че да избегне надценките на големите супермаркети, с които практически не могат да се преборят.
От Тасос до Бутан
Петър Пешев, който е отраснал и получил образоването си в Гърция, е напуснал Солун и дошъл в България, където са другата част от корените му, да се занимава със зърнопроизводство. Той отглежда зърно в Бутан и това лято планира заедно със свои колеги да затвори цикъла и да започне да добива шарлан от слънчогледа, който отглеждат за по-висока добавена стойност. Петър Пешев има наследствена маслинова гора на Тасос от своя дядо, от която добива зехтин. Той сподели, че в Гърция тази дейност е много по-лесна, отколкото в България, защото стопаните са обединени в кооператив. Всеки си бере маслините през ноември, след това ги предава на кооператива, който си има маслобойна, правят студена преса. След това зехтинът преседява в специални цистерни до март, за да няма утайки и да се избистри, и накрая всеки стопанин си получава това, което е произвел. „Реколтата зависи от годината, в момента трилитрова тенекия е около 42-45 евро. Аз моя зехтин си го взимам и го раздавам на приятели като жест към тях“, разказа Петър Пешев.
Телеграф
Светлана Трифоновска
