Р исунки в индийски пещери от каменната ера разпалват фантазиите с изображения на летящи чинии и други обекти.
Смята се, че са на 10 хиляди години, когато по-голямата част от човечеството обитава пещери, някои ловят последните мамути, а в Провадия тепърва започват да добиват сол.
Чарама
Рисунките са намерени през 2014 г. в пещери до индийското село Чарама, намиращо се в централния щат на страната Чхатисгарх, отделил се през 2000 г. от състава на щат Мадхия Прадеш. Тук навсякъде лъха на древност. А според митовете в двата санскритски епоса „Махабхарата“ и „Рамаяна“ някои от събитията от живота и битките на боговете са се случили точно там.
Рисунките от Чарама предизвикват въображението.
Районът тогава е бил покрит с огромни вековни гори. Мястото е известно с многобройните си отшелници, монаси и мъдреци от най-древни времена. А от VI век преди новата ера приема будизма. В момента това е един от районите на Индия с най-бързо растящо население. Смята се, че щатът е обитаван поне от 30 милиона души при площ, която е малко по-голяма от площта на България – 132 200 квадратни километра.
Скали
В района са намерени различни рисунки върху скалите – петроглифи. Някои от тях обаче са толкова странни, че ги смятат за изображения на извънземни, възприемани в древността като богове. Но най-интересни са няколко рисунки, намерени през 2014 г. в пещерите. Там някои от фигурите наистина са изобразени с нечовешки черти, имат кръгли, удължени глави, без черти на лицето или носещи на главите си неща, наподобяващи много скафандри или някакви подобни каски. Рисунките са известни като Извънземните от Чарама. Датирани са отпреди 10 хиляди години, но откритието им толкова озадачава Департамента по археология и култура на щата Чхатисгарх, че местните политици съвсем официално се обърнаха за помощ към НАСА и Индийската академия на науките, за да идентифицират по-добре нарисуваното и да кажат дали това са фалшификати или безспорни артефакти. Допълнителна мистерия се засилва от факта, че няма реална връзка между тях и която и да е култура, процъфтявала в Индия през този период, отсичат от департамента.
Някои от древните рисунки вече са трудноразличими.
Индийският археолог Джей Ар Бхагат, заяви пред „Таймс ъф Индия“, че „откритията показват как хората в праисторически времена може да са виждали или са си представяли същества от други планети, което поражда любопитство сред изследователите днес“. Но също така, че Чхатисгарх няма експерт, който би могъл по-подробно и добре да проучи темата в момента. Интересно е да се отбележи как селяните в района имат фолклорни легенди за „хората Рохела“ – същества, дошли от небето в превозни средства, подобни на легендарните вимани от индуистката митология.
Вимани
Виманите са познати от писаните на санскрит индуистки (а по-късно и будистки) текстове като летящи дворци или колесници. Обикновено се изобразяват с конусовидна форма, но не е задължително. Самата дума „вимана“ буквално означава „измерване, премерване, премерен“.
В „Рамаяна“ виманата на Равана се нарича „Пушпака“ („украсена с цветя“). Тази „превъзходна въздушна колесница“ наподобява Слънцето или облак, блестящ в небето. Тя е способна да пренесе собственика си до всяка точка на земята или в небето. Твърди се, че създателят на колесницата е царят на асурите, (демонът) Маясура, а първият й собственик е богът на богатството, Кубер, пише в древните текстове.
В „Махабхарата“ се разказва как четириколесната вимана на Маясура била дълга дванайсет лакътя и била използвана от царя за хвърляне на пламтящи снаряди. Когато Кришна преследвал съперника си и колесницата на последния станала невидима за окото, Кришна все пак успял да го победи, като определил траекторията на виманата по звука, който тя издавала. Текстът говори за „всезнаещия народ Йона“ (предполага се, че е бил на Балканите, някои дори смятат как това са древните елини) като създател на виманите. В поемата се казва, че победените герои падат от конете и слоновете си „точно както обитателите на небето падат от виманите си, когато добрите им заслуги се изчерпят“.
Виманата Пушпака, нарисувана в книга от 1650 г.
В 13-а песен на поемата на Калидаса „Семейство Рагху“ е описан почти същият сюжет, както в „Рамаяна“. Там Рама, след като побеждава Равана и си възвръща жена си Сита, се завръща в родината си със съпругата си на небесната колесница „Пушпака“. Калидаса използва този сюжет, за да опише Южна Индия от птичи поглед. Той пише: „Вижте, небесната колесница лети ту по пътя на боговете, ту през земята на облаците, ту във висините, където птиците се реят; и в движението си тя наистина се подчинява на повелите на мисълта. (...) От голяма височина погледът ми достига до водите на езерото Пампа с бреговете му, гъсто обрасли с тръстика, с ята жерави, едва видими оттук, и старата тъга се събужда. (...) Долу, близо до планината, река Мандакини криволичи, течейки с чистите си и прозрачни води; отдалеч тя изглежда доста тънка, като нишка от перли, украсяваща гърдите на земята.“ Поетът сравнява водите на могъщата река Ганг, гледани отгоре, с огърлица от перли и изумруди, с гирлянда от бели и сини лотоси, с шарка от листа на пода.
Според теорията за извънземни в древността виманите са истински бойни или изследователски кораби на извънземните, които са възприемани за богове от човеците по това време.
Георги П. Димитров
