В енецуела, държавата, в която голяма част от хората поставят ореол около главата на покойния диктатор Уго Чавес. Страната с най-големите доказани залежи на петрол в света. Земя на спиращи дъха природни чудеса като водопада Анхел (Salto Ángel) – най-високият водопад на планетата, разположен в Национален парк Канайма, сред мистериозните тепуи – древни планини-маси, извисяващи се над джунглата като от друг свят.
Земя на вековни индиански територии, на изумителни плажове и острови по Карибското крайбрежие, както и на мистичните пейзажи на планината Рорайма, където човек има усещането, че се намира на друга планета.
И въпреки това, Венецуела днес е една от най-корумпираните и най-опасните държави в света.
Красота
Моето лично приключение във Венецуела започва през 2009 година, когато попаднах там заради световен конкурс за красота. Венецуелките са известни като едни от най-красивите жени в света, с най-много международни титли, а конкурсите за красота в страната отдавна са превърнати в добре смазана индустрия за огромни пари, влияние и власт.
Още с кацането на летището усещането за несигурност се настанява трайно. Контролът е прекалено строг – минаваш през няколко вида скенери, навсякъде има въоръжени полицаи, кучета, обучени да дебнат за наркотици, напрежението е осезаемо. И след това идва реалността. Летището е голямо, студено, социалистическо по дух съоръжение, на което те спират десетки мъже, още преди да излезеш навън. Всеки ти предлага да обмениш пари „на най-добрия курс“, посочвайки ти уж официалния курс на боливара в близко чейндж бюро. Още в първия момент прави впечатление, че разликите са в пъти. И въпреки това, на финала почти винаги се оказваш метнат.
Пари
Затова, ако сте решили да обменяте пари във Венецуела, трябва да сте изключително внимателни. Добре е предварително да се запознаете поне с три от най-популярните курса за деня, подчертавам за деня, защото курсът на боливара често се променя по няколко пъти в рамките на 24 часа. Това е част от абсурда на хиперинфлацията, в която страната живее от години. Следващата среща с реалността е транспортът до столицата Каракас. Летище Майкетия се намира в крайбрежното предградие, на около 15 километра от града. Но времето за пътуване зависи изцяло от трафика, който обикновено е изключително натоварен. Така че тези 15 километра лесно могат да се превърнат в близо час път.
И тук отново важи едно правило – за цената на таксито трябва да сте нащрек и да се опитате да договорите възможно най-добра за вас цена. Парадоксът е, че ако има нещо наистина евтино във Венецуела, това е бензинът. Един литър на бензиностанция струва по-малко от 30 долар цента. За сравнение – една кола, купена от същата тази бензиностанция или от местния пазар, може да струва 3–4 долара. Абсурд, който трудно може да бъде разбран отвън, но е напълно реален за хората там.
Каракас
По пътя към Каракас, освен красивите гледки – море, планини, тропическа зеленина – се сблъскваш и с още множество абсурди. Например автомобилите по пътищата, включително повечето таксита, са произведени между 1965 и 1988 година. Новите автомобили в страната обикновено са от началото на 90-те. Почти няма съвременни модели.
Причините за това са комплексни: дълбока икономическа криза, хиперинфлация, срив в петролното производство, американски санкции и хронична липса на достъп до чуждестранна валута. По времето на Уго Чавес се появява и ултиматум – той настоява чуждестранните автомобилопроизводители в страната да споделят технологиите си с местни компании. Условието е просто и безкомпромисно: или споделяте, или си тръгвате. Мнозина си тръгват. А последствията се виждат и днес, по улиците на една от най-богатите на ресурси държави в света се движат автомобили от миналия век, управлявани от хора, които живеят в постоянен режим на оцеляване.
С наближаването към столицата Каракас неизбежно правят впечатление така наречените барио – бедните квартали, които буквално се катерят по хълмовете около града. Те представляват лабиринт от къщички, построени почти една върху друга, от подръчни материали – ламарина, бетон, дърво, всичко, което може да бъде намерено. Много често, влизайки в една постройка, можеш да излезеш от съвсем друго място, в другия край на квартала. Това е и една от причините престъпниците да се укриват толкова лесно – бариото е като жив организъм със собствени правила и тайни проходи.
Престъпленията в тези квартали са ежедневие – и то не по едно, а по няколко пъти на ден.
Опасност
Тук неизбежно се връщам към темата за опасността, защото Каракас от години е обявяван от различни международни статистики за един от най-опасните градове в света. Според различни изследвания, седмично в столицата се случват около 50 убийства, което я нарежда сред най-смъртоносните места за живеене на планетата. И въпреки това, не са малко туристите, които изявяват желание да посетят забележителностите в района.
Тези туристи обаче са лишени от правото да видят някои квартали на града – освен отдалеч. Особено онези, разположени в западната му част.
Причината е проста: дори полицията не може да ги предпази от случаен куршум или от отвличане. Дори самите власти отдавна са приели, че е по-добре да не влизат в тези райони, защото усилията им са безсмислени.
Едно от най-мистериозните и страховити места е кварталът „Катия“. По данни на венецуелската полиция, една трета от всички „екзекуции“ в Каракас се случват именно там. Голяма част от телата са откривани захвърлени на сметище, разположено по хълмовете над квартала. А броят на задържаните за тези брутални престъпления е почти нищожен.
Особено развита нелегална дейност в района е джебчийството. Местни жители разказват почти митични истории за това как някой новодошъл може да бъде съблечен гол за секунди – дрехите му откраднати, без той дори да осъзнае какво се случва.
Сред особено опасните квартали на Каракас е и бедняшкият „Петаре“ – един от най-големите барио комплекси в Латинска Америка. По данни на полицията, почти всяко момче, навършило 13 години, се включва в подземния свят, започвайки „кариерата“ си с кражби и побоища. Детето задължително става част от малка банда – а такива в „Петаре“ има десетки.
Най-често младежите нападат хора, които излизат от хранителни магазини с пликове в ръце. Повечето от тях са снабдени с оръжие, което използват напълно безразсъдно.
От години в района могат да бъдат видени въоръжени войници. На входовете и изходите на „Петаре“ са изградени контролно-пропускателни пунктове – мярка, въведена още през 2013 година, когато броят на убитите младежи по улиците преминава фаталните граници.
Препоръчвам ви да не опитвате дори и от любопитсво да ходите в Петаре, особено ако не сте придружени от местни. Самата аз, с течение на времето, в което пребивавах във Венецуела, имах възможността да посетя квартала. Гледката е… екзотична, ако изобщо мога да я нарека така. Повечето къщи нямат врати или прозорци в истинския смисъл на думата. Улици и тротоари почти няма – само тесни пътечки, криволичещи между постройките. Това е и причината дотам да не може да се стигне с кола. Вместо транспорт, е изграден лифт с няколко спирки, който буквално „прелита“ над квартала.
Живот
И въпреки всичко – в барио като Петаре живеят и много нормални, трудолюбиви хора, които, за добро или зло – колкото и странно да звучи – харесват живота си такъв, какъвто е.
А животът във Венецуела никак не е лек.
Продукти в магазините почти няма – или по-скоро има нещо като купонна система, със строг контрол върху количествата, които можеш да купиш. Например – едно семейство има право да закупи едно мляко на ден. Това правило обаче не важи за скъпите магазини в богатите квартали, където има буквално „от пиле мляко“, но до тях има достъп само определена прослойка от обществото.
И нека все пак кажем истината – във Венецуела има и богати квартали, и то не малко. С паркове, небостъргачи и инфраструктура, изграждана още през 50-те години на миналия век. Нека не забравяме, че именно през онези години Венецуела е била най-бързо развиващата се икономически и инфраструктурно държава в Латинска Америка.
Каракас е основан през 1567 година от Диего де Лосада под името Сантяго де Леон де Каракас. По данни от преброяването през 2022 година, населението на града е около 5 297 026 души. Градът е разположен амфитеатрално – в центъра му се издигат многоетажни сгради, широки булеварди, а транспортната мрежа е осъвременена с естакади, подлези и надлези.
Герой
В центъра се намира паметникът на националния герой Симон Боливар, както и най-важните правителствени сгради – „Жълтият дом“ (Министерство на вътрешните работи), дворецът „Мирафлорес“ (резиденция на президента), Дворецът на правосъдието и Капитолият (Националният конгрес). В непосредствена близост са Пантеонът, Националната библиотека, Музеят за изящни изкуства, Националният музей и музеят „Боливар“.
Най-голямото учебно заведение в Каракас е Венецуелският централен университет, открит през 1721 година – най-старият университет във Венецуела и един от първите в цяла Латинска Америка. Сред множеството театри особено място заема Националният театър, създаден в края на XVII век. Това само миже да ви даде ясен ориентир, къде е Бил Каракас преди и къде е днес.
Този велик и противоречив град предлага и изключително луксозни жилищни райони като Монталбан – един от най-красивите квартали в Каракас, с гледка към близките планини и една от най-добрите нива на сигурност в столицата. Без съмнение, общината Чакао, както и районът Качайто, са сред най-добрите места за живеене – с добре изградени магистрали, красиви пейзажи и площади като Plaza Francia.
В Чакао се провежда и фестивалът Palmeros de Chacao – впечатляващо религиозно събитие по време на Страстната седмица, с възстановка на разпятието и възкресението на Христос, паради по улиците и хиляди поклонници. Това е едно от най-значимите религиозни събития в Каракас.
Туристи
Сред по-спокойните и сигурни жилищни квартали са и Лос Прадос (Ливадите), разположени в близост до парк Morichal, с отлична пътна инфраструктура и лесен достъп до основните магистрали на града.
Така че ако търсите хотел или място където да отседнете търсете тези зони.
И въпреки всички контрасти, страхове и крайности, Каракас е град, който има какво да покаже – стига да знаеш къде, кога и как да гледаш. Един ден в столицата никога не е достатъчен, но
ако разполагаш само с него, има места, които задължително трябва да усетиш.
Започваш от центъра на града, там където историята буквално се усеща във въздуха. Площад Боливар е сърцето на Каракас – шумен, жив, понякога хаотичен, но автентичен. Около паметника на Симон Боливар винаги има хора – местни, улични търговци, музиканти, пенсионери, които обсъждат политика, и деца, които тичат между палмите. Това е място, на което разбираш колко силно венецуелците почитат своя Освободител. Бъди особено внимателен когато се разхождаш защото е пълно с крадци и дребни измамници.
Само на няколко крачки от площада се намира родната къща на Симон Боливар – запазена колониална постройка с вътрешен двор, дебели стени и мебели от онова време. Влизайки вътре, човек за момент забравя хаоса навън и попада в друга епоха.
Продължаваш към Националния пантеон – едно от най-впечатляващите места в Каракас. Тук се пазят тленните останки на Боливар и други национални герои. Пространството е огромно, изпълнено със светлина, витражи и символика. Дори да не си любител на историята, усещането е силно – смесица от гордост, трагедия и национална памет.
Недалеч се намира и дворецът „Мирафлорес“, официалната резиденция на президента. Макар и да се разглежда само отвън, мястото носи политическа тежест. Площадът около него често е сцена на митинги, речи и протести – живо доказателство за напрежението, което години наред ври в страната.
Планина
Ако имаш нужда от гледка въздух можеш да я вземеш в планината Авила. Тя обгражда Каракас ! До там се стига с ЛиФТ . Само за минути се изкачваш над града и хаосът остава долу. Отгоре Каракас изглежда съвсем различно – зелен, подреден, почти спокоен. В ясни дни се открива гледка едновременно към града и Карибско море .
За финал на деня – може да се отправиш към Музеят за изящни изкуства и Националната художествена галерия са сред малкото пространства, където Каракас показва своята артистична, чувствителна страна. Те напомнят, че зад всички статистики за насилие и кризи стои народ с дълбока култура, естетика и талант. Един ден в Каракас не е почивка.
Той е преживяване.
Сблъсък. И урок – за това как красотата и опасността могат да съществуват рамо до рамо в един и същи град.
Ако мига да дам няколко важни съвета ако си решил да обиколиш този невероятен град бъди на щрек . Първият и най-важен съвет – не се държи като турист. Каракас не е град, в който фотоапаратът на врата и телефонът в ръка са добра идея. Колкото по-незабележим изглеждаш, толкова по-спокойно ще се движиш. Облеклото трябва да е семпло, без марки, без бижута, без демонстрация на каквото и да е благосъстояние. Никога не излизай сам вечер, дори и да си в по-добър квартал.
Градът се променя след залез слънце и правилата вече не важат. Ако се налага придвижване – то трябва да е с предварително уговорен транспорт и човек, на когото имаш доверие.
Парите са отделна тема. Не носи всички пари на едно място. Малки суми, разпределени в различни джобове или чанти, могат да ти спестят много проблеми. Телефонът – използвай го дискретно, никога на улицата без причина. Снимките също – само на сигурни места и без да привличаш внимание. Когато става дума за обмяна на валута, не вярвай на „най-добрия курс“.
Избирай внимателно къде се движиш. Има квартали, които не се посещават – точка. Нито от любопитство, нито за „автентично преживяване“. Ако местен човек ти каже „там не се ходи“ – повярвай му без въпроси. Храната и водата също изискват внимание. Пий само бутилирана вода, дори когато си в хотел. Храни се в проверени места и избягвай улична храна, колкото и изкушаваща да изглежда. Стомашните проблеми там не са просто неудобство, а риск.
Каракас може да бъде изключително вълнуващ, красив и дълбоко въздействащ град. Но той не прощава наивност, самоувереност и неподготвеност.
Това не е дестинация за лекомислено пътуване – а за хора с отворени очи и ясен усет за реалността.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Мариана Маринова
