Г радинарката грънчарка Деси Владовска написа книга пътеводител как да отгледаме силна зеленчукова градина, която за две седмици се превърна в истински хит. Казва се „Принципите на природното градинарство“ и е с цветни илюстрации. Деси Владовска има стотици хиляди последователи в социалните мрежи, много от които са нейни ученици, други клиенти. При това не само от България, а от всички континенти. В книгата си тя съвсем просто и разбираемо, стъпка по стъпка обяснява философията на тази древна земеделска наука. „Когато започнах да се занимавам с градинарство, мислех, че трябва да контролирам всичко - почвата, растенията, дъжда, вятъра. С времето разбрах, че колкото повече се опитвам да управлявам природата, толкова по-малко тя ми отвръща“, споделя личния си опит тя.
Промяна
Тя добавя, че истинската промяна в работата й е настъпила, когато започва да наблюдава и да се учи от самата земя. Открива, че растенията могат да бъдат силни и устойчиви, ако бъдат оставени да се свържат с това, което е естествено за тях - микроорганизмите, червеите, гъбите, тревата. Според авторката хранителната верига е сърцето на природното градинарство. Така е, защото растението храни бактериите и микроорганизмите в почвата, а те връщат минерали и микроелементи обратно към него. Затова е важно и ние да връщаме обратно в земята. Това се прави чрез компост и заземяване на лехи, като оставяме културите да гният в земята, където са расли. Ако оставим почвата гола или я прекопаем дълбоко - хранителната верига се прекъсва и се губи натрупаното богатство. При плевене, ако веднага засеем и засадим нова култура, микроорганизмите не умират, а се прехвърлят към новите корени. Това е тайната на хранителната верига, безкраен кръговрат, който ние трябва да поддържаме, пише Деси Владовска.
Принципи
Тя дава пример, че земята се разрохква плитко, на около 5-10 см за сеитба на семена и до 15 см за засаждане на разсад. Старите корени се оставят в земята, защото те са дом и храна за полезни микроорганизми. Зеленият боб оставя азотофиксиращи бактерии в корените си и затова изрязваме само стъблата. Тя изброява 9 основни принципа на природното градинарство. Те са на микоризата или подземната мрежа, на мулчирането, при което земята не бива да се оставя гола, на компостирането, при което трева и плевели не се изхвърлят, а се оставят с вода да ферментират, на биоразнообразието за растенията съюзници като тагетиса, който гони нематодите от доматите, а босилекът отблъсква въшките от пипера. Другите принципи са за микроклимата, според който градината се огражда с царевица или сладка метла, които пазят от вятър, задържат влага и създават защитен микроклимат. Много важно е и редуването на културите, при което не слагаме една и съща култура на едно място три години подред. След картофи сеем грах или фасул, след домати зеле, след моркови лук, за да се пазим от патогени.
Изненадващо, но за Деси плевелите не са врагове, а съюзници. Троскотът например разрохква тежката глинеста почва, поветицата пази микрофлората и пречиства, и т.н. Един от най-важните принципи е на наблюдението. Следи дали въздухът е сух или влажен, стискаме шепа пръст, ако не слепва, значи е време за поливане, съветва майсторката на градинарството. Да продължиш кръговрата е не само принцип, а мисия, защото нищо, което изникне в двора, не е случайно. Затова гледаме, слушаме и съдействаме, без да пречим, е основното правило, към което се придържа тя.
Найлонът задушава и вреди на микроорганизмите
Мулчирането е изключително важен момент за градината, особено в последните години на засушаване, според Деси Владовска. Тя е категорична, че за мулч не бива да се използват найлони и синтетични материали, защото те не позволяват на живите организми да дишат и вредят на микроорганизмите. Сред добрите материали са картон без мастило, слама от жито, ечемик, овес, люцерна, сено. Също широколистна шума, но без орехови листа. Според нея дървесният талаш от широколистни дървета е добър само за пътеки, не и за лехите, защото огорчава почвата и бавно се разлага. Подходящи са също памучни и конопени платове.
Лукът не понася боба
Освен съюзници растенията могат да си пречат, ако са заедно. Например лоша комбинация е домати с краставици в една леха, защото имат различни нужди от влага и податливост към общи болести. Лук и бобови също не се харесват, понеже лукът пречи на азотофиксиращите бактерии на бобовите растения. Въпреки че картофи и домати са от едно семейство, заедно в лехата ще доведат до картофена мана и фитофорта. Съюзът от картофи и патладжан привлича колорадския бръмбар.
Светлана Трифоновска
