П релестното коледниче, известно като шлумбергера (Schlumbergera), принадлежи към епифитните кактуси, които растат в Югоизточна Бразилия. Нарича се така, защото цъфти около празничния сезон на Рождество. Има и роднина, която цъфти по време на великденските празници. Мнозина притежават точно великденче, което пуска цветовете си през пролетта, и точно затова не разцъфва по Коледа. Въпреки това великденският кактус не бива да се бърка с нежно синьото великденче, чието латинско наименование е вероника (Veronica) и е растителен род от семейство Живовлекови. Името на растенията от рода идва от времето, когато те цъфтят (април-май), когато се празнува и Великден.
Коледничето е известно още като кактус на Деня на благодарността и ваканционен кактус по същата причина.
Разлика
За разлика от много кактуси, коледничето не живее естествено в горещи и сухи условия. В дивата природа ще го намерите да расте на сенчести места във влажни гори, като цяло в процепи на скали или дървета на надморска височина, варираща от 700 до 2300 метра над морското равнище, според Уикипедия. Произхожда от влажните бразилски гори, където цъфти като епифит по стволовете и корените на дърветата в разгара на тропическото лято, което съвпада с най-студеното време от зимата в България.
Почва
Коледничето обича почвата да бъде леко влажна и се адаптира добре към доста слаба светлина. През вегетационния сезон (приблизително от април до септември) то обича светлината да бъде по-ярка, защото му помага за разлистването на цветята, но през останалото време може да живее и в полусянка. Единственото нещо, което не харесва, е пряка слънчева светлина, но иначе е доста непретенциозно за отглеждане. Поддръжката веднъж месечно през пролетта и лятото ще му помогне да разлисти повече цветя. Тази допълнителна работа в средата на годината ще гарантира на това растение щастлива Коледа.
Корени
Schlumbergeras имат въздушни корени. Те абсорбират вода от влагата на въздуха и хранителни вещества от дъждовни капки. Цветята са с форма на фуния, обикновено розови или белезникаво-розови, но селекционерите с разсадници предлагат и също оранжеви, жълти или червени цветя. При повечето видове има основна разлика между външните и вътрешните венчелистчета. Външните обикновено са къси, отделени един от друг, извити навън. Вътрешните вместо това са по-дълги и при повечето видове са слети заедно в основата, за да образуват тръба. Тази маркирана разлика между двата вида листенца създава впечатление за „цвете в рамките на цвете“ при някои видове.
Опрашват го колибри
В естественото си местообитание опрашителите обикновено на цветето са колибри. Плодовете обикновено са крушовидни, гладки и често червени. В естественото им местообитание те се ядат от птици, които са отговорни за разпръскването на семената
Светлана Трифоновска
