П етко Манчев е музикант, композитор, режисьор, баща, а отскоро и издател. Пред „Телеграф“ той разказа за живота си, участието му в различните видове изкуства и с какво се занимава в последно време.
Хор
Петко Манчев израства във Варна, в семейството на инженери. Майка му – Марина, била голям фен на опера и балет. „Често спях в салона и даже в един момент се научих да спя с отворени очи“, разказва, смеейки се, Петко, но признава, че именно заради майка му започва увлечението му към изкуството. „Записвах се на каквато намерех като извънкласна дейност – от тичане (където хич ме няма), до електроника и самолетостроене, какво ли не, но най-дълго издържах в хора на варненските момчета и младежи при Марин Чонев“. Въпреки че самият той бил много добър в математиката и семейството му го подготвяло да наследи занаята, музиката го привличала постоянно.
Джаз
Завършва Френската гимназия във Варна, магистратура в Българската държавна консерватория „Панчо Владигеров“ и режисура в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов“ в класа на проф. Иван Ничев. А на въпроса защо решава да се занимава с музика, той казва: „Защото не ме харесваха жените - смее се и продължава: - Реших, че трябва да направя нещо по въпроса и си взех една китара, която беше постоянно на гърба ми в гимназията. Нещата започнаха да се променят, като дори брат ми направи група и ме взе в нея. Тогава нямаше купон без жива музика“, споделя той за младежките си години. Като повечето хора в тези времена той също минава през казармата, като там го приемат в ансамбъла на Военноморския флот. След като приключва службата си, бива приет в консерваторията с естрадно пеене. „Много бях добър в джаз импровизациите и ме взеха в бигбенда на консерваторията. Започнахме да обикаляме всички фестивали – по 10–15 на година – и да концертираме заедно. Там се запознах с един квартет – „Бели, зелени и червени“, и с част от тях излязохме в чужбина. Прекарах три години в турнета по Скандинавия“, споделя Манчев, а след като се завръща в България, бива приет в НАТФИЗ.
Криза
Още след първата си година в академията се жени, ражда се второ дете и започва да се занимава с много неща едновременно. „Трябваше да се работи и нещо да се яде. Времето беше изключително тежко – годините на прехода, криза, обменяхме по долар на ден, още нямаше памперси“, признава Петко. И тогава дебютира като режисьор на предавания, като по-известните са „Вкусно“ с Ути Бъчваров и „Шаш“ с Влади Въргала. „Започнах да правя и повече музика – за реклами главно. Имало е месеци, в които съм правил по 20 реклами. Тогава имаше пари в това, сега не е точно така“, разказва Манчев, като по същото време на бял свят се появява групата UpDown. „Като се връщах в България, бой бандите нашумяваха много, а пък тук нямаше – ние бяхме първата. Запознах се с Люси Иларионов в Плевен,на едно парти, който ми каза, че смята да кандидатства в НАТФИЗ. Разбрахме се да се чуем, като дойде в София, споделих му за идеята и създадохме бандата. Направихме я с концепцията да издържи 4–5 години – групите се разбиват, а и не върви момчетата да остаряваме“, споделя той за създаването на първата бой банда в България. „Една година прекарахме изцяло в подготовка, изготвихме програма и след това се разбихме от участия. Пожънахме доста успехи и изпълнихме концепцията си, продължавахме да пътуваме до самия край – около 2000 г.“, разказва с носталгия Петко.
Кино
В студентските години се запознава с Илиян Джевелеков и Георги Димитров – главни действащи лица в кино компанията „Мирамар филм“ – и започва да работи над звукообработка на филми, както и да пише музика за тях. „Запознахме се на един купон за Нова година в Студентски град. Имахме много добри взаимоотношения, които продължават и до днес. Първият ми по-голям проект беше „Дзифт“ – филм с голяма стойност, много награди и отличия. През 2006 г. направих първото си по-голямо студио, посветено изцяло на постпродукция за кино. Занимавахме се също и с дублажи, колкото и трудоемко да беше това занимание“, разказва Манчев за началото на работата му в киното. От по-известните заглавия, над които е работил, са: „Love.net“, „Вездесъщият“, „Порталът“, „Тревожност“, „Останалото е пепел“, като също работи и над анимационни филми заедно с проф. д-р Радостина Нейкова и Свилен Димитров. Друго интересно е, че в постпродукцията съществува практика, която се нарича ADR – тоест записване на реплики на актьорите в студио. Това му дава възможност да работи със световни имена като Уилям Дефо, Силвестър Сталоун, Долф Лундгрен, Били Зейн, Бен Крос и други.
Поезия
„Ако става въпрос за музика, аз съм традиционалист и ако работя с някого, гледам да си поддържам контакта“, споделя той за известни български музиканти. А някои от имената, с които е творил, са: Орлин Горанов, Стоян Янкулов-Стунджи, Кръстина Кокорска, Цветан Недялков, Кристиян Илиев, Ясен Велчев, Ивайло Звездомиров и още много други. Признава, че и до ден днешен „не се е спрял много“, като последното му занимание е създаването на издателство „Мусагена“. „Най-големият ни автор е Георги Бърдаров“, на когото също е и кум, и продължава: „Освен това започнахме с млади дебютни български поети, като нямаше човек, който да не ни каже, че сме луди и това е обречено“, признава той. Но въпреки това – шест години след създаването си – издателството вече е с утвърдено име. „Исках да докажа на децата си, че всичко е възможно“, разкрива Петко като причина за опита си в издателския свят. Макар и да продължава да е относително зает, свободното си време отделя изцяло на семейството си, като споделя: „Ако трябва да избера дали да отида на супер важна среща или да закарам дъщеря ми до някъде – веднага изоставям всичко и отивам да запаля колата".
Александър Пашов
