С ъществуват значителни спекулации, че Иран може да отвърне на ударите на САЩ по ядрените му съоръжения, като затвори най-натоварения канал за превоз на петрол в света – Ормузкия проток.
Около 20% от световния петрол и газ преминават през този тесен корабен коридор в Персийския залив. Блокирането му би имало дълбоки последици за световната икономика, нарушавайки международната търговия и покачвайки цените на петрола.
Това би могло също така да увеличи цените на стоките и услугите в световен мащаб и да засегне някои от най-големите икономики в света, включително Китай, Индия и Япония, които са сред водещите вносители на суров петрол, преминаващ през пролива.
Местонахождение
Ограничен на север от Иран, а на юг – от Оман и Обединените арабски емирства (ОАЕ), коридорът – който е широк само около 50 км на входа и изхода си и около 33 км в най-тясната си точка – свързва Персийския залив с Арабско море.
Иран изнася около 1,7 милиона барела на ден според Международната агенция по енергетика. Той е изнесъл петрол на стойност 67 милиарда долара през финансовата година, приключваща през март 2025 г. – най-високите му приходи от петрол през последното десетилетие – според оценки на Централната банка на страната.
Азия също ще бъде силно засегната. През 2022 г. около 82% от суровия петрол и кондензатите (течни въглеводороди с ниска плътност, които обикновено се срещат с природния газ), напускащи Ормузкия проток, са били насочени към азиатските страни. Смята се, че само Китай купува около 90% от петрола, който Иран изнася на световния пазар.
Скок
Всякакви прекъсвания в това отношение биха могли да увеличат разходите за гориво и производство в момент, когато Китай е принуден да разчита на производството и износа. Това не е само вътрешен проблем: нарастващите разходи биха могли в крайна сметка да се прехвърлят върху потребителите, подхранвайки инфлацията по целия свят. Въздействието може да бъде огромно и за други ключови азиатски икономики, които са сред най-големите вносители след Китай. Близо половината от суровия петрол на Индия и 60% от вноса на природен газ преминават през Ормузкия проток. Южна Корея получава 60% от суровия си петрол през пролива, а Япония – близо три четвърти.
Варианти
В най-тясната си точка Ормузкият проток се намира изцяло в териториалните води на Иран и Оман. Ако Иран се опита да блокира около 3000 кораба, които преминават през пролива всеки месец, един от най-ефективните начини за това според експерти би бил да постави мини с помощта на бързи бойни лодки и подводници.
Редовният военноморски флот и Корпусът на стражите на ислямската революция биха могли да предприемат атаки срещу чуждестранни военни кораби и търговски плавателни съдове. Големите военни кораби обаче могат от своя страна да се превърнат в лесни мишени за американски въздушни удари.
Бързите лодки на Иран често са въоръжени с противокорабни ракети, а страната управлява и редица надводни, полупотопяеми плавателни съдове и подводници.
Експерти казват, че Иран би могъл временно да блокира пролива, но мнозина са също толкова уверени, че САЩ и техните съюзници биха могли бързо да възстановят потока на морския трафик чрез военни средства.
САЩ са правили това и преди. В края на 80-те години на миналия век, по време на осемгодишната ирано-иракска война, ударите по петролни съоръжения ескалираха в „танкерна война“, при която и двете страни атакуваха неутрални кораби, за да упражнят икономически натиск.
Кувейтските танкери, превозващи иракски петрол, бяха особено уязвими – и в крайна сметка американски военни кораби започнаха да ги ескортират през Персийския залив в това, което се превърна в най-голямата военноморска конвойна операция след Втората световна война.
Въпроси
Въпреки че Иран многократно е заплашвал да затвори Ормузкия проток в минали конфликти, той никога не е изпълнявал обещанието си. Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви, че подобно действие би било равносилно на „икономическо самоубийство“ и призова Китай, съюзник на Техеран, да се намеси.
Въпреки че все още не е отговорил, е много малко вероятно Пекин да приветства покачване на цените на петрола или прекъсвания на корабните маршрути и би могъл да използва дипломатическата си тежест, за да разубеди иранското правителство да продължи с блокадата.
Маршрути
Саудитска Арабия е активирала своя тръбопровод „Изток-Запад“ – линия с дължина 1200 км, способна да транспортира до 5 милиона барела суров петрол на ден.
През 2019 г. държавата временно пренасочи газопровод за пренос на суров петрол.
Обединените арабски емирства свързаха своите нефтени находища във вътрешността на страната с пристанището Фуджейра в Оманския залив чрез тръбопровод с дневен капацитет от 1,5 милиона барела.
През юли 2021 г. Иран откри нефтопровода Goreh-Jask, предназначен за транспортиране на суров петрол до Оманския залив. Този нефтопровод в момента може да пренася около 350 хиляди барела на ден. Тези алтернативни маршрути биха могли колективно да обработват около 3,5 милиона барела петрол на ден – приблизително 15% от суровия петрол, който в момента се превозва през пролива.
