- Г-н Коев, предстои един от най-обичаните празници в България - Трифон Зарезан. Вече може да се каже какво е качеството на винената реколта 2025 г.?
Нека пожелая на заетите в лозаровинарския сектор, независимо кога празнуват Трифон Зарезан, да са здрави, да има берекет, да приберат хубава гроздова реколта. Към момента от реколта 2025 г. вината са готови и с отлично качество, въпреки че добивите бяха по-слаби заради тежката суша, високите температури, но пък гроздето беше с отлични показатели, както и вината. Имаше по-малко болести и съответно стопаните са използвали по-малко препарати. Убеден съм, че на международните изложения за вино ще завоюват златни отличия, което пък ще им гарантира по-голяма реализация на пазарите. Може да се каже, че след толкова инвестиции в сектора, нови технологии и отлични технолози всяка година не падаме под 100 златни медала от изложения.
Вие преди няколко години твърдяхте, че локалните сортове все повече са ценени и търсени на световния пазар.
Локалните сортове независимо дали са български или италиански са най-добре приспособени към местните климат и почви. От българските, независимо дали е гъмза, мавруд, врачански мискет, димят, дават абсолютно различен вкус от познатото на международните пазари. Вижте, на света му писна от каберне, мерло и шардоне. Наблюдава се отлив от тях на световната търговия, вече се търси нещо различно с друг вкус и това, че последните години се засаждат у нас български сортове, е добрият вариант. Преди време френски търговец на вина дошъл в България да му дадат да дегустира каберне и той възкликва: „Дайте нещо от България, да я опозная, аз пия каберне във Франция“. Консуматорите минават на непознати сортове, много млади хора се занимават с гроздопроизводство, не само в България, а по света. Вече много от младите винопроизводители са по-склонни да рискуват и да инвестират във вина от локални сортове, които са с добри продажби. На винената борса в Нидерландия се отчита, че процентното съотношение на новите сортове е по-високо, отколкото на традиционно старите.
Значи имаме шансове?
Не шансове, нашите заемат пазарни ниши. Когато предлагаш каберне, мерло, шардоне на световни изложения ти сблъскваш твоето каберне с това на 540 страни, а с твоите сортове можеш да търсиш и по-висока цена, защото са по-различни и това го оценяват професионални дегустатори на слепи дегустации. Затова в Стара Европа, Франция, Бенелюкс, Чехия, Полша, Унгария изнасяме традиционни по старите договори, които имаме, но вече и от новите вина с български сортове. Изнасяме в 21 страни от Африка в Западна и Централна Европа. Войната в Украйна прекъсна доставките за Украйна и Русия, с които бяха голям пазар. Китай след ковида прекрати внос от целия ЕС. Продаваме българско вино и в САЩ, Великобритания. Но Европа и Африка са устойчивите ни потоци за продажби.
Имат ли основание нашите винопроизводители да се страхуват от МЕРКОСУР?
Моите твърдения са на базата на числа. Данните показват, че виното, което е влязло в България през 2023 г. от Аржентина, е 50 хил. л, от Уругвай - 1886 л, като голяма част от количествата оттам са за реекспорт, основно за Северна Африка и навсякъде, където може да се намери пазар. За 2024 г. от Аржентина сме внесли 75 хил. литра, Уругвай - 1616 литра. За 2025 г данните са до октомври, като от Чили вносът е 53 хил. литра, Чили - 93 хил. л, а Уругвай не присъства. Това е натискът като количества вино от тези държави за България. За разлика от Франция, където 47% от виното, което е на пазара им е внос, а 53% е френско, като включително и ние, българите, участваме на техния пазар, а френски инвеститори, които са в България, изнасят продукцията за френския пазар на високи цени. Виждал съм бутилка с българско вино на 16 евро, а има френски вина, които са 7-8-10-11 евро.
А как стоят нещата с Индия, която се твърди, че е голям потребител на спиртни напитки, и с която ЕС сключи търговско споразумение?
Да, вярно е, Индия е голям консуматор на алкохол, а три български предприятия изнасят водка за Индия. Сега, след като падат защитни мита, смятам, че имаме шанс да изнасяме и вино.
Вино
Светлана Трифоновска
Какви са данните за произведеното вино от 2025 г.?
В момента функционират 365 винарски предприятия и изби, от тях 136 са собственост на чужденци. През 2022 г. е имало 358 винарски, през 2023 - 360, през 2024 г. - 362. През 2025 г. заради климата дадохме възможност на винарните да купят и приберат 88 397 т грозде. Произведено е 63 887 859 л вино. То е по-малко от 2024 г., когато сме прибрали 94 млн. кг грозде.
От кои страни са чуждите собственици на български изби?
Италианци, французи, американци, руснаци, германци. Една трета от винарските изби са с чужди инвестиции. От нидерландска делегация тук ни разказаха, че две години са правили почвени анализи на цялата страна. Казаха, че за разлика от Западна Европа, в районите с възможности за лозя нашата земя е прекрасна, защото не е отровена от пестициди и интензивно наторявани територии. Хумусният слой е по-дебел в пъти от този при тях. За тях ние сме благодатна територия. С влизането на еврото потокът на инвеститори не само в нашия сектор, но и в животновъдния ще се увеличи.
Следователно да очакваме чужди инвестиции?
Цените на земята тук са в пъти по-ниски в сравнение с Италия, Нидерландия, Франция. Те идват със своя бизнес, но и иновации. На Агра Пловдив смятам, че ще има изключителен интерес от ЕС, ще дойдат хора, които ще се интересуват и ще проведат срещи, за да осъществяват идеите си.
Вино
Светлана Трифоновска
Това е той:
Инж. Красимир Коев е изпълнителен директор на Изпълнителната агенция по лозата и виното (ИАЛВ)
Завършил е Техническия университет в София със специалност „Стопанско управление на малки и средни предприятия“
Има специалност „Екология и опазване на природната среда“ в Лесотехническия университет
Специализирал е в Държавен департамент на САЩ и в Лондон, Великобритания
Светлана Трифоновска
Светлана Трифоновска
