Т айната на дълголетието остава неразгадана и до днес, а учени от цял свят продължават да търсят отговори на въпросите дали гените, средата или някакъв друг фактор определя способността на някои хора да живеят повече от век и нерядко да учудват околните с неостаряващия си дух.
На Балканите, където продължителността на живота в повечето случаи е под средното за Европа равнище, също не липсват столетници и всеки от тях има вълнуващи спомени от отминалите времена, както и своя собствена рецепта за дълголетие, припомня БТА.
Ататюрк
Най-възрастният човек в Турция - 113-годишната Нурийе Бабат от югоизточния окръг Батман - почина в края на миналата година. Майка на осем деца и баба на над 500 внуци, правнуци и праправнуци, тя е живяла при трима султани и 12 президенти. Макар по документи баба Нурийе да е родена през 1909 г., синът й Юсуф Бабат подозира, че е била дори по-стара. "Аз предполагам, че беше на 125 години", казва той, като отбелязва, че някога регистрирането на новородените не е било така стриктно, както сега.
Внук й Абдуллах Бабат, който се е грижел приживе за столетницата заедно със съпругата си, разказва, че понякога двамата си говорели и тя му разказвала впечатленията си от основателя на републиката Мустафа Кемал Ататюрк. "Мустафа Кемал правеше така, Мустафа Кемал правеше иначе", се връщала в спомените си бабата.
В Турция най-голям брой дълголетници живеят в окръг Тунджели в източната част на страната - средната възраст на живота там е 80,5 години, като при мъжете тя е 76,2 години, а при жените - 85,7 години. Най-кратък е животът в окръг Килис, Южна Турция. Там хората живеят средно 75 години - мъжете - 72,3, а жените - 77,6 години. За Турция средните стойности са 78 години - 75,3 при мъжете и 80,7 при жените, показват данните на Турския статистически институт.
Районът на Гьолкьой, окръг Орду, пък е известен като град на столетниците поради големия брой възрастни хора, които живеят там и са прехвърлили един век живот. Те споделят, че дължат дълголетието си на това, че се хранят с продукти, които сами отглеждат, писа в. "Таквим". Местните консумират храни с изцяло органичен произход като мед, кисело мляко, яйца, туршии.
Оазис
Столетниците в Гърция са 13 451 души, показват статистически данни от тази пролет, публикувани от „Катимерини“.
Най-възрастният регистриран жител на Гърция беше Катерина Карнару, която почина през 2020 г. на 115-годишна възраст. До смъртта си тя беше петият най-възрастен жив жител на планетата и 53-ият изобщо в историята.
Въпреки този рекорд Гърция не се представя толкова добре по отношение на дълголетието на европейско равнище. Докато през 1980 г. гърците са били сред дълголетниците на континента, то в момента, въпреки увеличаването на продължителността на живота, в класирането тя изостава и спада до 17-о място с малко над 81 години средна продължителност на живота.
Данните показват, че най-дълго в Гърция живеят жителите на Епир в северозападната част на страната, докато най-кратко – на областите Тракия и Централна Македония.
Особено място в картата на дълголетието в Гърция заема остров Икария, който се смята, че е една от петте „сини зони“ в света, където делът на хората, които доживяват поне до 90 години, е многократно по-висок от средния. Останалите четири такива зони са Сардиния, Лома Линда в Мексико, Никоя в Коста Рика и Окинава в Япония, пише „Прото тема“.
Проучванията показват редица сходства в храненето и начина на живот на жителите на тези региони като балансирана диета, богата на плодове, зеленчуци, варива, планински релеф, ежедневно физическо натоварване, занимание със селскостопански труд. Установени са и генетични особености, които влияят на отделянето на половите хормони и удължават живота конкретно на мъжете. В Икария проучванията са установили, че сърдечно-съдовите заболявания средно се проявяват около 8 години по-късно от средното за гръцкото население.
Любов
На 27 юни 2020 г. на 111 почина румънецът Думитру Команеску, който в продължение на един месец носеше титлата "най-възрастен мъж на планетата", след като пое щафетата от британеца Робърт Уейтън, който почина на 28 май 2020 г. на 112 години.
Роден на 8 ноември 1908 г. в село Провица де Жос в южния окръг Прахова, на около 100 километра от Букурещ, Думитру Команеску работи като инженер агроном в продължение на цели 70 години и се отличава като един от най-добрите специалисти в областта на фитопатологията, пише сайтът Хотнюз.
Три дни преди да почине столетникът беше награден от румънския патриарх Даниил с Патриаршеския кръст - най-високото отличие, което Румънската православна църква дава на миряни, "за дългогодишната му дейност, плодотворна и полезна за църквата и обществото".
Приживе Коменску споделяше, че тайната на дълголетието му се крие в обичта на семейството, на съпругата, синовете и внуците му. Съселяните му от Провица де Жос пък помнят съвета, който "бай Митика" често им давал: "Мляко и мед, ако искаш да живееш колкото мене".
Очакваната продължителност на живота в Румъния е една от най-ниските в Европа и е спаднала съществено по време на пандемията, достигайки 72,9 години, което е нивото отпреди 14 години, съобщава телевизия Диджи 24. За разлика от други европейски страни Румъния все още не е успяла да се върне към очакваната продължителност на живота от 2019 г., която е била 75,6 години. Средната очаквана продължителност на живота за страните от ЕС миналата година е била 80,1 години.
Според данни на Националния статистически институт най-дълга е очакваната продължителност на живота в югозападния окръг Вълча - над 80 години. Следват столицата Букурещ със 78,4 години, северният окръг Клуж със 77,47 години и централният окръг Брашов със 77,37 години. В другия край на спектъра са югоизточните окръзи Тулча (73,2 години), Гюргево (73,96 години) и Кълъраш (74,21 години).
В окръг Вълча живее и настоящият най-възрастен мъж в Румъния - 109-годишният Илие Чокан, който е роден на 28 май 1913 г. и е също така най-възрастният военен ветеран в страната, пише в. "Адевърул". За най-възрастна жена в страната пък се смята 109-годишната Мария Михай от югоизточния окръг Кълъраш, която е родена на 5 януари 1913 г.
Миналата година и известният румънски философ Михай Шора влезе в списъка на 50-те най-възрастни хора в света. Той е роден на 7 ноември 1917 г. в западния окръг Тимиш. През 2018 г. 101-годишният тогава Шора привлече вниманието на медиите с участието си в антиправителствените протести в Букурещ. Миналата седмица той навърши 106 години и продължава да е изключително активен в социалните мрежи, като на рождения си ден публикува снимка с голям червен балон във формата на шестица, пише ДжиФорМедия.
Хвалба
В Сърбия вероятно има над 150 столетници, съобщават местните медии, като отбелязват, че точна статистика за броя им липсва.
Живорад Маркович е на повече от 100 години, радва се на живота и казва, че нищо не го боли. Навремето само малцина са можели да доживеят до сто години. Данните обаче показват, че броят на столетниците в Сърбия се увеличава. На 103 години Живорад Маркович все още готви, ходи на пазар, никога не е боледувал и не изпитва болки, пише белградския вестник "Блиц".
Той правел слънчеви бани с часове, някога на остров Ада Циганлия в река Сава, а сега на пейка пред сграда в Нови Белград. Разходките са задължителни - когато бил по-млад, казва той, изминавал повече от десет километра. Сега се разхожда само край блока.
"Нямам специална рецепта за дълголетие. Не съм направил нищо специално, нито съм се отдал на нещо специално. Не знам", казва Живорад. На въпрос дали има сили да работи на 102 години, отговаря: "За Бога, имам!“.
През последните години стават все повече хората с кръщелни свидетелства, издадени преди поне 100 години. По последни данни в Сърбия живеят 126 166 души на възраст над 85 години, а от началото на века броят на столетниците в света се е увеличил четири пъти, отбелязва вестникът.
Сръбският Републикански статистически институт не води отчет за броя на столетниците, тоест данните, с които разполага, се отнасят за населението над 85 години. Оценките обаче сочат, че в Сърбия живеят около 150 души, родени преди век.
По данни на статистическия институт от 2018 г. хората на 85 и повече години са 126 166, като сред тях далеч повече са дамите - 80 025. В северната част на Сърбия списъкът включва почти 60 000 възрастни хора над 85, докато в столицата има около 30 000 души, чието кръщелно свидетелство е на поне осем и половина десетилетия.
В областта Войводина от 1,86 милиона души има почти 30 000 от тази възрастова група. В Ниш от 256 000 жители 4158 са на възраст най-малко 85 години. В Пиротския край с близо 85 000 души население 2300 души са на тази възраст, докато в Дунавския район от 187 000 души малко повече от 3500 са празнували 85-ия си рожден ден. В южната част на Сърбия има 2263 души на тази възраст от малко повече от 197 500 жители.
Най-възрастният човек в Сърбия е роден през 1913 г. и е на 109 години, а повече от 500 пенсионери получават пенсии от повече от половин век.
Плетки
През юли 2022 г. почина най-възрастната „предприемачка“ в Хърватия – 102-годишната Пека Зелич, съобщиха хърватските медии. Баба Пека, както я наричаха всички, които я познаваха, се прочу със собствения си бизнес – ръчно изработени изделия. На 98 години Пека Зелич откри свой малък магазин, наречен "Kod Peke" (При Пека), в старческия дом "Йоан Павел II“ в село Доне Биляне близо до Задар, където живееше. В магазина баба Пека предлагаше изплетени от нея чанти, шалове, одеяла, чорапи и други изделия с традиционни народни мотиви.
През по-голямата част от живота си Пека Зелич се занимавала със селскостопанска работа, но плетенето било нейната страст. Тя съумявала да съчетае всичките си задължения с отглеждането на осем деца. Баба Пека, родена на 17 март 1921 г., остави след себе си 104 потомци.
През октомври 107-ия си рожден ден отпразнува в семейна обстановка Божо Крал - един от най-възрастните хървати. Божо Крал е роден по време на Австро-Унгарската империя, преживял е шест режима и три войни – две световни и Отечествената война. В продължение на 67 години Божо Крал следи метеорологичните явления в родния си край и изпраща доклади до Държавния хидрометеорологичен институт. Близките му казват, че не брои годините. „Дубровачки виесник“ пише за Божо, че паметта му е като швейцарски часовник. Пред журналисти от изданието столетникът разказвал подробно за трудния си живот в родното Конавле, за ужасите на войната и бедността и за климатичните явления, които винаги са го вълнували.
Родената в Хърватия Милка Баукович (дата на раждане: 5 февруари 1915 г.) в момента е вторият най-възрастен известен жив човек в Сърбия след Джурджа Стойкович. По-голямата част от живота си Милка Баукович прекарва в село Окучани в Хърватия. След като съпругът й умира през 1945 г., тя наследява работилницата му за шапки и продължава да се занимава със същия бизнес още 35 години до пенсионирането си. До 103-годишна възраст Милка продължава да се занимава с масово производство на шапки, а след това работи само по поръчки и в по-малки количества.
През лятото Милка Баукович живее сама в къщата си в село Окучани в Хърватия, а през зимата живее при дъщеря си Душанка Божич в Белград, Сърбия. Милка е в добро здраве, може да ходи без чужда помощ и няма здравословни проблеми. Активно се занимава и с политика, а на 107-годишна възраст през април 2022 г. отиде да гласува сама. Тогава тя каза, че не е пропускала нито едни избори и че винаги е гласувала редовно. Тя става най-възрастният известен жив човек в Белград след смъртта на 110-годишната Тамара Крутикова на 6 юли 2022 г.
Общата продължителност на живота в Хърватия е 75,8 години, което е над средното ниво в световен мащаб (средна продължителност на живота около 71 години по данни на отдел "Население" към Департамента по икономически и социални въпроси на ООН). За мъжете в Хърватия средната продължителност на живота е 72,2 години, а за жените – 79,6 години.
