Н а пръв поглед техният живот изглежда много романтичен. Непрекъснато вечерят на свещи. Но това за тях е необходимост.
Тока, така да се каже, си го произвеждат. Електрическите уреди са излишни, защото им създават само проблеми. Когато влязат в стаята, те се включват. Може да блокират компютъра и да включат телевизора, без да ползват дистанционно. Може също така да привличат като магнит различни предмети. Представете си как към тях политат разни ютии, вилици, ножове. Изглежда като някакъв смразяващ кръвта фокус, но за тях е чисто и просто ежедневие. Никога не се знае кога ще направят „късо съединение” с дланите си. Не им е лесно, а какво ли да кажат хората покрай тях?
Заряд
електрически хора
В историята на човечеството тези, които наричат „електрически хора”, са единици. Цялата им съмнителна дарба се заключава в електрическата активност на техния организъм, в резултат на което на повърхността на тялото им се съсредоточава значителен електрически заряд, който не влияе отрицателно на здравето им, но усложнява живота им и ги превръща в отшелници, защото са опасни за хората, вещите и домашните любимци, които ги заобикалят.
Медиумът Николай Станчев пред „Телеграф“: Само двама съм срещал с магия!
Хосе Рафаел Маркес Аял от Пуерто Рико прилича на всеки друг човек по земята. Изглежда нормален и по-скоро невзрачен. Но зад обикновената си външност Хосе крие една тайна, която другите не съзират. Хосе не знае в кой момент през тялото му ще премине високо напрежение. Той е като един свръхпроводник. Хосе е спокоен, че дори и да се стигне дотам да бъде сложен на електрическия стол, смъртното му наказание ще бъде отложено, защото столът ще „даде на късо”. Твърди, че не му се налага да ползва запалка. Когато му се допуши, припалва цигара от искрите, които сам произвежда. Не чете книги, защото прогаря страниците с пръстите си. Хосе е свикнал със страничните ефекти и не се оплаква. Той е един от малцината, които се гордеят с необичайния си заряд. Повечето го смятат за наказание.
Някои от електрическите хора стават такива след претърпян инцидент. Но по-голямата част си го носят още от раждането. Учените нямат отговор от какво се предизвикват такива явления и как от нормални родители се пръква „електрическо бебе”. Нито могат да обяснят страничните ефекти от придобитата впоследствие „електрическа дарба”.
Бебе
През 1869 г. във Франция проплакало бебе, наситено със статично електричество. Достатъчно било майка му да го гушне и нещо сякаш я отблъсвало като силен удар от ток. Самото бебе не реагирало. Очевидци разказват, че в тъмното от пръстчетата му излизали някакви лъчи и дори мълнии, а във въздуха се носела специфична миризма на изгорял уред. Детенцето освен това можело да придвижва различни играчки и предмети, като ги местело с погледа си. Това момченце обаче нямало дълъг живот и феноменът не бил изследван докрай.
Друг аналогичен случай имало в Канада с момиче, което също удряло с ток всеки, който го доближи. Електрическите й способности и умения вървели в комплект и с дарбата да привлича предмети от различен калибър, които буквално се лепели по нея.
Пак в същите години в медицинско списание се съобщава за 29-годишна жена, чиято коса пускала искри в тъмнината, а пръстите й привличали като магнит малки предмети.
Енергия
електрически хора
Първото научно изследване на феномена е направено от професора от Френската академия на науките Франсоа Арагопрез 1846 г., когато се появяват слухове за парижанка на име Анжелика Коен, която притежава способността да свети в тъмното и да привлича и отблъсква разни предмети. Достатъчно било да се докосне леко до стола или дивана, за да го премести в която си реши посока. Мебелите подскачали с лекота из стаята, управлявани от девойката. След такива упражнения обаче тя изпадала в безсъзнание от изразходваната енергия.
Ники Хайд-Пали от Великобритания също била съвсем обикновено момиче. Нещо се случило в тялото й, след като била ударена от мълния. От този момент у тях настанала тъмница, тъй като заради Ники крушките постоянно изгаряли. Каквито и запаси да имало, те все били малко. Извън строя непрекъснато излизали различни електрически уреди. Но най-големият кошмар бил, че тя започнала да удря с ток де що свари, а това съвсем не било безболезнено за хората покрай нея. Благодарение на новата си „дарба” Ники се сдобила с бракоразводно дело, тъй като на мъжа й му писнало да се друса от токови удари. Самата Ники не смеела да си подаде носа навън, без да се екипира подобаващо с гумени ботуши и ръкавици, за да не предизвиква инциденти.
Напрежение
електрически хора
Много хора колекционират магнитчета, които лепят по хладилника. На Бренда Елисън не й е никак забавно да бъде сравнявана с хладилник, по който се лепят плодчета и зеленчуци. Не й харесва, че е обект на несекващ интерес от страна на медиите заради способността й да задържа по тялото си метални предмети. Не обича да я наричат „Жената магнит”, но тя е именно това.
Тя не помни кога се е сдобила с тези умения. Така както не помни какви са били първите произнасяни от нея думи. Родителите й забелязали, че е странна, когато повикали за хиляден път телевизионния техник да ремонтира излезлия от строя уред. „Металните предмети не летят към мен от всички ъгли на стаята, не си го и помисляйте – обяснява Бренда. - Чувствам напрежение, когато се доближа до тях.
Ако залепнат за кожата ми, може да останат там между половин час и 45 минути, без да помръднат. Понякога наистина се чувствам като един подвижен хладилник с налепени по него магнитчета. Това никак не е приятно”.
Според Бренда хубавото е, че понякога може да се отърси от това чувство, тъй като не се разхожда непрекъснато накичена с метални предмети. Вече е свикнала да се изолира, когато настъпят „критичните дни”.
Уникална ли е действително Бренда и трябва ли да й се обръща чак такова внимание? Разбира се, не всеки е като нея или като Брайън Уилямс от Кардиф, Южен Уелс, който можел да пали електрическа крушка само с леко докосване на пръст.
Не всеки е и като Светлана Глюко, която може да лепи на челото си гребенчета, чаени лъжички и други метални предмети. От друга страна всеки има някакво електромагнитно поле, а в някои страни даже се организират състезания, на които се явяват всякакви екземпляри, които в една или друга степен притежават такива способности. Има и регистриран случай през 1920 г., когато 34 души в затвор в Ню Йорк се „презаредили”. Причината била, че всички те станали жертва на хранително отравяне, което временно отключило у тях такива способности. При всяко положение обаче феноменът на „електрическите хора” си остава една голяма загадка.
АБОНИРАЙТЕ СЕ ЗА КАНАЛА НИ В YOUTUBE
Добавете „Телеграф“ сред предпочитаните си източници в Google
Кристи Петрова
