„Чета много езотерика. Погълната съм от въпроси като защо сме на света, какво е нашето призвание, каква е нашата мисия.“ Това сподели пред „Телеграф“ космическата Силвия Кацарова. Оказа се, че легендарната ни певица
е доста посветена в тайните на метафизиката, отвъдните светове, в невидимите закони, движещи битието ни, както и в теориите на конспирацията, които май взеха да ни се случват наистина.
В момента българската Тина Търнър обикаля България и представя мемоарната си книга „Мой сън“. Случайно или не публикуваме интервюто с нея, пълно с чудеса и откровения като фантастична приказка, точно на Архангелова задушница.
- Не омръзвате на феновете си – винаги ви посрещат с благоговение. Сега и в амплоато на писателка – с мемоарите ви „Мой сън“. Това сигурно много ви зарежда?
- О! Благодарна съм. Това е една частица от живота ни – една вълшебна дума, която всеки трябва да използва още сутрин, събуждайки се – „благодаря“. Малко банално става може би, но тази дума е кодова. От сутринта, като се заредиш с онова „Благодаря ти, Господи, за прекрасния ден, който ми даваш“, вече кодираш да ти се случат хубави неща през деня. И обратното също е вярно – тръгнеш ли с лоши мисли, нищо добро не те очаква.
- Не е ли трудно така да „подредиш“ главата си, че да отправяш този позитивизъм всеки божи ден?
- Ако човек си има режим и систематизирано следва своя сценарий за деня, за живота си – получава се. Много е важно да съумеем да подредим живота си – кои са ти приоритетите, кое е най-важното за теб. Те, разбира се, в различните периоди се променят, но самата организираност ден за ден може и трябва да става от възможно по-ранна възраст.
Ако сте изнервени, негативни – повярвайте, преминала съм през това – нищо не успявате да свършите, прибирате се изхабени, на финала доникъде не сте я докарали.
- Казвате, че бъдещето ни е написано?
- Да. Четете сценария на Клаус Шваб (швейцарски икономист, основател и президент на Световния икономически форум в Давос – б. а.). Сценарият на глобалистите. Аз съм го чела. Включително сценария за войната в Украйна. Казват: Започнат ли брожения по света – демек ние сме мишките, които въстават, спретнете им война. Войната при Клаус Шваб е с дата 24 февруари! Не сте забравили нали, на 24 февруари 2022-ра започна войната в Украйна. Запомнила съм го, защото всичко е написано толкова ясно. Наистина има план да се унищожи човечеството или поне да се намали.
- Защо българинът тъй мазохистично търси негативното около себе си, непрекъснато е недоволен от какво ли не?
- Не зная. Но цялата ни злоба, агресия – отивайки във Вселената, в какво се превръща? В бедствия, пожари, войни, насилие, жестокости. Това е отражение на вътрешното ни „аз“, което говори. Човекът трябва да се промени, да стане широкоскроен, да обича. Омразата да е само дума, не чувство в сърцето. Затова са тези пророци, които Бог е изпратил на Земята. Всички те са дошли да ни покажат пътя към светлината. Обаче ние какво? Живеем си като първобитни животни. Неуки! Човечеството в момента е неуко – затова е зомбирано. Като овце в кошара сме и това е.
- Сещам се за нещо, което съм чела за недоволството, за неудовлетвореността. Една авторка – Луиз Хей, струва ми се...
- О, да. Луиз Хей има една книга – „Излекувай живота си“. В нея описва как от всяка емоция вътре в тялото се заражда болест. Например съпругът ви ви напуска, вие страдате. Любовната мъка при жените удря в рак на гърдите или рак на матката, при мъжете причинява рак на простатата.
Всяка емоция е свързана с нашето тяло. Затова трябва да сме по-задълбочени, да си задаваме въпроси от типа: „Защо си тук на Земята“. Хора, отворете си очите! Има си Създател. И вече са го виждали! Колко хора са били в кома и, връщайки се, казват: „Не ни се прибираше.“ Защо? Защото там е светлината, а тук живеем в тъмнина.
- Да, но много страдаме, когато загубим близки. Как може да се преодолее това състояние?
- Значи трябва да страдаме. Но трябва и да пускаме душата да отиде към светлината. Ако страдате всеки ден за мъртвия, ако непрестанно мислите за него – вие го принуждавате да стои в този тъмен свят с тъмни духове, които са невярващи в Бога.
Има нива на страдание. Този „Ад“ на Данте не е току-така написан. Има кръгове на тези духовни нива. Когато задържаме душата насилствено в тях, тя е принудена да се лута между живота и смъртта, което е най- страшното.
- Напоследък много ваши колеги издадоха автобиографии, а сега дойде и вашият ред. Превърна ли се в мода писането на мемоари?
- Не е мода. Все пак аз гоня 70, а нашият живот е много по-интересен от този на младите. Ние преживяхме доста катаклизми, минахме през всякакви системи. Явно сме по-търпеливи. Огледайте се да видите наборите как са – мъчат се, но са борбени.
- Защо избрахте Стойчо Керев за рецензент на „Мой сън“? Интересите ви към езотеричното ли ви свързват?
- Със Стойчо сме много близки приятели. Той ни е като духовен гуру – на мен и приятелките ми. Хората, които го харесват и следят, наистина свързват името му с езотеричното, с онова отвъд нас. А в моята книга има много мистерия. Преплитане на сънища и реалност. Няма кой друг да осъзнае това като Стойчо. Какво носят сънищата? Ами чрез сънищата си влизаме в друга реалност, те са знак, че ще ни се даде това, което искаме.
- Ще цитирам едно изречение от рецензията: „Тази книга е разказ за времената на „хепи соца“, рок бандите, бленувания капитализъм и нашата реалност.“ Как ще дешифрирате тези думи вие?
- Отдавна вече се опитват да изкривят историята. Не е вярно, че сме живели в затвор, както сега се внушава. Имахме си много добра култура – вижте филмите, правени тогава, разговорите, визията. Всяка жена нагласена, с прическа – аз помня, свекърва ми всяка седмица ходеше на фризьор. Сега това възможно ли е за дама на нашата възраст…
Театри, опера. Децата от малки се възпитаваха да растат духовно – водеха ги на оперни и театрални спектакли, на детски мюзикъли. В музикалните театри имаше разкошни постановки. Днес това има ли го? Напротив. Децата са хвърлени за възпитание на улицата. Те вече са се запознали с всички пороци на големите. Включително и порно гледат. Да не говорим за наркотици, за пороци, с които, за да се срещнат, трябва да са по-осъзнати. Захвърлихме ги директно в пропастта.
- Защо книгата ви се нарича „Мой сън“? Нима гледате на живота си като на сън…
- Имам прекрасна песен с това заглавие, но и това, което казах – преплитането на сънища и реалност. Иначе книгата отразява цялото ми житие-битие, израстването ми. Без познанията в областта на езотеричното можех да си остана човек, който не се интересува от духовност.
Погълната съм от въпроси като защо сме на света, какво е нашето призвание, каква е нашата мисия. Посланията, които ние изпращаме към Вселената, ни се връщат и ни помагат да ръководим съдбата си.
- Провокирате ме да ви питам – усещали ли сте в своя собствен живот това, което ми казвате в момента?
- О, да! 30 години живея така. Каквото си мечтая, написвам си го на едно листче – това са моите практически упражнения, които споделям с близки – слагам си го под възглавницата… Не аз съм ги измислила тези неща – има една книга „Поръчки към Вселената“, това е мъдростта, от която трябва да се учим, на хора, които са минали през това сито.
Вече всичко е измислено, ние просто трябва да се отворим за знанията, а не да живеем само тук и сега, да сме изцяло обзети от това какво да облечем, на какъв купон да отидем и такива глупости. Това отдавна не ме вълнува.
- Стана дума за миналото. Кое беше хубавото и кое лошото по времето, когато вие започвахте кариерата си?
- Е, имах затруднения в кариерата, за това че съм туркиня. С мен публиката първо се запозна на живо – когато обикаляхме страната с LZ, докато групата се наложи, после от екрана. Не както сега – първо се налагат от екрана, след това зрителите те виждат наяве. Сега с пари можеш да направиш лесна кариера.
Силвия бе вокалист на легендарната група LZ.
- Възродителният процес...?
- О, тогава бяхме на кръстопът. Сестра ми реши да тръгва със семейството си, с децата се изселиха. Аз останах тук да гледам родителите ни. Много семейства се разпиляха. Имам приятели, които толкова се разпръснаха по света, че един е в Канада, друг в Швеция, трети в Турция – навсякъде.
- Знаменитости от турски произход си върнаха имената, вие защо не го направихте – ето една Йълдъз Ибрахимова например, която беше Сузана Ерова?
- Обстоятелства. Йълдъз тогава нямаше семейство за разлика от мен. Знаете, омъжи се за турски депутат, по-късно роди дете. Сега живее в Анкара. Разкошна кариера има там! Аз не очаквах, че турците слушат джаз, ние нали уж сме по-напред. Нямате представа какви зали пълни! Какво, да остане тук и веднъж в годината да ходи на джаз фестивала в Банско… Тя се оправи Йълдъз, ние останахме тук да се борим. Пак казвам – аз имах семейство, тя не беше омъжена. Късметът й е бил там.
- Не знам дали да ви връщам към брака с композитора Милчо Кацаров. Изглеждахте като перфектното семейство. Преди 11 години обаче защо „кулата“ се срина?
- Закотвянето във всеки брак е грешка, голяма грешка. Всеки човек на пътя ни е пратен, за да ни поведе по дадения за нас сценарий. Но когато човекът остава в първоначалното си състояние, не мърда… Милчо не е мръднал в развитието си, ама не е мръднал! Толкова е заземен. За него парите са важни, работата. Грам духовност няма! Аз не мога да живея така. Търпяла съм 36 години. С Любо (сегашния мъж на Силвия, б.а.) е по-друго. Той е малко по-отворен.
Но по принцип рядкост са умните мъже като Стойчо Керев и други като него – Христо Нанев, Дамян Попхристов. Такива, дето, вместо да дремете пред глупостите на телевизиите, ги слушате – сега поне има възможности с интернет. Аз това правя.
- Дъщеря ви Теди отново е на път да се омъжи или това са само слухове?
- Нееее. Вече приключихме с браковете. Живеем в други времена. Имаш партньор. Ако се разбирате, живеете. Но такива проблеми – женитби, разводи – не ни трябват. Човек трябва да си търси по-лекия начин на живот.
С дъщеря си Теди при представянето на мемоарите.
- Какво да очакваме от Силвия Кацарова в близко бъдеще?
- Правя две нови песни, не спирам да творя. Догодина е 70-годишният ми юбилей. Изтръпнала съм какво да направя. Голям концерт ще трябва да е.
Това е тя:
- Родена е на 26 април в Добрич
- Рожденото й име е Силвер Нури
- Има разтрогнат брак с музиканта Милчо Кацаров, с когото имат едно дете – Теди Кацарова, която също е певица
- Двамата с бившия й съпруг основават група LZ
Елена Дюлгерова
