П рестъпленията, свързани с окултизъм, са сравнително редки, но понякога в криминалните хроники попадат случаи, достойни за сценарий на най-касовия филм на ужасите.
Ако е знаел какво ще последва при опита да установи причината за една открехната врата, Оливие би се втурнал обратно по стълбите. Но шестото му чувство не проработило и след като почукал няколко пъти и повикал хазяйката си по име, се престрашил и влязъл вътре. От коридора се виждала друга отворена стая, където на кревата лежала жена.
За този случай разказва в книгата си писателят Джон Данинг. Историята е реална и се разиграва на 8 декември 1986 г., а главният герой - Оливие Белмон, е студент в Сорбоната.
Зловещата тишина в парижкия апартамент озадачила Белмон, а краката сами го отвели до женската фигура върху кревата, която дори не помръдвала. Той решил, че дамата може да се нуждае от помощ и се надвесил над нея. Положил ухо на гърдите й, но не чул сърдечен ритъм. Тялото било ледено, жената несъмнено била мъртва. Оливие изскочил на улицата и от най-близкото кафене позвънил в полицията. Казал си името и обещал да изчака блюстителите на реда. За негова изненада първата работа на полицаите била да го арестуват като потенциален извършител на предполагаемото убийство. Инспектор Жером Сомие Медик се заел с разследването, преди аутопсията да установи, че причината за смъртта е сърдечен пристъп. Както предположил патологът, на стопанката на дома й е станало лошо, станала е да потърси помощ, отворила е вратата, но се е почувствала още по-зле и с последни сили се е добрала до леглото, където е издъхнала.
Разследване
По време на огледа на апартамента на починалата жена сержант Ален Рошерю не намерил никакви следи за грабеж: неголяма сума пари, накити - всичко си било на мястото. Рошерю намерил дневник на дамата със записки от 1986 г. и го дал на инспектора, който след кратко колебание решил да го отнесе в участъка. Разследващите не се задържали дълго в апартамента, защото бил пропит от някаква странна миризма, като на разложил се труп. Предположили, че тя ще се разнесе, като изнесат тялото на починалата, но въпреки проветрението вонята не се махала.
Мадам Колет Боле, чието тяло намерил студентът, била на 55 години. Инспектор Медик не изключвал Оливие Белмон да е имал интимни отношения с нея, затова задържал студента, докато не получил потвърждение, че тя е починала от инфаркт. Белмон напуснал полицейския участък твърдо решен, че никога повече няма да помага на служителите на реда да си вършат работата, за да не изпадне в подобна ситуация.
Дневник
Междувременно инспекторът се зачел в дневника и нямало как да не констатира, че не е лесно да се живее с подобно въображение. В дневника си покойната описвала своите безкрайни нощи и контактите си с някаква мумия. Жером Медик с право решил, че дамата не е била наред с главата. Случаят бил приключен. Полицаите намерили далечни роднини на мадам Боле - Пол Картие и жена му Матилда, които да се погрижат за погребението и да решат с юристите всички въпроси, свързани с наследството.
Роднините веднага решили, че къщата не им трябва, но за да не стои безстопанствена, докато се осъществи продажбата, изпратили в нея прислужницата си Герда. Тя не била очарована от идеята, защото вече имала любовна афера с Пол, но Матилда, която се досещала за искрите, прехвърчащи между слугинята и нейния мъж, настояла да я командироват. Радостта й не траяла дълго. Още след първата прекарана в къщата нощ Герда се върнала при господарите си разстроена и заявила най-категорично, че повече няма да престъпи прага на тази ужасна къща. Девойката се оплакала, че вечерта легнала да поспи, но всеки път, когато тръгне да се унася, някой се опитвал да се вмъкне в леглото й. Ледените докосвания толкова я изплашили, че се ококорила и в пълен шок изчакала да се развидели.
Картие не възприели разказа на слугинята за невидимия й ухажор на сериозно. Матилда била убедена, че тя просто си търси претекст, за да е близо до господаря си. Но когато огледали внимателно жилището, се убедили, че поне за едно нещо слугинята не е излъгала. Там действително нямало нито тоалетна, нито баня. Сигурно затова в цялата къща се носела неприятна миризма. Съпрузите поискали документацията, за да изяснят къде е била разположена тоалетната преди преустройството. Изненадата им била още по-неприятна, когато установили, че къщата не се води на името на мадам Боле, а на някой си Примо Долфи, тоест Картие нямали право да я продават.
Далавера
Загубили окончателно интерес към жилището на починалата си родственица, Картие решили да уведомят домоуправителя, за да издири реалния собственик. С това неприятностите не приключили, защото поискали от тях да възстановят жилището във вида, в който е било наето. Картие се ядосал и обвинил на свой ред домоуправителя, че прикрива някаква далавера. Отишъл да се жалва в полицията и попаднал точно на инспектор Медик, който си спомнял добре за странния апартамент и дневника на починалата. Направили нов оглед на апартамента, за да установят къде се е намирал изчезналият санитарен възел и установили, че отпред има монтиран голям шкаф. А след демонтирането му открили изчезналата баня и... Примо Долфи.
Тялото на собственика на апартамента било увито в платове, пропити с някакви вещества, и изглеждало досущ като мумия. Този, който направил зловещия експеримент, очевидно не бил много наясно с египетските технологии за мумифициране, защото от тялото се разнасяла ужасна воня.
При изследването на тялото на Долфи се установило, че той е умрял от черепно-мозъчна травма и вътрешни увреждания, получени в резултат на няколко силни удара. Полицаите не повярвали, че те може да са нанесени от Колет и се заели да търсят нейния съучастник. Той се оказал Жул Бастен, който веднага направил самопризнания. По неговите думи той и значително по-възрастният Долфи били приятели, но собственикът на апартамента не можел вече да поддържа пълноценни сексуални отношения с Колет, която бил приютил, така че му хрумнала идеята да направят тройка с Жул. Почти две години те живели заедно.
Отначало техните отношения били търпими, но с времето Долфи започнал да ревнува Колет и Жул и да им устройва шумни скандали. Една такава сцена приключила с убийството. Жул и Колет се изплашили, че ще бъдат осъдени и решили да балсамират трупа и да го скрият в банята. Така и направили, но отношенията им вече не били същите и скоро се разделили. Колет останала да живее с чувството за вина и с миризмата на мумията, скрита зад грамадния шкаф. Нищо чудно, че в тези условия започнала да сънува кошмарите, които преразказвала в своя дневник. От какво в такъв случай се е изплашила Герда? Полицаите не успели да си отговорят на този въпрос. Възможно е миризмата на разложения труп да е провокирала и нейното въображение. Поне така подсказва логиката.
Сватба с призрак
През 2003 г. в автомобилна катастрофа загива годеникът на французойката Кристел Демишел - Ерик. Малко след погребението Кристел започва да го сънува. Той се явява всяка нощ с една и съща молба - да се омъжи за него. Накрая Кристел склонила и се свързала с юристи. Адвокатите успели да убедят съда, че мадмоазел Демишел не е мръднала и не преследва користни цели, като иска да приеме фамилията на починалия си годеник. В крайна сметка необичайната брачна церемония се състояла. Младоженката, разбира се, била сама. След сватбата Кристел задоволила любопитството на журналистите с обяснението: „Исках да се извися над смъртта и се гордея много, че вече нося фамилията на моя скъп Ерик. Ще му бъда вярна до гроб".
Кристи Петрова
