К артина на руския художник Вася Ложкин, придружена от разсъждения, се оказа пророческа за войната 12 години по-рано.
Картината се нарича ZАЙ POWER и е публикувана през септември 2010 г. Ложкин още тогава казва, че заедно с размислите я нарисувал на 20 май 2009 г. Сега обаче тази картина и най-вече размислите за историята се оказват пророчески и дори сравняват Ложкин с древната пророчица Касандра. А livejournal.com отново публикува размислите, както картината и част от цикъла, към който е рисувана тя.
Утопия
Размислите на Ложкин са типична антиутопия, в която няма нито щастливо бъдеще, а още по-малко щастлив край. Не случайно са сравнявани с „Чевенгур“ на Платонов.
Щас
Главният герой на размислите на художника Щас научава за поредния президентски указ, с който се създава комисия за противодействие на опитите за фалшификация на историята в ущърб на интересите на Русия. Ложкин пише: „И разбира се много товарищи, радикално настроени, започнаха да се възмущават – не за това, че там някаква комисия ще има, а по принцип и въобще. Разбира се всичко идва от върха – това зло и мръсната рашка (б.а. - разговорно от английското Russia – Русия), а затова, че че от Вашингтонския общински комитет идва нещо за демокрация и свобода. Но тава си е съвсем разбираемо.
И разбира се не мога да замълча за никакви-не-са-ни на-нас-братя-украинци – на тях този указ съвсем не им харесва, защото в това някои виждат заплаха за техните виждания и разбирания на своята история. Макар Украйна като европейска страна, аха да встъпи в НАТО, не е като нас – диваци-варвари, не обичащи американците. И указите на нашия президент (там за създаване на комисии или още за нещо вътре в учрежденията) върху чужденците да не се разпростира. Или пък не?
Изобщо няма да споря – кой е прав и кой не е прав, чия история е по-исторична и правдива. Историите сякаш на всеки пет години се пренаписват. И на който както му харесва - така и се получава историята.
Но да си помислим, че в един паралелен свят на мен ми се вижда как Украйна напада Русия. И тама изведнъж, например в 2014 г., докато всички украинци са спали, се е раздал вой на сирени и тътен от самолети.
И тогана на токвове, и на коне, и пеша руските войски пресичат границата в четири сутринта, за да отхапят Крим и Донбас, за да докажат, че голодмор изобщо не е имало и че руският ботуш изобщо не е потъпквал демокрацията и свободата. И, разбира се, да хвърлят народите в бездната на кървавото безумие.
И ето руските войски стигат до Киев и го обкръжават. И много мирни ущкроински жители са разстреляни, отведени са в робство на нефтопреработващите заводи в Сибир, хиляди села са изгорени, много музейни ценности са отнесени в подземията на Кремъл“.
Победа
След това във виденията на Ложкин украинският народ се обединява, НАТО и грузинските опълченци разбиват руските войски, стигат и превземат Москва. В подземията на Кремъл президентът и руските военноначалници се сами се застрелват, други са взети в плен и са изправени пред трибунала в Хага. Осъдени са и са пратени в затвора в Гуантанамо.
Общо взето Украйна побеждава Русия. Но на каква цена? Колщко хора са загинали, останали без кръв, станали са инвалиди... Във всяко семейство има загинали роднини и близки.
Вдигат паметници на героите и отново пренаписват историята.
След 60 години младите вече говорят, че Украйна е нападнала Русия, която дошла да освобождава Крим. А че путинската Русия е било нещо много готино. И тогава президентът, този път на Украйна, издава укази и прави комисия за защита историята на Украйна. А нещата се повтарят, но в огледален ред.
Георги П. Димитров
