Е дна мистерия цари вече повече от сто години в българското и световното филателийно пространство. Това е така наречената пощенска марка „Обърната конница“ (по-рядко „Обърнатата кавалерия“) с изобразените на нея цар Фердинанд и синовете му Борис и Кирил. И ако девизът на нашата столица е „Расте, но не старее!“, то слоганът на тази филателна рядкост е „Старее, но не евтинее!“.
Пощенска картичка с княз Кирил и княз Борис.
През 1907 г. Ярослав Вешин рисува емблематичната си картина „Фердинанд І със синовете си Борис и Кирил на парада в чест на 20 години от възкачването му“. Картината е с посвещение от художника: „ХХ год. юбилей на Негово Величество Царя 1887 – 1907“. Още тогава с детайли от творбата е тиражирана поредица от две пощенски картички: „Княз Кирил и княз Борис“ и „Н. Величество Царя на Българите“.
Картичка с лика на цар Фердинанд и марките от поредицата на Обърнатата конница.
Три години по-късно – през 1910 г., художниците Ант. Митов и Г. Евстатиев проектират поредицата „Редовни – изгледи и портрети“, включваща 12 пощенски марки, всяка с размери 10х10. Номерирани и именувани са, както следва: 82 – Асеновата крепост; 83 – цар Фердинанд I; 84 – Велико Търново; 85 – цар Фердинанд I; 86 – цар Фердинанд I; 87 – Искърският пролом при Лютиброд; 88 – цар Фердинанд I; 89 – Рилският манастир; 90 – цар Фердинанд I и синовете му княз Борис и принц Кирил на военни маневри (по картина на Яр. Вешин); 91 – цар Фердинанд I (по картина на А. Митов); 92 – манастирът "Св. Троица" във Велико Търново; 93 – пристанището на Варна. Сред красивите графики под № 90 най-ярко изпъква сюжетът от картината на Ярослав Вешин с изобразените на коне по време на военни маневри цар Фердинанд и синовете му Борис и Кирил.
Небрежност
Проектите на марките са дадени за клиширане в „Бредбъри, Уилкинсън и Ко“ – Ню Малдън, Великобритания), а за печат в Полиграфическия институт за ценни книжа в италианската столица Рим. При отпечатването обаче няколко от листовете по невнимание и небрежност на печатарите са завъртени на 180 градуса. По този начин конните фигури на царя и синовете му се оказват с главите надолу. Работниците в печатницата отстраняват дефектните листове, но един се „промъква“ измежду читавите, минавайки безпрепятствено италианското ОТК. Марките пристигат в България с параход и са валидирани и пуснати в обращение на 14 февруари 1911 г. – съответно с дванадесет номинални стойности. Марката с конните фигури на царя и наследниците му е с обозначена стойност 50 стотинки и се ползва като обикновена такава по предназначението си чак до 1918 година редом с останалите единадесет отпечатъка. Какво се случва обаче пет години по-рано?
Обърнатата конница с номинал 50 стотинки.
През 1913 г. в Пощенска станция № 1 на Пловдив съвсем случайно са засечени екземпляри от марката, на които е цар Фердинанд и синовете му княз Борис и принц Кирил са изобразени обърнати спрямо текста, т.е. центърът спрямо текста на илюстрацията е завъртян на 180 градуса… По същото време отпечатък от „сгрешената марка“ с „Обърнатата конница“ се появява и в русенската Централна телеграфопощенска станция на ул. „Славянска“ в Доходното здание на Иван Стоянов (Соларя) – известен търговец и благодетел. С нея свободно се облепят пликове и картички… Местен колекционер разказва, че още тогава на дядо му е направило впечатление, че нещо с конете не е наред… Сиреч – са обърнати спрямо стотинките… И толкова… Никой не се замисля защо това е така… Приели го за нещо нормално…
Претопяване
Едва през 30-те години на ХХ век колекционерът филателист Никола Кочанов забелязва „Обърнатата конница“ в част от пратките във фабрика за претопяване на стара хартия и осъзнава ценността на печатарския дефект… От този момент "Обърнатата конница" се превръща в световна рядка ценност и най-скъпата българска марка.
В края на седемдесетте години у нас екземпляр от ценната марка е струвал около 1700 лева, при средна работна заплата от 180-200 лева. Тогава има три фиксирани продажби на посочената цена. Една от марките е закупена от зетя на Тодор Живков - Иван Славков.
Нормалната конница
„Обърнатата конница“ „вплита“ знаците на съдбата и върху двама от последните премиери на България – един бивш и един настоящ...
През 2008 г. от 16 до 19 октомври по време на Международния панаир в Пловдив 30 000 ценни марки от 50 колекции бяха включени в Националната филателна изложба – под патронажа на тогавашния министър-председател Сергей Станишев. Водещото място в експозицията, посветена и на 100-годишнината от Независимостта на България, беше отредено на „Обърнатата конница“. Тя бе поставена в специален куб от бронирано стъкло. Показаната уникална ценност е собственост на Спас Панчев, председател на Съюза на българските филателисти, а също и заместник-министъра на отбраната тогава. По данни на организаторите последната проява от подобен мащаб е била организирана в далечната 1981 г. по време на Световното ловно изложение, което се е състояло отново в рамките на Пловдивския панаир.
От ноември 2008 г. до февруари 2009 г. „Обърнатата конница“ диви погледите на чуждестранните колекционери в нарочна изложба в Цюрих…
През 2015 г. в „Из Дневниците на един луд“, отнасящи се за периода 5-9 октомври с.г., авторът д-р Тони Филипов сравнява Бойко Борисов с „Обърнатата конница“, като споменава как лидерът на ГЕРБ превръща всичките си недостатъци в предимства и: „Ако беше пощенска марка, щеше да е толкова ценен, колкото „Обърнатата конница”, дето Фердинанд и синовете му са с главата надолу. И днес струва 50 000 евро… Та искам да кажа, че той е марката на ГЕРБ, или гербовата марка и дефектите само увеличават цената му. И колкото повече време минава, толкова по-скъп ще става. Или ще ни излиза, не знам как е по-правилно да се каже…“
Актуално
Днес „Обърнатата конница“ се оценява минимум на 50 000 евро, макар че се спекулира с цената и при по-активна „разходка“ из форумните аукционни пазари може да се намери на цена от 15 000 до 20 000 евро. Запознати твърдят, че това са „пробни“ и „разузнавателни“ цени. На филателистите у нас са известни около 30 такива марки, като всичките са клеймовани. Притежание са на малцина колекционери – не повече от десет в България, а останалите – в чужбина. Според Христо Николчев, председател на Съюза на българските филателисти (1990 – 2003), през 2005 г. екземпляр от „Обърнатата конница“ е продаден на нищожната цена от 5000 лв. Известни са и 60 броя „нормални“, „необърнати“ марки…
Един от притежателите на уникалната „пощенска лепенка“ бе и покойният композитор Тончо Русев. През 2015 година в едно интервю той сподели, че „всеки месец наглежда „Обърнатата си конница“ в банката“ и се надява „никога да не опре до това да я продава“, въпреки „че ако се наложи, и това ще направя“ – казва той. Русев купува марката доста скъпо във време, когато нейният клеймован вариант е оценен от реномирания немски каталог „Михел“ на 15 000 марки – в далечната 1994 година.
Допреди десетина години двама стари русенски филателисти притежаваха по екземпляр от уникалния отпечатък, но след като починаха, марките им напуснаха пределите на града и потънаха в нечии колекции за солидната сума от 10 000 евро всяка.
Художникът идва у нас по покана на Константин Величков
Ярослав-Франтишек-Юлиус Вешин (на чешки Jaroslav Věšín) е чешки художник, майстор живописец, живял и творил в България, един от създателите на българското изобразително изкуство в края на XIX и началото на ХХ век. Започва да учи в Пражката художествена академия, но през 1881 г. се прехвърля в Художествената академия в Мюнхен при К. Пилоти, Зайц и Юзеф Бранд, която завършва през 1883 година. След дипломирането си живее и твори в Мюнхен и в Словакия, като създава предимно картини, свързани със селския бит в Словакия.
Ярослав-Франтишек-Юлиус Вешин
Ярослав Вешин пристига в България през 1897 г. по покана на министъра на народната просвета Константин Величков. До 1904 г. е преподавател в Държавното рисувално училище (днес Национална художествена академия) и твори предимно в областта на битовата живопис - „Вършитба в Радомирско“ (1897), „Орач“ (Земя“, 1899), „Конски пазар в София“ (1899), „Контрабандисти“ (1899), „Пред пазар“ (1899), „Вършитба“ (1900) и други. Основна тема в творчеството му от този период е животът и трудът на българския селянин. След 1904 година е военен художник при Министерството на войната и макар че не изоставя останалите теми (битови и ловни сцени - „Въглищар“ (1910), „Дървари“ (1910), „По следите на дивеча“ (1910), „Ловец с хрътки“ (1911) и др.), става известен с шедьоврите си в баталната живопис - „Маневри“ (цикъл, започнат през 1899 и продължил до Балканската война), „Самарското знаме“ (1911), „Атака“ („На нож“, 1913), „Отстъплението на турците при Люлебургас“ (1913), „Люлебургас-Чаталджа“ (1913) и цяла серия ескизи и готови творби от обсадата на Одрин - „Бивак пред Одрин“ (1913), „На почивка след 13 март 1913“ (1913), "Царят наблюдава боевете" и други. Ученици на Ярослав Вешин са Никола Петров, Атанас Михов и други български художници. Голяма част от картините на Вешин се съхраняват в Националната художествена галерия в София.
Запазената марка на Батето
Преди време се вдигна шум и около „Обърнатата конница“ на покойния Иван Славков-Батето. Заговори се за мистериозното й изчезване от огромната му колекция. Но по-наблюдателните и осведомени изследователи и филателисти знаят, че още през 2012 г. в медийното пространство изтече информация как сбирката от елитни и подбрани пощенски марки (съхранявана в над 100-те класьора) на Батето е продадена от сина му – Тодор Славков, под себестойността й за 50-60 хил. евро. Коментираше се как внукът на Тодор Живков (известен с прозвището Малък Тошко), макар че не виждал единствено финикийски знаци в цветните наръбени лепящи се картинки, събирани със страст от баща му в продължение на повече от тридесет години, решил да се раздели с тях – за да попаднат в ръцете на истински колекционер, който да ги съхранява подобаващо. „Абе за какво ми е бе?! Само да ми трупа прах!“, бил отсякъл галеникът на Тато и продал на безценица уникалната сбирка, остойностявана от специалисти у нас и зад граница на около 150 – 170 хил. евро. Всъщност малко известен и позабравен е вече фактът, че още през 1990 г. във връзка с второто нашумяло след „Дело № 1“ съдебно разследване „Славков“ експертът Петър Борисов Георгиев описа цялата филателийна колекция на Иван Славков – на цели 24 машинописни страници и на онова време я оцени на 57 213,40 лв.!
Иван Славков-Батето
Запознати и днес си спомнят и разказват как: „Макар приживе Батето да твърдеше, че не е „малоумен филателист“ и марките му „нямат финансова стойност, но са красиви“, той притежаваше редки екземпляри, които беше събрал в своята колекция, наречена „България“. И днес отекват думите на Славков: „Не съм богат с имоти! Най-скъпото за мен са марките ми!“, произнесени по време на валидираната от него пощенска марка за 50-годишнината на БНТ през 2009 г.
Друг позабравен факт е, че „Обърнатата конница“ на Батето (само година преди смъртта му) обра овациите и засенчи останалите участници в Международната филателна изложба „Балканфила 2010“, която се проведе от 28 до 31 октомври 2010 г. в рамките на Международния панаир в Пловдив. Тогава зад бронирани стъкла бяха експонирани пощенски марки, подредени в над 400 табла. Свои колекции тогава представи и цар Симеон Втори.
Боян Драганов
