Той е влюбен в Шекспир. И това май е най-постоянното чувство в живота му. Има благ вид и му отива да е добър магьосник. Защитава правата на сексуалните малцинства. Двама от партньорите му вече не са между живите. Не се притеснява да си хване любовник, който е с 54 години по-млад от него. Е, връзката им може да просъществува само година, но важното е, че той е взел от нея, каквото е искал. Родителите му никога не научават, че е гей. Губи майка си, когато е на 12, а баща си – на 24. Без брадата на Гандалф от „Властелинът на пръстените“ може да свали някоя и друга година от възрастта си, но календарът е безпощадно точен – на 25 март Иън Мъри Маккелън навърши 86. И никаква магия не може да промени тези цифри.
Няколко месеца след раждането му избухва Втората световна война. Иън Мъри Маккелън е роден в Бърнли, Ланкашър, Англия, на 25 май 1939 г. Баща му е бил строителен инженер, а също и непосветен проповедник, каквито са и двамата му дядовци. Преди войната семейство Маккелън, включително и кака Джийн, която е с 5 години по-голяма от Иън, се местят в град Уигън. Тук е прекарал детството си бъдещият актьор.
Иън е силно повлиян от Втората световна война. Той често си спомня как е трябвало да спи под метална маса по време на бомбардировките. След войната животът постепенно започва да се подобрява: баща му е повишен в общински инспектор и те се местят в Болтън. Маккелън учи в училище само за момчета, където се интересува от театър.
Питър Пан
Всъщност магията на театъра завладява Иън, когато е само на три. Родителите му го водят на постановката на „Питър Пан“. Незабравимо! Оттогава нататък той е обсебен от идеята да стане актьор. В Bolton School, което има богата театрална традиция, желанието му да играе на сцена се засилва още повече. Маккелън скоро дебютира в пиесата „Дванадесета нощ“, където играе Малволио. Тази роля бележи началото на любовта му към Шекспир.
След като завършва училище с отличие, Иън получава безплатна стипендия за Кеймбридж. Тук той продължава да учи актьорско майсторство и скоро става един от най-добрите актьори в студентския театър. През 1961 г. Маккелън най-накрая решава да свърже живота си със сцената и започва професионална кариера като актьор. Той играе известно време в Ипсуич, преди да се премести в Нотингам.
В театъра в Нотингам Иън успява да получи роля в постановката на Шекспир „Кориолан“ от известния режисьор Тайрон Гътри. Пиесата има голям успех и Маккелън е поканен в лондонския театър „Олд Вик“. Тук той изиграва най-добрите си Шекспирови роли, които му носят слава далеч отвъд пределите на Великобритания.
70-те и 80-те години бележат пика на театралната кариера на Маккелън. През 1974 г. той получава работа в Кралската Шекспирова компания и шест години по-късно завладява Америка. Ролята на ревнивия Салиери в постановката на „Амадеус“, която е в един от театрите в Ню Йорк през 1981 г., прави Иън популярен в САЩ и му носи много престижни награди.
Театралният успех в Америка до голяма степен предопределя бъдещата съдба на Маккелън. Филмовите продуценти просто не могат да подминат такъв талантлив човек и скоро Иън, който цял живот мечтае за кино, се предава. В началото са „Богове и чудовища“, „Прилежен ученик“, „Сянката“ - всяка следваща роля става все по-значима за кариерата му.
Маккелън вече е познат на британската публика с ролята си на професор Кронфелд в драматичния филм „Зина“ (1985), посветен на трагичната съдба на дъщерята на Лев Троцки. По онова време изпълнението му оставя добро впечатление, а филмът е наречен перлата на лондонския фестивал. И сега трябва да спечели симпатиите на зрителите на друг континент.
Това е постигнато през 1993 г., когато излизат едновременно три значими филма: уестърнът „Баладата за малката Джо“, телевизионната драма „Задържаща се музика“ и носителят на „Оскар“ филм „Шест степени на разделение“. Тези проекти имаха голям успех както сред публиката, така и сред критиците. Скоро идва и първата му номинация за награда „Еми“. Всичко това позволява на Иън да си изгради име във филмовата индустрия, което пък му дава възможност да се заеме с най-амбициозния си проект досега - филмова адаптация на пиесата на Шекспир „Ричард III“ (1995). Той пише сам сценария за филма и също така изиграва главната роля. Продукцията е поета от английско филмово студио.
Въпреки че филмът се проваля в бокс
офиса, той постигна триумф на Берлинския филмов фестивал, печелейки „Сребърна мечка“ за най-добър режисьор. Освен това е номиниран за „Оскар“ и няколко други престижни награди. Иън, който блестящо изиграва Ричард III, получава наградата на Европейската филмова академия.
Късметът е на негова страна. Само година след успеха на „Ричард III“ той печели „Златен глобус“ за изпълнението си на руския цар Николай II в историческия телевизионен филм „Распутин“ (1996). През 1998 г. излиза друг филм, който е значим за кариерата му – биографичната драма „Богове и чудовища“. Превъплъщението на Иън от режисьора Джеймс Уейл му донася номинация за „Оскар“ и още няколко престижни награди.
Магнито
Въпреки признанието си в киното обаче Иън Маккелън остава практически непознат за широката публика до 2000 г., когато излиза научнофантастичният екшън филм „Х-Мен“. Ролята на суперзлодея Магнито в този филм, както и неговите продължения, донасят на актьора световна популярност. Година по-късно Маккелън се появява като магьосника Гандалф Сивия във фентъзи приключението „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ (2001), като по този начин завинаги вписва името си в историята на киното.
Филмовата трилогия „Властелинът на пръстените“ е спечелила над 3 милиарда долара в боксофиса, превръщайки се в един от най-касовите проекти в историята на киното. Филмът придоби огромна популярност по целия свят, поставяйки Маккелън сред най-добрите актьори в Холивуд. В следващите години Иън участва предимно в продълженията на филма „Х-Мен“, както и в приключенската трилогия, базирана на друго произведение на Толкин, „Хобитът, или дотам и обратно“. Тази трилогия има общи герои с „Властелинът на пръстените“, но разказва различна история.
Признание
Излишно е да се казва, че тези приказни светове променят живота на Иън Маккелън завинаги. Той не само печели слава и признание, но и се превръща в един от най-високоплатените актьори в Холивуд. Зрителите обаче може да не са виждали Маккелън нито като Магнито, нито като Гандолф. Както актьорът наскоро разкри, Том Круз е можел да го спре. Иън трябвало да участва в „Мисията невъзможна 2“, но се отказал в последния момент заради сценария. И на следващия ден му предлагат ролята на Магнито. Разбира се, както се шегува Маккелън, ако е знаел кой е Том Круз, никога нямало да откаже да участва в проекта.
През 2017 г. Иън работи по музикалната приказка „Красавицата и Звярът“, в която се явява пред публиката като иконома Когсуърт, който се превръща в часовник на камината.
Някои бъркат Иън Маккелън като Гандалф с магьосника Дъмбълдор във поредицата за Хари Потър. През 2017 г. Маккелън призна, че му било предложено да играе легендарния директор на Хогуортс, но той е отказал. Иън Маккелън е известен не само с филмовите си роли, но и с активната си гражданска позиция. Той става един от първите британски актьори, които публично заявяват своята хомосексуалност, и един от първите гейове, посветени в рицарство. В гей общността е известен като Серина. Той никога не се е срамувал от позицията си и е посветил целия си живот на борбата за правата на половите и сексуалните малцинства. Няма нищо изненадващо в това, защото в живота актьорът винаги се е придържал към правилото: „Честността е най-добрата политика“.
Кристи Петрова
