Н а 19 август последователите на Петър Дънов в цял свят ще посрещнат Божествената нова година. В центъра на тържествата са Седемте рилски езера, посочени от прочутия българин за свещена зона. За смисъла на тайнствения празник и на ритуалния танц Паневритмия разговаряме с Мария Христова. Тя е една от представителките на общество „Бяло братство“ за региона на Търново.
- На 19 август последователите на духовното учение Всемирно бяло братство чествате... как е най-правилно да се каже – Божествената или Космическата нова година?
- Понятията се припокриват, за мен си е Космическата нова година. Тази дата я има и в църковния календар. По стар стил тогава е Преображение. Т.е. нещо става у човека, в душите, някакво преобразяване и промяна, която е дълбока. Тогава на Рила планина правим най-голямата Паневритмия, която се играе в пет кръга. Идват хора от България и от цял свят. Обикновено бройката им варира между 1500 и 2500 души.
- А самият празник какво символизира?
- Не знаем с точност, но е голям празник, който и ние, хората на Земята, отбелязваме. За мен тогава празнува целият Космос. В световете се поставя някакво ново начало, нова стъпка от еволюцията.
От 00:00 часа на 13 август на Седемте рилски езера започва т.нар. Верижен наряд. При него на всеки час се сменят хора на молитвения връх, които се молят за благоденствие, мир, разбирателство между народите, съгласие, любов, въобще за всички християнски добродетели, за които можете да се сетите. Молитвите са денонощни в този период до 15 август независимо дали горе вали, дали има буря и гръмотевици. Казва се и псалмът: Всяко дихание да слави Господ.
- Наистина ли имат благотворно отражение тези молитви за страната ни, както се твърди?
- Не само, а за целия Космос. Неслучайно в момента на остров Бали също се молят хората. Доколкото зная от познати, които са били там, това се случва още в Северна Индия, в Малайзия. Защото изворът е един – и там прилагат идеите на Учителя Петър Дънов. В тази връзка има множество прелюбопитни случаи. Още по времето на социализма български хор бил на турне в Индия и посетил един ашрам. Монасите в него, като разбрали, че гостите им са от България, отворили една завеса и зад нея нашенците видели голям портрет, колкото цялата стена, на Учителя. Значи духовните хора на Изток много добре знаят кой е той.
Въобще връзката с тази част на света е невидима, но съществува. Сещам се и за друг интересен случай. Наша група отива на Мачу Пикчу. Местна екскурзоводка, като разбира откъде са, ги пита: „Вие знаете ли как се превежда Мачу Пикчу?“. Те вдигат рамене. Тогава им казва: „Стара планина“.
- Как си обяснявате тези съвпадения?
- Духовният извор е един, а как се проявява в различните точки на планетата, това вече е различно.
- А защо са толкова важни за вас Седемте рилски езера?
- Те имат невидима връзка с други измерения, духовни светове, както и с Хималаите. В Търново и Арбанаси също идва една енергия, която минава през Сините камъни и после се свързва с Хималаите.
Вижте, вероятно Учителя е имал нещо предвид, когато е качил последователите си горе. Само че той не всичко, което е знаел и виждал, го е казвал. За себе си мога да споделя, че през 1997 година, когато за първи път отидох на лагер на Рила планина, имах чувството, че се връщам у дома си. Там е силно енергийно място, център. Когато играеш Паневритмия на този ден, направо имаш чувството, че се носиш един метър на земята. Такова е усещането. Аз съм играла там и в други дни, но на 19 август енергията е съвсем различна.
- Освен Паневритмията има ли други традиции, свързани с летоброенето Земя-Космос?
- На този ден се изнасят концерти, лекции и самите хора са в едно по-приповдигнато настроение. Или както един французин горе ми каза веднъж – „има нещо невероятно тук, народът е ето така“ – и ми показа сплетените си пръсти. И наистина хората стават по-други, по-добри, по-ведри, по-братски настроени един към друг, по-усмихнати – най-най-светлите чувства се проявяват. Те заразяват дори страничните наблюдатели, които идват сега само за да зърнат или да снимат Паневритмията. А щом танцът завърши, всички се прегръщаме радостни. Няма завист, ежби, ама кой какво казал, как бил погледнал. После пак така по кръгчета се нареждаме по градове и групи за един общ обяд. Учителя Петър Дънов казва, че когато хората се хранят заедно, те образуват една обща аура, която ги защитава.
- Каква е тайната на Паневритмията, корените й къде са?
- Тя е като свещените български хора. Те са излезли от храмовете в древността и са се играели за здраве и всеобщо благоденствие. Същото може да се каже и за системата от упражнения, които Учителя ни завещава като Паневритмия. Танцът, както народните хора, се играе обратно на часовниковата стрелка. Кръгът на Земята се проектира в енергоинформационен план в Космоса като спирала. Танцът има добро въздействие върху целия ни организъм, върху всяка наша клетка, която започва да вибрира по друг начин. Може би и затова в края на Паневритмията хората получаваме такива позитивни усещания. Наред с това тя има благотворно отражение и върху самите места, където се играе. Много съм гледала и тук, в Търновско, като я играем и някоя птичка попадне в този мислен кръг над нас, как започва да се върти и да пее по по-различен начин. Имам чувството, че се завихря от тази енергия. А от колкото повече хора се изпълнява танцът, толкова силата му става по-голяма. Все пак аз не бих могла да обясня какво, как и защо се случва. Фактът е, че хората, които имат свръхестествени дарби, също високо го ценят. Преди години на платото на езерото Бъбрека станах свидетел как със самолет кацна големият лечител от Филипините Алекс Орбито, който имаше дарбата да прави безкръвни операции. Той дойде с двама свои ученици, играха Паневритмията, после се качиха на самолета и си заминаха. Много братя и сестри тогава се снимаха с него за спомен.
- Откога датира традицията хората от Братството да се качвате на Рилските езера?
- През 1929 г. Петър Дънов за първи път извежда една малка група горе. Те са се качвали и на Мусала. В онези години е било доста по-трудно, защото не са имали тези съвременни планински дрехи, обувки, удобства и оборудване, както сега. Една сестра – Елена Андреева, е правила палатките, които после е импрегнирала с парафин. Именно в такава палатка е живял и Учителя. Сами са си качвали и продуктите, общо са се хранели и така около един месец са изкарвали горе. И до днес на Рила се пази споменът къде точно е била палатката на Учителя и на това място никой не разпъва своята.
В онези години във Франция брат Михаил Иванов правел групи на Бялото братство. Оттам съответно последователи дошли да се срещнат с неговия учител и много от тях се качили после на Рила. Носели му за подарък една луксозна, красива френска палатка. Има снимки как Петър Дънов стои пред нея. Той обаче не е влязъл вътре, нито я е взел да я ползва. И на въпросите на ученици защо, отвърнал: „Ако бях влязъл във френската палатка, благословението щеше да отиде на Франция.“ По този повод, когато го питали защо е дошъл с учението си в България, той отговорил, че българинът е много инат, дебелоглав човек, обаче възприеме ли една идея, става твърд и не я отстъпва. Иначе можел да се установи във Франция. Затам казва, че тя щяла да пламне бързо открай докрай, но скоро всичко щяло да стане пепел, т.е. учението нямало да оцелее там.
- Чувал съм, че той е канил пророците Дядо Влайчо и Баба Ванга също да се качат на Седемте рилски езера?
- Това лято за първи път посетих музея на Дядо Влайчо. Той се е определял като последовател на Бялото братство. Знае се, че често е играл Паневритмия, но дали е ходил на езерата, не мога да кажа. Ванга вероятно не е била там. Известно е, че тя е питаела много топли чувства както към Дънов, така и към последователите му. Навремето председателят на Бялото братство в Петрич се споминал и една група, които били на погребението му, после отишли да се срещнат с Ванга. Тя ги посрещнала с думите: „Е, вие днеска сте ходили да погребете един ангел.“
- Казвате, че играете Паневритмията, молите се за мир, но ето че до нас избухна тежка война между два братски народа – руския и украинския, сред които Бялото братство е добре прието, с много последователи. Защо се случи тази злина там според вас?
- Ние не се занимаваме с политика, като в тази ситуацията също сме потърпевши. Не можем да кажем кой крив, кой прав. Реално никой не знае какъв е планът на Бога, защо избухна тази война, защо се води, кои са от светлата страна и кои са от тъмната. От дете обаче ми е правило впечатление, че по времето на Учителя на Земята, т.е. през Първата и Втората световна война, България остава запазена до голяма степен от тези ужасни събития. Сега много се говори за евреите, които българското правителство тогава е спасило, без да се отчита ролята на Петър Дънов.
- Има някои данни, че той е съветвал цар Борис III.
- Да, това е точно така, съветвал го е през Любомир Лулчев. Един брат – Константин Методиев, е работил тогава в Министерски съвет. Именно той подава информацията на Учителя, че нашето правителство се готви да изпрати българските евреи в нацистките лагери на смъртта в Германия. Царят даже вече бил подписал това да се случи. По това време никой не е знаел къде е той. Учителя (със своите дарби) вижда, че монархът е в Костинброд, и казва на Лулчев: „Трябва да отидеш и да кажеш на царя да скъса заповедта си.“ Намира го там, като Борис III е бил много учуден, при положение че никой не е знаел местонахождението му. Лулчев му обяснил, че Учителя го праща. Предал му посланието и Борис III скъсал пред него заповедта си. Така са спасени нашите евреи. Сега историографията говори многo за приноса на политици, на църковния глава, но за ролята на Учителя почти не се споменава.
- Последно да ви попитам като доскорошна ревностна мирянка на Православието, как ще коментирате действията на Българския патриарх Даниил, който обяви Бялото братство за секта и че Рила планина не е на Петър Дънов, а е първо на св. Иван Рилски и на православните люде?
- Какво да кажа, всеки си има свое мнение и си гледа от своята камбанария. Всъщност главата на БПЦ не казва нещо ново на общия фон, защото доминиращата Църква у нас винаги е била срещу Учителя, все пак от ревност тя го отлъчва навремето. Значи патриархът днес трябва да е свръх себе си, да е някаква много космополитна личност, че да направи нещо по-различно от предшествениците си. А ние сме си християни. Учителя навсякъде е ходел с Библията в ръка, чел е пасажи от нея, тълкувал ги е пред учениците си. Даже мога да кажа, че за мен той и Христос са си едно, защото Учителя е говорил под диктовката на Христос. И ако имаме разминаване с нашата съвременна Църква, то е дотолкова, колкото и богомилите са го имали, като са се борели за по-чиста вяра. Не е тайна, че около IX век нашата Църква се променя, има едно отстъпление от вярата, както и едно срастване с държавата. Духовниците започват да мязат на крале и царе с пищни одежди, с корони, със златни кръстове и бижута. Само че това ли е християнството, така ли е ходел Христос, или е бил най-просто облечен, обут с едни сандали? И какво е проповядвал – култ към материалното или само любов към Бога и към ближния.
Любомир Старидолски
