И ма случаи, в които на някои хора просто не им е писано да умрат. Не и когато някой друг го желае, не и от първия път.
През 1933 г. американският гангстер Антъни Марино измислил лесен, но и жесток план, за да разреши финансовите си затруднения: той решил да убие приятелката си и да прибере парите от застраховката. Получило се. Тогава Марино решил да повтори с един пияница на име Майкъл Мелой, който киснел непрекъснато в негов бар. Негови авери сключили три застраховки на името на Мелой и започнали да умуват как да бъде убит, така че да се сметне, че това е нещастен случай. Решили, че най-подходящо е да го наливат с алкохол, докато пукне. За целта той получил неограничен лимит за пиене в бара. Но Мелой не умирал и не умирал. Тогава вместо вино му сервирали антифриз. Мелой надигал чаша след чаша – и нищо. По някое време той все пак изгубил съзнание, но после пак цъфнал в бара свеж като репичка и изглеждало, че антифризът вече изобщо не му действа. Тогава му сипали в питието конска доза миша отрова. Мелой глътнал на екс смъртоносната смес и... поискал още от същото. В опитите си да го пратят в отвъдното престъпниците опитали всякакви комбинации, но Мелой не умирал. В една мразовита зимна нощ го изхвърлили на улицата и го заляли със студена вода. Пак нищо. Това ги изкарало от нерви до такава степен, че наели убиец да го блъсне с кола. Три седмици Мелой изкарал в болницата, а след като го изписали, отново пристигнал в бара, за да си накваси гърлото. Накрая пъкленият план проработил, но радостта на бандитите траяла кратко, защото престъплението било разкрито.
Конкуренция
Труден за убиване се оказал и гробищар на име Сам Домби. Действието се развило четвърт век след предишния случай в Ню Орлиънс. Колегите на Сам го ненавиждали, защото им подбивал цените. За да решат проблема веднъж завинаги, те наели убиеца Борегар. Една сутрин насред гробищата се разнесъл оглушителен взрив. Горкият Борегар – оръжието се взривило в ръцете му. В дългогодишната практика на килъра нямало друг такъв случай.
След време заложили на Сам Домби бомба. Експлозията изхвърлила спящия Домби от леглото му, но той изпълзял невредим изпод руините. После го отвлекли, завързали му ръцете и краката и го хвърлили в езеро, но късметът му проработил отново и успял да се освободи. Запалили къщата му, изчакали да излезе в паника вън и го направили на решето с куршуми. Но инатливият Домби отново не умрял. В крайна сметка и неговият час дошъл – починал на 98 години от естествена смърт.
Изразът „него куршуми не го ловят” почива на истински случаи. Учените са доказали, че не само човекът, но и всички живи същества могат да създават около себе си материално поле и дори да го управляват. Всеки е виждал какво се случва, когато куче настигне котка, която няма къде да се скрие. Тя се обръща към него и прави мост, зениците й се разширяват и започва да съска. Много често кучето в тази ситуация замръзва на място, защото, както твърдят съвременни екстрасенси, около котката се е образувало енергийно поле, което то не може да преодолее.
Вражески куршуми нееднократно са убивали конете под Наполеон и Кутузов. Въпреки това те изглеждали неуязвими за куршумите и винаги били най-отпред. Друг такъв пример е Джордж Вашингтон. Индиански вожд стрелял 17 пъти по него от близко разстояние, но не успял да го улучи.
Индианци
Руският изследовател Юрий Котенко е събрал много истории за исторически персонажи, срещу които куршумите били абсолютно безсилни. Една от тези истории: „На 25 ноември 1876 г. четвърти кавалерийски полк на американската армия под командването на полковник Роналд Макензи атакува лагер на индианското племе чейени с вожд Тъп Нож. Сражението продължи цял ден. Индианците, скрити в скалите, се намериха под постоянен обстрел и изглеждаше невъзможно някой да подаде глава, но в този ден се случиха някои събития, които граничеха с чудо. В самия разгар на престрелката един стар индианец излезе на едно възвишение и спокойно кръстоса крака там, като по този начин се превърна в чудесна мишена. В ръката си държеше изгаснала лула. Той я запали и започна най-невъзмутимо да пуши. Наоколо свистяха куршуми, но нито един от тях не наруши спокойствието на стареца. По някое време към него се присъедини и друг индианец от същото племе – Черна Птица. Под дъжда от куршуми, той дръпна няколко пъти от лулата. Трети индианец – Дълга Челюст, стоеше на края на скалата и подскачаше, като се опитваше да привлече вниманието на войниците. Те отправиха четири залпа към него, но той продължаваше да подскача съвсем невредим." Още по-изумителна е историята на чейенския шаман Бясно Магаре. Съплеменникът му Дървен Крак разказва следния случай: „Четирима чейени го доближиха и всеки от тях стреля в него. Той стоеше, залепил гръб за едно дърво. След четвъртия изстрел се наведе, свали си мокасините и изсипа от тях четири куршума. Видях го с очите си".
Подобна неуязвимост демонстрирал барон Унгерн фон Щернберг, известен като Черния барон. По време на Гражданската война той се опитал да създаде „Жълтата империя", състояща се предимно от монголи. След една битка намерили по него 70 белега от куршуми и удари със сабя. Черния барон имал мистичен ореол. Той не изгубил нито едно сражение, но в крайна сметка бил предаден от свои съратници.
Стрелба по жива мишена
B края на миналия век европейски пътешественици, които се били отправили към Судан, научили за абисински маг, който бил в състояние да прави чудеса и поискали да се уверят лично в това. Срещу символично заплащане той им позволил да стрелят по него два часа с огнестрелно оръжие. Нито един от куршумите даже не го одраскал, въпреки че стрелците били разположени на близко разстояние. Излитайки от дулото, куршумите правели парабола и прелитали покрай африканеца. Един немец предложил на мага пет франка, ако му позволи да стреля в него от упор. Абисинецът отначало отказвал, но после се съгласил. Немецът заредил оръжието, допрял го до гърдите си и стрелял. Вместо очаквания резултат, цевта се разцепила, а магът не получил дори драскотина. Такива истории са описвани и в Централна Африка и Индия. В Африка имало цяло племе от воини, които имали подобен „щит". Преди битка те провеждали специален „подготвителен" ритуал, след който ставали недосегаеми за копията на враговете си.
Магии срещу улучване
В Гана и до днес се практикуват магии и се предлагат амулети, които дават на притежателя им защитни сили. Но резултатът невинаги е гарантиран. През 2001 г. млад мъж загинал по време на изпитание след направена магия. Както съобщава „Ройтерс”, 23-годишният Алебиг Аберим и 15 негови приятели поискали от магьосник да ги направи „непробиваеми”. В продължение на няколко седмици магьосникът ги мазал с отвари, след което им съобщил, че защитата вече е налице. Мъжете се събрали на една полянка с намерението да проверят дали наистина си имат естествена броня. Един от тях се прицелил в Аберим и стрелял. Той паднал мъртъв на мига. Разярените мъже пребили жестоко магьосника, който ги подвел така.
Три години по-късно в Нигерия местният магьосник Аши Терфа загинал по време на изпитание на амулет, който предложил на свой клиент. Ума Акор искал да се застрахова срещу куршуми и Терфа го уверил, че има точно това, което му е необходимо. Надянал на шията си амулета и предложил на Ума да изпробва силата на амулета. Ума стрелял към него и черепът му се пръснал буквално на парчета. Така вместо застраховка срещу куршуми, Ума Акор получил обвинение в убийство.
Кристи Петрова
