И ма много зловещи замъци и къщи в Обединеното кралство, които всяват страх в сърцата на местните жители, но имотът на Бъркли стрийт №50, разположен в сърцето на британската столица, е най-страшният. Как едно малко имение в Лондон си спечели толкова лоша репутация и какви тайни крие историята му?
Много от нас, когато говорят за прокълнати къщи и замъци, си представят изоставени сгради в покрайнините, които са били напуснати от собствениците им преди време, но имението на площад „Бъркли“ е изключение. Къщата, разположена в престижния квартал „Мейфеър“, на пръв поглед не се различава от съседите си, но с течение на времето тя се е превърнала в едно от най-известните места в Лондон, което ежегодно привлича стотици туристи, надяващи се да се срещнат с мистериозните му обитатели. Лудостта и драмата на собствениците на имението, поредица от мистериозни смъртни случаи и смразяващи легенди за призраци допринасят за славата на прокълнатия дом.
Историята на имението на площад „Бъркли“ датира от 1740 г. - според официални данни то е построено от известния британски архитект Уилям Кент. Да живееш в къща, разположена в един от най-уважаваните райони на Лондон, било нещо, което само заможните членове на британското общество можели да си позволят и в началото репутацията на имението била подходяща.
Драма
Всичко обаче се променя през 1859 г., когато човек на име Томас Майърс става новият собственик на имението на площад „Бъркли“. Според легендата г-н Майърс бил богат бизнесмен и бил свикнал да получава всичко, което може да иска от живота, но един ден се влюбил в момиче от бедно семейство и поискал тя да стане негова съпруга. Въпреки че бил толкова изгодна партия, тя отхвърлила предложението му и по този начин разбила сърцето му. Когато това се случило, съкрушеният мъж се преместил в дома на „Бъркли“, където бавничко започнал да губи разсъдъка си. Зарязал бизнеса си, заключвал се на тавана и постепенно прекъснал връзката с външния свят. Слугите, които работели в дома му, споделяли, че излиза само нощем и скита по коридорите на имението в пълен мрак, издава странни звуци, не яде почти нищо и не общува с никого, а освен това проявявал интерес към окултната литература и организирал подобие на спиритични сесии (което е малко странно, след като, както вече казахме, не общувал с никого).
Томас живял така няколко години - до края на живота му къщата се разпада, целият обслужващ персонал е уволнен, а самият той най-накрая полудява напълно. Почива в таванското помещение и на съседите му им отнема време да разберат, че него го няма.
Енергия
Именно с тази смърт започва и нова глава в историята на къщата - хората започват да забелязват, че имението е буквално наситено с негативна енергия, и стигат до извода, че случилото се с Томас Майърс не е обикновен инцидент. След като проучват биографиите на предишните собственици, загрижените лондончани успяват да научат за поредица от мистериозни смъртни случаи - според оцелелите данни около 1780 г. в къщата живяло младо момиче, чийто чичо я малтретирал, след което тя скочила от прозореца на тавана (сградата се състои от четири етажа) и умряла.
Има и версия, че момиченце починало на тавана - според легендата детето било убито от иконом, който страдал от психическо разстройство, а трета теория гласи, че млад мъж починал в стая на последния етаж, заключен там от собствения си брат - младежът, неиздържащ изолацията, полудял и се самоубил.
Понастоящем нито една от версиите не може да бъде потвърдена с факти, но след смъртта на г-н Майърс хората започват да избягват къщата и да я смятат за прокълната. През 1879 г. местен вестник дори публикува статия, в която авторът нарича имението на площад „Бъркли“ - обитавана от духове къща, и предупреждава бъдещите собственици: „Сградата, която в момента се отдава под наем, е известна като обитаваната от духове къща на площад „Бъркли“. Прозорците й са почернели от прах, а стените й са пълни с тишина и празнота, но репутацията й не се споменава никъде“.
Позвъняване
Лондончани изравят и друга история, свързана с прокълнатата къща - според оцелелите записи около 1840 г. студентът Робърт Уорбойс се забавлявал в едно от питейните заведения на британската столица с приятелите си - след като пийнал порядъчно, Уорбойс решил да наеме стая за нощувка в къща на площад „Бъркли“, но още тогава хазяинът го предупредил за възможни странности и помолил Робърт да позвъни на звънеца, ако нещо се обърка. През нощта собственикът на къщата чул силни звуци, идващи от тавана, а след това и звън на камбана. Когато мъжът станал, той видял тялото на Уорбойс на пода без никакви видими повреди, но гримаса на ужас била застинала на лицето му.
Тази история също се поставя под въпрос - жителите на Лондон свързват мистичните събития, случили се в къщата, със смъртта на г-н Майърс, а мистериозната смърт на студента била много преди Томас да се появи в имението. Въпреки това този инцидент се добавя към колекцията от страховити истории, свързани с къщата, а по-късно местните жители дори започват да фалшифицират факти и да променят датите, така че легендите за прокълнатото имение да са по-правдоподобни и логични.
Годеник
Въпреки зловещата си репутация, малко след смъртта на г-н Майърс и статията във вестника, в къщата се нанася ново семейство – богат член на аристокрацията и двете му дъщери, едната от които сгодена, в очакване на сватба. След известно време момичето кани на гости годеника си, капитан Кентфийлд, в къщата и главата на двойката му позволява да остане и през нощта. Той нарежда на прислужницата да подготви единствената свободна стая на тавана за госта. Няколко минути по-късно всички присъстващи чули див писък, а когато станали, видели прислужницата да лежи на пода. Тя непрекъснато повтаряла следната фраза: „Не позволявайте да ме докосне“.
Същата вечер жертвата била изпратена в психиатрична болница, където починала на следващия ден - прокълнатата къща потвърдила зловещата си репутация, но капитан Кентфийлд бил пламенен скептик и отказал да повярва в свръхестествените причини за случилото се. Въоръжен с пистолет, той отишъл на тавана и се заключил, но тридесет минути по-късно домакинството отново било разтърсено от смразяващи кръвта крясъци. Когато изтичали към стаята, заварили г-н Кентфийлд мъртъв, с изкривено от ужас лице.
Моряци
Почти десет години след този инцидент къщата стояла празна - слуховете за зли духове, които я обитават, се разпространявали много бързо и хората не искали да изкушават съдбата и да се заселят в нея (въпреки факта, че имението било в отлично състояние и наемът бил изключително нисък). Но през 1887 г. къщата отново привлича интерес, когато корабът "Пенелопе" пристига в Лондон и двама моряци, Едуард Блъндън и Робърт Мартин, след като са злоупотребили с доста алкохол в едно от местните заведения, решават да прекарат нощта на тавана на имението на площад „Бъркли“. Според една от версиите те чули за легендата и, не вярвайки на историите за духове и призраци, а и на градус, решили да опровергаят слуховете и умишлено наели тази конкретна стая за през нощта. Според друга - моряците не знаели за репутацията на къщата и просто търсели евтина квартира в центъра на града.
Както и да е, Едуард и Робърт наели стая на тавана и си легнали. Посред нощ моряците били събудени от странни звуци, идващи от вратата - те изведнъж видели странна фигура на вратата, която бавно се движела към тях. В същото време, както по-късно споделил Робърт, в стаята имало ужасна воня - те ясно усетили миризмата на гниене, която се излъчвала от призрака. Когато зловещата фигура пристъпила в стаята, Едуард Блъндън извадил пистолета си и го насочил към духа, който веднага го нападнал. Уплашен до смърт, Робърт избягал от стаята и изтичал навън, за да повика помощ. Обръщайки се към полицаите, той ги помолил да се качат на тавана с него, но било твърде късно - когато влезли в стаята, Едуард вече бил мъртъв.
Описание
Малко по-късно Робърт Мартин казал, че агресивният призрак имал очертанията на човек, но крайниците му приличали на пипала на октопод, а зад тях се простирала гъста мъгла - заслужава да се отбележи, че много от онези, които уж са срещнали призраци в къща № 50 на площад „Бъркли“ (включително прислужницата, която починала в болницата), описвали какво са видели по абсолютно същия начин. След този инцидент жителите на града започнали да вярват, че духът на починалия Томас Майърс обикалял къщата, тъй като така и не успял да намери покой след смъртта си и сега търсел жертви сред живите.
Дълго време къщата била празна, но през 1930 г. била закупена от братя Магс, които преустроили жилищната сграда в антикварен магазин. Новите собственици уверили местните жители, че всички истории за отмъстителни призраци не са нищо повече от мит, но според слуховете братята никога не се осмелявали да използват тавана за собствени нужди, завинаги закривайки вратата му.
Днес антикварният магазин все още се намира на площад „Бъркли“ 50 и лондончани вече са започнали да забравят страховитите легенди, свързани с имението. Въпреки това много изследователи и любители на мистиката не губят надежда да разберат какво всъщност се е случило между стените на прокълнатата къща в продължение на няколко века, кои са били тези зловещи призраци, защо са избрали точно това място и най-важното дали живеят в имението днес.
