П ричините за възникване на войните, стратегическите планове на враждуващи държави, операции на разузнавачи и диверсанти – всичко това често се оказва заплетено с мрачни тайни.
Тези неизвестни страници от историята на войната рано или късно стават достояние на обществеността, благодарение на тайни архиви, мемоари и свидетелства на очевидци. Но в историята има и войни и мистични тайни, които и до днес смущават умовете както на историците, така и на изследователите на аномални явления.
В книгите и енциклопедиите за аномални явления не се споменава почти нищо за загадъчното изчезване на Норфолкския полк по време на Първата световна война. Този тайнствен случай е на 21 август 1915 г. в хода на кръвопролитна военна операция, когато Англия и Франция се опитват да завземат Дарданелите с цел контрол над морския път между Черно и Средиземно море. Според свидетелствата на трима новозеландски войници в този ден 4-ти Норфолкски полк бил изпратен на помощ на подразделение.
Облак
Войниците се придвижвали по руслото на пресъхнала река, когато изведнъж над тях надвиснал необикновен облак, а когато небето се изяснило, от хората нямало нито следа. Свидетелите на това произшествие забелязали, че облакът имал странен вид (той изглеждал много гъст и все едно твърд). Отгоре на всичко това, което погълнало войниците, се движело срещу вятъра. В края на войната турски военни заявяват, че не са залавяли в плен нито един войник от Норфолкския полк.
Какви ли не предположения има по повод загадъчното изчезване на войниците от батальона! Уфолози смятат, че хората са похитени от НЛО, замаскирано под облака, други говорят за прозорец в друго измерение, който по някаква причина се е отворил в този район на сушата. В същото време историците се отнасят към тези хипотези с известен скептицизъм и имат основание за това. Първо, тримата новозеландци са разказали за това произшествие... 50 години след Дарданелската операция. Защо са таили тази тайна толкова дълго? Второ, изчезналият батальон е 5-и, а не 4-ти. И се е изгубил безследно не на 21-ви, а на 12 август. Трето, 122-ма войници от 5-ия Норфолкски батальон все пак са намерени през септември 1919 г. Ако се вземе под внимание, че войната в Дарданелите е била истинска месомелачка (27 000 войници били нахвърляни в общ гроб без указания за имената и фамилиите им), то въпросните 145 войници от батальона биха могли да се загубят в тази планина от трупове.
И така, съобщението на новозеландците може да е измислица? Нищо чудно да е точно така. През 1965 г., когато става известно за пръв път за изчезването на Норфолкския батальон, на Запад вече се публикуват истории за НЛО и похищения на хора от пришълци. Възможно е тези публикации да са оказали влияние върху спомените на възрастните войници.
Още по-тайнствена е историята за изчезването на голям брой войници през 1937 г. по време на военни действия между Китай и Япония. Китайският генерал Ли Фу Ши изпратил отряд от 3000 бойци да задържат противника в пределите край река Яндзъ. На следващия ден негови разузнавачи му съобщили, че целият отряд е изчезнал, като нямало никакви признаци за сражения, а мъртви тела също не били намерени. Ако войниците са минали в отстъпление, то те биха били принудени да прекосят един мост, където обаче има подразделение на генерала. Такава тълпа от хора не би могла да мине оттам незабелязано. Нееднократно китайското правителство предприемало опити за разкриването на тайната на изчезването на тези 3000 войници, но мистерията така и не е разбулена. Нито в японските архиви, нито в досиетата на военните няма данни, че този отряд е бил взет в плен или унищожен.
Тайнствени събития по време на война са се случвали не само на сушата, но и в небето. Смята се, че „ерата” на НЛО започва през 1947 г. с наблюдението на летящи чинии от бизнесмена и любител пилот Кенет Арнолд, но още на 25 февруари 1942 г. няколко НЛО се появяват над Лос Анджелис. Разбира се, американците сметнали, че това са японците и открили ответен огън. Едно голямо НЛО с кръгла форма и няколко малки, които го съпровождали, не пострадали ни най-малко, макар че както твърдели очевидци, част от снарядите избухвали непосредствено до тайнствените обекти. Всичко приключило с това, че НЛО отлетели спокойно, а американците започнали да изчисляват загубите: в резултат на стрелбата по НЛО били повредени няколко сгради и загинали шестима души.
Дълбини
От небето се пренасяме към морските територии. Мнозина са чували за т.нар. морски чудовища – гигантски змейове, огромни октоподи и др. Би било странно, ако при такъв размах на военните действия по море не е имало и срещи с такива същества. Такива свидетелства действително има. Едно от тях е рапорт на командира на немска подводница, която по време на Първата световна война е торпедирала английски параход.
Британски войски на полуостров Галиполи.
Подводничарят пише, че сред отломките на парахода неочаквано се показало огромно същество, наподобяващо на крокодил, което било дълго поне 18 метра, имало 4 грамадански ципести крайника и дълга опашка. Чудовището агонизирало и скоро изчезнало в дълбочината. Напълно възможно е това да е истина, като е известна педантичността на немците. Капитанът не се е уплашил, че ще го вземат за психично болен и е вписал тази подробност в дневника.
Огнени балони
През есента на 1944 г. с НЛО започват да се срещат американски летци, които бомбардират Германия. Странни светещи балони и дискове буквално преследват самолетите, все едно си играят с тях на гоненица. Отначало ги взимат за нови секретни оръжия на фашистите, но няма никакви загуби от тях и затова летците кръщават загадъчните обекти на шега „фу-изтребители” или „фрицовски балони”. Немците също виждат НЛО и на свой ред ги смятат за оръжия на съюзниците. Любопитно е, че подобни образувания летци са наблюдавали и по време на корейската и виетнамската войни. Уфолози смятат, че „огнените балони” са били истински неидентифицирани летящи обекти, каквито често се наблюдават в районите на военни конфликти.
Команда “Спри на място!”
Благодарение на вътрешния си глас, Чърчил оцелял. Ударна вълна едва не преобърнала автомобила, в който се намирал, когато изведнъж чул ясен глас да произнася командата: “Спри на място!”. Чърчил замръзнал и това спасило живота му. Оттогава той променил обичайното място, на което сядал, и минал на другата седалка, което пък го спасило при пътен инцидент, когато колата пак била неуправляема.
Кристи Петрова
