Е дна от най-хубавите цветни български песни – „Хризантеми“, има трънлив път, разкри пред „Телеграф“ нейният автор – филмовият композитор на столетието Митко Щерев.
„С поета Иля Велчев се събирахме у нас веднъж в месеца, като приключи поредното турне на „Диана Експрес“. Той винаги носеше по няколко стихотворения – те бяха дълги като поеми. Аз си избирах стихове за припева и почти веднага се раждаше мелодията, а до час беше готова цялата песен. Така се роди и „Хризантеми“. Тогава пишехме за Лили и след това двамата ходихме при нея - тя веднага я хареса, но комисията, която одобряваше песните в БНР, я отряза и я определи като кръчмарска“, разказа майсторът на шлагерите.
Филип Киркоров
Въпреки че не звучи в ефира на радиото и телевизията, песента влиза в една от дългосвирещите плочи на Лили Иванова заедно с останалите знакови песни на тандема – „Осъдени души“ и „Стари мой приятелю“, и става тотален хит за няколко месеца. „Припевът е на три гами, а първият куплет има 12 акорда, които доста затрудняваха музикантите в заведенията и не можеха да я изсвирят. След време ми дойде на гости Бедрос Киркоров, с когото бяхме приятели. Той й направи руски текст и много се хареса – поне 50 певци са я изпълнявали в Русия. Мога да призная, че именно за „Хризантеми“ съм получил най-много пари от авторски права от бившия Съветски съюз. Филип Киркоров мисля, че тогава беше в 8-и клас, накрая и той я записа. Има много руснаци, които и сега казват, че „Хризантеми“ е руска песен. Твърдя това, защото почти една година от живота ми мина по турнета в тази необятна страна. Концертирах най-напред с Емил Димитров, после с Лили Иванова и накрая имах няколко турнета с „Диана Експрес“, разказва още Митко Щерев.
Подарък
Отново Лили Иванова изпълнява и другата най-популярна песен с име на цвете. В албума й от 1981 г. „Предупреждение“ тя фигурира като „Детелина“, тъй като възпява точно късметлийската с четири листа. Заради припева, в който се пее „Детелини, детелини“, обаче тя продължава да бъде наричана в множествено число. Композицията е дело на тогавашната половинка на певицата Асен Гаргов – мъжа, с когото е живяла най-дълго, цели 17 г., а стиховете са на юриста и пълномощник на царското семейство Асен Ошанов. „Една от причините да пиша добри текстове бе, че познавах нотите. Има много по-добри поети от мен, не искам изобщо да се сравнявам с когото и да било, но те не можеха да правят добри текстове, тъй като не знаят как да вкарат думичката в музикалната сричка. Така покрай Здравко Радоев се запознах и с Лили. Музиката бе постоянната ни връзка. Беше ми много приятно да работя с нея. Лили е страхотно упорита. За нея няма: чакай да починем, ела утре, вдругиден. Не! Понякога за една дума по 10 пъти ме е връщала“, разказва в интервю Ошанов. През 2010 г. Гаргов забрани на Лили да пее „Детелини“ заради отказа й той да издаде за юбилея си албум с авторските песни, повечето от които е написал за нея, а двамата са изпълнили в дует. „Възмутих се, защото това бе отношение не само към Лили, а и към всички българи, тъй като "Детелини" е една от емблематичните песни в репертоара на певицата, а защо не и на нацията. Но по закона за авторските права не само Гаргов, но и аз съм автор и реших да защитя правата - и на Лили, и моите. Аз съм печен юрист и като автор на стихотворението направих искане в лицензионната комисия да притежавам търговската марка на "Детелини". Когато решението в моя полза излезе, отидох на гости у Лили и го занесох като подарък. Веднъж казах на Асен Гаргов: ние трябва да сме щастливи, че ти като композитор и аз като поет имаме изпълнител като Лили да представи тази песен", разказа историята Асен Ошанов. След смъртта на двамата автори примата я върна в репертоара си, получавайки разрешение от наследника на композитора.
Живка Шопова първа пее „Теменуги“
Поетесата Живка Шопова първа е изпяла баладата на Александър Райчев по стихове на Пейо Яворов „Теменуги“, позната най-вече от изпълнението на Камелия Тодорова. Ето и нейната история: „Беше по същото време на годината. Живеехме в "италианския двор" в бащината ни къща на „Аспарух“ 30. Всяко утро започваше с песента на птиците, с поглед към разцъфтялата вишна срещу нашия прозорец. Ореховите пъпки още се криеха, сгушени в прегръдката на слънчеви лъчи, голямото люляково дърво, погалено и посадено от ръката на дядо ми, подканяше приказно светлината, играеща на криеница, а уханието на първото кафе разбуждаше мисълта ми.
Чухме познатия сигнал (тогава всички си свирукахме под прозорците) и аз изтичах да отворя вратата на подранилия ни гост. Това беше нещо като ритуал за семейството ми в ония години. Приятелите никога не свършваха - върволици по цял ден... Бяха истински, бяха искрени, бяха верни, бяха влюбени, бяха млади, бяха пълни с идеи, обичахме се помежду си. По това време все още имаше свободни творци в София. А, как ви се струва - свободни хора по времето на соца - артисти, писатели, поети, писатели, музиканти, художници, скулптори, балетисти и хореографи. Те не се интересуваха от банки, от бизнес програми, от европейски програми за подпомагане на творчески "проекти", всеки един от тях разчиташе само на себе си, нямаше сдружения, фондации, скрити пари, ламтеж... Те не си завиждаха, не си измисляха фалшиви биографии. Не разговаряха със съвестта си и не ползваха методи за изчистване на съзнанието, а пишеха и творяха с радост - и музика, и поезия, и рисуваха, и пееха, и танцуваха... всеки правеше само това, от което разбираше и можеше най-добре и се чувстваше безмерно щастлив. Какъв възход само в изкуствата! "Островът" беше във всеки един от нас, но там се събирахме всички заедно - на „Аспарух“ 30, моя бащин дом. Познах го по свирката - "до ре ми до ре до... сол, сол" - чичо Сашо Райчев, братовчедът на татко ми - композиторът на най-сладките песни за децата - Михаил Шопов.
Нямаше никакво търпение явно, седна на пианото на татко - стария и верен ни досега – August Förster и изсвири с кеф нещо вълшебно. Преди това ме накара набързо да "потърся" стихотворението на Яворов – „Теменуги“. - Милчо, Живче, първо вие я чувате. А, харесва ли ви? Снощи я измислих. Каква песен само... После я пяхме заедно, после я записа в радиото с прекрасния аранжимент на Сашо Брази и красивия глас на Камелия Тодорова, после се случиха много неща... Това остава. ...и двора ни на “Аспарух“, запустял, покрит със бледни теменуги, който сега живее друг живот“.
Лео Богдановски
