З а българи като Мито Орозов от Враца заслужава все по-често да се напомня в наши дни. Самоук майстор колар той сам създава своя фабрика за каруци, файтони, кабриолети и брички, които намират пазар и в съседните страни. На Балканското изложение в Лондон през 1907 г. българската секция е представена от произведенията на Мито, които впечатляват „бащата“ на прочутите автомобили „Форд“ – Хенри Форд. Той предлага сътрудничество на врачанина, което Мито Орозов отклонява след реална преценка.
Началото
Роден е през 1859 г. във Враца. От малък посяга с любопитство към чука и наковалнята на баща си занаятчия. 17-годишен Мито остава сирак и се цани чирак в тенекеджийската работилница на Ангел Хаджийоцов - прави печки, ножове, табакери и бастуни. Младежът се включва в подготовката на Априлското въстание. Като касиер на местния революционен комитет хаджи Ангел ремонтира стари пушки и пищови, с които се въоръжават бъдещите въстаници. След по-малко от година чиракуване Мито отваря дюкян в бащината къща. Освен ламаринени печки кюмбета той майстори луксозни джобни ножчета, бастуни, цигарета, табакери.
Във Враца идват руските войски и солдатите са впечатлени от изделията на 19-годишния младеж - купуват си от неговите табакери и цигарета. Местните първенци и руските офицери предлагат на училия до втори клас Мито да замине за учение в Москва или Петербург със стипендия на общината. Той отказва, защото трябва да се грижи за прехраната на майка си и невръстните си братя и сестра.
Фабрика
През следващите години дейността на самоукия майстор се разраства. Основава своя собствена работилница, която превръща в индустриално предприятие. През 1887 г. работилницата е с три отделения – дърводелско, железарско и бояджийско.
В 1894 г. Мито Орозов построява нова коларска фабрика, в която 50 души изработват годишно 100-150 каруци, файтони и кабриолети. Тапицира файтона или кабриолета с удобни възглавници. Задната седалка на лукс возилата облича и постила с шагренови и гладки кози кожи или сукна. Със сукно са тапицирани гюруците отвътре, а отвън са покрити с телешка кожа.
За изработването им подбира сухо осеново дърво, а стоманата, с която прави осите, внася от Англия или от германската компания Winter. Изборът на пружините е според съответния модел, колелата са от желязо или от стомана с гума. Подобрено е окачването, а шаситата са здрави и леки. Внедрява машинното производство в коларницата.
Возилата са снабдени с фенери, ръчни спирачки, подобрено окачване, здрави, но леки шасита. Фабриката на Орозов доставя продукцията си не само във Враца, но и в цяла България. Някои негови изделия стигат и до Румъния, Сърбия и Гърция. В каталога на самоукия майстор са представени около 50 модела возила.
На Пловдивското изложение през 1892 г. файтоните и кабриолетите на Мито Орозов получават златен и сребърен медал, а през следващите години са наградени и на изложенията в Плевен и Русе. В Пловдив, където се поставя началото на Пловдивския икономически панаир, княз Фердинанд поръчва луксозна каляска за двореца.
Наред с коларницата Орозов е основател и дългогодишен председател на Врачанската популярна банка, на банка „Веслец“, на спестовно дружество „Мравка“ и на взаимоспомагателно дружество „Успех“.
Предложение
Орозов съзнава, че в основата на успеха стои човешкият капитал и е сред първите предприемачи у нас, които въвеждат през 1907 г. 9-часов работен ден с обедна почивка. По същото време в повечето фабрики работниците се трудят по 12 и повече часа.
За главен майстор-дърводелец Орозов наема сърбина Йован, а за бояджия и тапицер - унгареца Едуард. Надницата им е 5 златни лева, при стандартна 1 лев за майстор.
От месец май до октомври 1907 г. в Лондон се провежда Балканското икономическо изложение. Отделението „седларство и коларство“ в българската секция е представено от Мито Орозов. Създателят на прочулата се вече компания „Форд Моторс“ – изобретателят Хенри Форд, пристига от Америка и е впечатлен от качеството на Орозовите возила. Негов представител идва във Враца и предлага на Мито Орозов да изработва купетата на автомобил „Форд Т“, който оприличава на файтон с двигател с вътрешно горене. След дълго колебание, но и претегляйки евентуалните мащаби на тази оферта, самоукият български индустриалец отказва предложението. Мито Орозов не поема риска, защото родното банково дело още не е готово да финансира такова гигантско начинание. Спира го и липсата на достатъчно квалифицирани работници, недоразвитият пазар и ненадеждните доставчици.
Първият достъпен автомобил за обикновения американец Ford Model T е представен на 1 октомври 1908 г. и се произвежда до 1927-а. Изобретателят Хенри Форд пръв въвежда в индустрията поточната линия. Той създава надеждна и евтина кола, чиято цена пада от $850 до $350. За 10 години са произведени над 15 милиона автомобила, основно в черен цвят.
Общественик
Мито Орозов е основател на врачанското читалище „Успех“. Когато в периода 1878–1882 читалището замира, той съхранява архива и библиотеката, а при възстановяването му през 1884 г. е избран за касиер. По-късно прави основното дарение за изграждане на театрален салон към читалището и за строежа на Туристическия дом.
Като член на Прогресивно-либерална партия на Драган Цанков през 1908 г. Мито Орозов е избран за народен представител в Петото Велико народно събрание.
В пътеписа си „София - Мездра - Враца“, публикуван през 1897 г., Алеко Константинов възкликва: „Най-отрадно впечатление във Враца ми направи фабриката на Орозова, или по-вярно, самата личност Орозов! Я си снеми калпака, приятелю, поклони се на г-н Орозова и пожелай да се народят в България повече такива труженици!“.
Пожарът
30 септември 1923 г. е трагичен ден за Враца. Около 11 часа преди обед избухва опустошителен пожар във военните складове, съседни на Орозовата коларница. В складовете се съхраняват десетки хиляди снаряди и боеприпаси, които започват да гърмят и сеят смърт. Врачанският митрополит Климент пише в тогавашната преса: „Грозна стихия потопи всички ни в горчиви сълзи. Изгубиха живота и здравето си повече от стотина граждани: едни изгореха живи и умреха от тежки рани, други ослепяха и осакатяха завинаги. Опожарени и разорени са около 500 къщи в най-хубавата и най-новата част на града, разрушена е голяма част от чаршията, унищожени са няколко склада на стока, изгорели са много еснафски работилници, търговски магазини и дюкяни.“
Същия ден Мито Орозов отива във фабриката си, както винаги рано призори. Когато започват взривовете, сградата се подпалва. Той тръгва да гаси, но е разкъсан от снаряд. Намират го над кофа с вода - килнал се и не мръднал.
Пожарът оставя без дом над 4000 души. Цар Борис III пристига на 3 октомври и вижда с очите си още тлеещите руини. На 16 октомври Министерският съвет издава специална наредба за пълното обезщетяване на пострадалите от стихийния пожар.
Така трагично завършва историята на този самоук и предприемчив българин Мито Орозов. После синовете му Петър и Тодор възстановяват фабриката, но през 1947 г. е национализирана и всичко приключва.
Темата за пожара тогава се потулва, защото снарядите и боеприпасите в складовете са съхранявани незаконно. Според Ньойския договор България трябва да предаде цялото си въоръжение на съглашенците, победители от Първата световна война. А след 9 септември 1944 г. темата също е табу, защото пожарът е предизвикан умишлено от метежници, участници в Септемврийското въстание.
Румен Жерев
