М ного моряци обичат да измислят разни истории. Така времето, когато са далече от сушата, минава по-бързо, а и слушателите ги гледат в захлас, докато разказват за героичните си постъпки, даже ако са на границата с нереалното. Но понякога това, което реално се случва в моретата и океаните, надминава човешкото въображение.
Тази невероятна история датира от 1891 г., когато английският кораб „Източна звезда” бил на китоловна мисия в района на Фолклендските острови. Един ден от кораба забелязали огромен кашалот (хищен морски бозайник от подразред зъбати китове, чието тегло достига до 60 тона при мъжките екземпляри, а дължината му - до 20 метра). Простреляли го право в главата. Раненият кашалот се килнал на една страна, а моряците спуснали две лодки от кораба. Но неочаквано зъбатият кит проявил необичайна активност. С мощен удар на огромната си опашка той преобърнал едната от лодките, която се превърнала на трески. Настроението на китоловците от чудесния улов помръкнало, тъй като екипажът им намалял с двама души след инцидента с лодката. Капитанът вписал загубата в корабния дневник и изпили по чаша уиски за мъртвите си другари.
Плячката тежала поне 40 тона. Китоловците преценили, че за разфасоването ще са им необходими поне 15 часа. Започнали да го режат методично, но когато стигнали до стомаха, усетили някакво странно движение. Отворили го внимателно и изпаднали в шок, когато установили, че вътре има покрито със слуз човешко тяло. Това бил Джеймс Бартли, един от двамата китоловци, които изчезнали по време на схватката с кашалота. Пулсът на клетника едва се усещал, но несъмнено той бил все още жив. Бързо го измили от слузта, обтрили тялото му със спирт и го завили в одеяло. Чак след три седмици Джеймс, който вече бил записан от капитана като покойник, дошъл на себе си. Излишно е да се казва, че той приличал на старец след преживяното. Когато успял да се съвземе от шока, той разказал, че даже не разбрал първоначално какво се случва с него - всичко станало твърде бързо. Било непрогледно тъмно, а тялото му сякаш се спускало в нещо като тръба. Нетърпимата воня и липсата на въздух буквално го побърквали. Той се опитвал отчаяно да се задържи, но пропадал надолу, докато не изгубил съзнание. От време на време идвал на себе си, след което отново потъвал в забрава.
Когато Бартли се свестил в каютата, отначало не можел да съобрази какво се е случило с него - дали е бил в ада, или целият този кошмар му се е присънил. За щастие пребиваването в стомаха на кита нямало последствия за неговото здраве. Джеймс се превърнал в герой и много моряшки деца израснали с неговата история, като всеки от разказвачите добавял по нещо от себе си.
Къде е границата между реалността и небивалиците, в този случай е трудно да се прецени от разстояние на времето. Но е факт, че ранените кашалоти нерядко проявяват голяма агресия и са погубили немалко китоловци.
Късмет
Когато на 5 декември 1664 г. близо до Уелс потънал пасажерски кораб, от всички членове на екипажа и пътниците успял да се спаси само един човек, който се казвал Хю Уилямс. След повече от сто години, пак на 5 декември, но вече през 1785 г., корабокрушение претърпял друг морски съд. И най-странното било, че единственият оцелял късметлия пак се казвал... Хю Уилямс. Изглежда невероятно, но съдбата отново проявила странното си чувство за хумор, когато на 5 декември 1860 г. на същото място потънала рибарска шхуна. Рибарят, извадил късмет, както може да се предположи вече, бил... точно така, Хю Уилямс.
С морето е свързано още едно невероятно съвпадение. Известният писател Едгар Алън По многократно се обръща към темата за морето. Веднъж той описва история за корабокрушение, в което няколко пътници и членове на екипажа оцеляват. Много дълго време нещастните се реели върху крехък малък кораб през безбрежния океан. Хората, изтощени от глад, предприели крайна стъпка - убили и изяли един от своите спътници - Ричард Паркър.
През 1884 г., няколко години след написването на тази история, в открито море е открита лодка с трима моряци, оцелели след корабокрушение. Оказва се, че те били четирима, но когато обезумели от глад, единодушно избрали да пожертват най-слабия и най-младия, когото убили и изяли. И този нещастник се казвал именно Ричард Паркър...
Историята на Едгар Алън По не повлияла на избора на жертвата, които никога не били чували за нея. Превърнали се в канибали от глад.
Също толкова невероятна история се случва през май 1897 г. Екипът на бразилския патрулен кораб "Арагуара" случайно вади от океана бутилка със следната бележка: "На борда на шхуната Sea Hero избухна бунт. Капитанът е убит, първият офицер е изхвърлен зад борда. Мен, втория помощник-капитан, насила ме поставиха начело. Карат ме да управлявам лодката в устието на Амазонка (28 градуса дължина, 22 градуса ширина, скорост 3,5 възела). Помощ!"
Капитанът на охраната незабавно проверил за наличието на такъв кораб в регистъра на Lloyd's и действително намерил британския кораб Sea Hero. След кратко време корабът, превзет от бунтовниците, се появил на хоризонта, на борда му се качили военни и обезоръжили бунтовниците. Успели да спасят втория помощник Хеджър и двама моряци, които не се били присъединили към бунтовниците. Но Хеджър бил безкрайно изненадан от помощта, тъй като изобщо не бил писал бележки - просто нямал такава възможност. Мистерията била разбулена, когато станало ясно, че 16 години преди пускането на Sea Hero по вода писателят Джон Пермингтън публикувал романа си The Sea Hero, където пишел за бунта на едноименния кораб. Рекламирайки своя роман, писателят хвърлил в морето 5000 бутилки с фрагмент от романа за бунта на кораба. Бразилците извадили точно такава бутилка след 32 години...
Пламъци във вълните
Страшното земетресение в Крим през нощта на 11 срещу 12 септември 1927 г. било запомнено от някои очевидци не само с жестоките картини на страшните разрушения и стотиците жертви, но и с едно невероятно произшествие – морето се запалило. Сега вече ще кажете, че това не може да бъде, но това била самата истина, а тя си имала своето обяснение - причината за пожара бил петролен разлив. По време на земетресението имало силна буря и мълниите предизвикали запалването. Очевидците видели пламъците, които се издигали към небето на височина от стотици метри. Пожарът в морето бил между Евпатория и Севастопол.
Кристи Петрова
