- Сара, ти си идеологът на „30“ – албума, с който „Бон-Бон“ празнуват своя юбилей. Защо решихте да е концептуален? Каква история ще разказва?
- Идеята за албума се роди от нуждата от музика за деца и големи със силни послания. В него може да се припознае всеки, който иска да се приближи до по-добрата си версия, независимо от възрастта. Историята на „30“ е за онова нестихващо любопитство към света, за онзи глад да учиш и да се развиваш нонстоп, без да пренебрегваш силата на настоящия момент. Да се бориш за по-доброто бъдеще с благодарност и респект към всички, които те подкрепят по пътя.
Надяваме се албума „30“ да даде на децата смелост да търсят себе си, да открият гласа си и да работят за сбъдването на мечтите си. За порасналите той е вид завръщане към детската чистота и приключения, начин да внесат цвят в матрицата на обичайното си съществуване.
- С този проект вокалната група дава заявка за силно присъствие в поп музиката, правейки песни за „пораснали деца и възрастни“. Какво ви вдъхнови да отворите тази нова глава в историята си с тийнейджърите от B!ON?
- През всичките 30 години „Бон-Бон“ винаги са били новатори във всичко, което правят. Първи български участници на детска „Евровизия“, първо авторско тв предаване за най-малките, първи в мюзикълите, които са супер преживяване за цялото семейство. Албумът „30“ е естествено продължение на това, той е първият концептуален, записан от деца. B!ON всъщност са девет от нашите пораснали „бонбони“ – тийнейджъри, които имат свое виждане за света и определено „не правят музика за фон“.
- Освен албум ще има ли други изненади за публиката за 30-годишнината на „Бон-Бон“?
- Готвим серия от големи концерти за юбилея, в които публиката ще може да чуе и най-емблематичните песни на групата, и песните от албума. В тях ще се включат много специални гости и близки до нас музиканти, чиито имена предстои да обявим. Стартираме с шоу в Античния театър в Пловдив на 1 юни. Хореографията и режисурата ще са на Милен Данков.
- Коя е Сара извън „Бон-Бон“?
- И със, и без „Бон-Бон“ животът ми е изпълнен с музика. Студентка съм по класически ударни инструменти в Грац, Австрия. Освен с класическа музика се занимавам и с музикално продуциране. Работя по различни проекти с музиканти и артисти.
- Кои качества на характера си наследила от майка си, създателката на „Бон-Бон“ Рози Караславова?
- Ще прозвучи много тематично, но може би вечното търсене на „нещо ново”, стремежът към по-доброто. Любовта и отдадеността към музиката.
- Как се насочи към ударните инструменти? Откъде идва любовта към тях?
- Първоначално свирех на пиано, бях малка и се оказа доста трудно да седя на едно място, за да се упражнявам. Към днешна дата съм супер благодарна за основата, която ми даде пианото, един от любимите ми инструменти. Когато дойде време да започна училище, избрах ударните инструменти, тъй като при тях има много разнообразие и енергия.
Сякаш от първия миг ми се удадоха. Имах и огромната привилегия моя учителка да бъде Мария Палиева. Тя превръщаше всеки урок в игра. Учих при нея в Националното музикално училище „Любомир Пипков“ 13 години. И сега е сред най-близките и ценни за мен хора.
- Как минава един твой ден в Грац, когато си в учебен процес?
- Дните ми започват доста рано, най-често с урок по ударни инструменти. Когато няма лекции или репетиции по оркестър, прекарвам времето си в свирене. Музиката изисква много постоянство и отдаденост. В минутите си за почивка обикновено създавам бийтове и музицирам за проекти на различни артисти.
- Какво правиш, когато не създаваш музика? Какви хобита и интереси имаш?
- Обичам да прекарвам време с близките си хора, приятели, семейство. Чета, карам скейтборд, слушам музика.
- Кой БГ изпълнител според теб винаги намира да каже нещо „ново“ на публиката?
- В момента музикалната ни сцена е на много високо ниво. Имаме толкова много талантливи инструменталисти, текстописци, продуценти, артисти. По албума на „Бон-Бон“ работихме с Яна Балева и Елизабет Нешева, които безспорно са сред най-любимите ми български артисти. Творческият процес с тях всеки път ме кара да им се възхищавам все повече.
Друг любим мой артист е Борислав Димитров, по-познат като Бобо. Всеки негов проект успява да даде толкова много не само на публиката си, а на цялата музикална култура в България.
- Какво те прави щастлива?
- Най-вече семейството ми (в това число и домашните ми любимци), приятелите ми и музиката.
- Как се виждаш след пет години?
- Аз съм от късметлиите, които много рано са разбрали с какво искат да се занимават.
Гордея се, че всеки ден сбъдвам мечтите, които имах преди пет години, и се надявам след още пет да сбъдвам тези, които имам сега.
Екатерина Томова
