Е дин от първите опити за атентат срещу държавния глава в историята ни е този от 1886 г. срещу княз Александър Батенберг в Бургас.
В него главна роля играе офицерът Николай Александрович Набоков, който произхожда от знатна дворянска фамилия в Нижни Новгород. Участва в Освободителната война (1877-1878 г.), след което постъпва като руски офицер в младата българска армия. Служи като командир на Първа рота в Дванадесета бургаска дружина. След Съединението (1885 г.) и отзоваването на руските офицери той остава в България и е уволнен от армията. С руската си униформа гуляе из кръчмите на Бургас, ругае немеца Батенберг и правителството, което го лишило от волния му живот. Привлечен е от група бургаски русофили, които споделят чувствата му и заедно замислят покушение срещу Батенберг.
Времето работи за тях. На 11 и 18 май 1886 г. в България са насрочени избори. Княз Батенберг и първият министър Петко Каравелов тръгват на обиколка из Южна България. Според програмата трябва да пристигнат на 7 май в Бургас. Съзаклятниците свирят сбор и през нощта на 4 срещу 5 май се събират в дома на Ангел Горанов, водителя на опозицията. Изготвеният план предвижда кап. Набоков с група от 30 въоръжени мъже да причака княза край Канджик дере (дълбоко поройно корито между Бургас и Айтос), да го залови и докара в Бургас, откъдето с руска ладия да го изпрати в Русия. Ако този вариант не сполучи, Батенберг да се убие. Друга група от заговорници да завладее властта в Бургас и да убие Каравелов и управителя Иван Цанов. Заговорниците полагат следната клетва пред черногорския поп Андрей Драгович: „Заклевам се в името на Бога, че ще държим всичко тайно и няма да открием нищо от нашия план. За постигане на намерението ни нека ни помогне Бог!”.
Но сред тях имало издайник. Заподозрян от властите, арестуван е един от групата, Георги Михайлов, който прави пълни признания. Следват масови арести. При бургаския прокурор идва секретарят на руското посолство и иска задържаните веднага да бъдат освободени, но получава отказ. В натиска се включва и руското посолство в София. С нота съобщава, че кап. Набоков е руски поданик и не може да бъде съден в България. Въпреки това той е включен в обвинителния акт на военния прокурор. Следва ново искане Набоков да бъде предаден на граждански съд, което е удовлетворено от министъра на правосъдието Васил Радославов. След това Русия иска процесът да се отложи и това е изпълнено.
На 9 август 1886 г. княз Батенберг е детрониран и изведен от страната. Капитан Набоков е освободен.
На 13 септември 1886 г. в София пристига генерал-майор барон Николай Каулбарс с дипломатическа задача да нормализира руско-българските отношения, но всъщност да затвърди руското имперско влияние у нас. И за да стане това по-ясно, след него вървят два военни кораба. „Забряг” (155 матроси и 12 оръдия) пристига на 13 октомври във Варна, а „Память Меркурия” (418 матроси и 18 оръдия) на 17 октомври.
Бунт
Провалилите се съзаклятници отново са на бойна нога. На 21 срещу 22 октомври 1886 г. в къщата на братя Никола и Иван Кишелски се събират Ангел Горанов, Димитър Бракалов, Йови Воденичаров, Тодор Коларов, Константин Попов-Айтослийчето, бившият руски поручик Залевски, капитан Набоков и други. Набоков им зачита телеграма на ген. Каулбарс, с която му съобщава, че в България ще избухне бунт срещу регентството. Призовава го да действа в тази насока. Бързо е скроен план за завладяване властта в Бургас. През нощта на 22 срещу 23 октомври поручик Никола Кишелски заедно с капитан Николов успяват да арестуват офицерите от бургаския гарнизон. Войниците са закълнати да бъдат верни на руския император. Само дружинният командир капитан Симеон Караиванов успява да се измъкне, прекъсва телеграфните връзки с града и пристига в Айтос.
Телеграфира в София, че ако му се даде една рота войници, той се наема да „въдвори реда и предишните власти в Бургас”. Стамболов му нарежда да действа. Без да се бави, Караиванов поема към Бургас. Тук вече е съставено временно правителство начело с Ангел Горанов и секретар Константин Попов.
Началник
Набоков е в Анхиало (Поморие), където се провъзгласил за околийски началник. Дал заповед на селата около Бургас да се мобилизират всички запасни и способни да носят оръжие от 20 до 40 години и да се изпратят в Бургас. Селяните не изпълнили нареждането.
Ротата на капитан Караиванов успяла да се вмъкне, „без да пукне пушка” в Бургас, изненадва новите управници и започва масови арести. Войниците на колене му се молят да им прости, били заблудени от Кишелски. Водачите на преврата хукват да се спасяват. Никола Кишелски и Константин Попов се укриват в руското консулство, Димитър Бракалов и Ангел Горанов се прехвърлили в Турция. Набоков е арестуван в Анхиало.
Присъда
Стамболов е изключително доволен от бързия разгром на четата и не крие възторга си: „Жив е още българский Господ и той няма да остави да пропадне и са изгуби окончателно народа му. Бургаския мятеж умря преди да издигне главата си. Позорно са раскапа това подло руско дело”.
На 28 октомври процесът срещу бунтовниците започва. Набоков получава доживотна присъда, останалите са осъдени на петнадесет години в окови. Като чужди поданици Набоков, Залевски и черногорците Капичич и Драгович са качени на руски кораб и отправени за Русия, където са посрещнати като герои. Когато корабът се отделя от кея, той се провиква към любопитните зяпачи: „Скоро ще се видим пак!”.
Последен
През лятото на 1887 г. Набоков се озовава в Цариград, където радушно е приет от Драган Цанков, който е там в изгнание. С негова благословия и руски рубли Набоков започва да организира нова чета, с която да нахлуе в България и да свали правителството на Стефан Стамболов. Към начинанието се присъединява и капитан Петър Боянов от Сливен. С общи усилия двамата скалъпили четата, 38 черногорци и 9 българи. Сред тях са съзаклятниците Ангел Горанов, Константин Попов-Айтослийчето, Ботю Воденичаров, Васил Иванов и други. Наемат гръцкия кораб „Георгиос”, който по документи трябва да пътува до Кюстенджа.
На 22 декември 1887 г. вечерта потеглят и на 23 декември сутринта корабът спира в турски води близо до българо-турската граница около чифлика Урдовиза (Китен). Прецапали граничната река Караач и стъпили на българска земя. Стражарят на Кюприя (Приморско) Жельо Жеравненеца обаче ги видял и алармирал Бургас. Стамболов лично наредил на военните в Бургас и Сливен да се вдигнат по тревога и безкомпромисно да разгромят нашествениците. След няколко сражения четата се разпада. На 27 декември потеря застига Набоков край Алан кайряк (с. Ясна поляна). Набоков е убит с два куршума в гърдите.
Новината за разгрома на четата шумно се обсъжда в европейската преса. Русия отрича всякаква намеса във вътрешните работи на България. Руски вестници твърдят, че Набоков никога не е предвождал чета, никога не е напускал Русия, че не е убит, а здрав и читав...
Боян Драганов
