С поред свидетелствата в Евангелията след смъртта и Възкресението Си в продължение на 40 дни Христос се среща с учениците си, за да им разказва за Божието царство. На 40-ия ден, придружен от тях и от Дева Мария, той се изкачва на Елеонския хълм до Йерусалим и оттам пред очите на всички се възнася на небето ( Лука 24, 50-53; Марко 16, 19). Това се смята за край на Христовия път на земята. Въпреки това Христос не изоставя хората, а им изпраща Светия Дух на Петдесетница и не престава да се застъпва за тях пред Отца.
Денят се нарича още Спасовден (Денят на Спасителя), защото с Христовото Възнесение се завършва актът на човешкото спасение. Празникът се пада винаги в четвъртък, четиридесет дни след Великден, като тази година дата е 25 май.
Елеон
Историческото място за почитане на Възнесението Господне е Елеонският хълм (Маслиновият хълм), на който се намира село Витания. Преди даването на свобода на новата религия от Константин Велики през 313 г. ранните християни почитали Възнесението на Христос в пещера на планината, а до 384 г. Възнесението бива почитано на сегашното място, нагоре от пещерата.
Елеонският хълм днес
Храм
Около 390 г. богата римлянка на име Поймениа финансира изграждането на църквата, наречена „Базилика Елеона“ (elaion на гръцки означава маслинова градина, от elaia - маслиново дърво, и има често споменато сходство с eleos, което означава милост). Тази църква е разрушена от персите през 614 г. Впоследствие е възстановена, разрушена и възстановена отново от кръстоносците. Тази последна църква по-късно е отново разрушена от арабите мюсюлмани, като до днес оцелява само осмоъгълен мартириум с размери 12 × 12 метра.
Осмоъгълната кула на мястото на Възнесението
Саладин
Мястото в крайна сметка е придобито от двама велможи на султан Саладин, след като той превзема Йерусалим през 1198 г., и оттогава остава във владение на ислямския вакъф на града. Руската православна църква също поддържа манастир на Възнесението на върха на Елеонската планина.
Традиции
На родна почва празникът Спасовден е довел по появата на различни обичаи и вярвания, живи и до днес в народната памет. Спасовският дъжд, подобно на Гергьовденския, е скъпоценен за земеделците - „всяка капка струва колкото жълтица“, гласи народната поговорка. Затова на този ден в някои региони на България се изпълнява обичаят викане на дъжд. При него се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни. На този ден още се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли. Те могат да навредят на човека, но в същото време могат и да го излекуват от нелечими болести.
Росен
В нощта срещу Спасовден те берат любимото си цвете - росен. Според вярването русалките берат само върха на лековитата билка. Някога в Източна България болните от „самодивска болест“ - треска, парализа и други неизлечими страдания, преспивали в местност, в която расте цветето росен или има основи от стар храм. Прекарвали нощта в пълно мълчание, преди изгрев се търкаляли в росата и отново в мълчание напускали мястото. И до днес на някои места, преди изгрев слънце хората се търкалят в сутрешната роса за здраве. Има и вярвания, че в този ден на годината тя слиза от Райската градина и затова е толкова целебна.
Хоро
Следобед на мегдана се събира цялото село и се играят "спасовските" хора - само по песни, без музикален съпровод.
Спасовден е и професионален празник на хлебари, шофьори, строители, хотелиери и цветари. Имен ден имат Спас, Спасена, Спасимир/а, Спасияна, Спаска, Сотир. В някои католически държави Възнесение Господне е официален празник и почивен ден.
На Спасовден цялото село е играело на мегдана
В нощта срещу празникаса борили безплодието
„Тѐ ти, булка, Спасовден!“ е израз, широко разпространен в българския фолклор. Изразът се използва, когато нещо, някакво събитие се е случило внезапно и изненадващо, когато човек най-малко очаква. Но изразът има преди всичко еротично внушение. Според народните вярвания само в нощта срещу Спасовден може да се излекува безплодие. Жената, която няма деца, трябва да преспи тогава под растението росен, което се смята за самодивско цвете. Но не сама, а с придружител, с когото няма кръвна връзка. Преди това двамата поставят върху червен месал „спасова пита“, варена кокошка и бъклица вино. Около полунощ те трябва да легнат под росена и да мълчат. Малко преди първи петли, около 2 часа през нощта, трябва да оставят храната там и да хукнат към селото, без да се обръщат назад. Смята се, че безплодието остава под росена. Много анекдоти се свързват с този ден. Повечето от тях налагат внушението, че на Спасовден може да се изневери. И се свързват с мераклията мъж, който няма търпение и затова казвал: „Те ти, булка, Спасовден!“. Тоест, днес може.
