Х аджи Славчо Паскалев. Това е името на един от най-богатите българи през XIX век. Ако не и най-богатият.
Ражда се през 1807 г. в Търново. Баща му хаджи Паскал бил първомайстор на кожухарския еснаф. Като юноша го прибира в дюкяна си, където Славчо преминава през всички занаятчийски степени – чирак, калфа и устабашия. Като самостоятелен майстор освен с обработка на кожи започва да се занимава и с търговия. Обикаля Османската империя, купува сурови кожи и продава обработени. Постепенно изгражда мрежа от закупчици в Босна и Херцеговина, Добруджа и Румъния. Всяка година посещава панаирите в Лайпциг и Узунджово. Започва да изнася сурови ярешки кожи за Германия.
Стопанка
На тридесет и три години Славчо решил да си намери стопанка. Известният черковен деец Евстати Селвели-Депутата искал да го направи баджанак, като го ожени за балдъзата си Анастасия Михалева. Сгледата станала от прозореца на момата, който гледал към черковния двор. Тя не била съвсем възхитена от кандидата, но отстъпила пред роднинските настоявания. Направили годеж с всичките му салтанати. Две години след сватбата, през есента на 1842 г., с жена си и първородния син Паскал заминава на хаджилък в Ерусалим, откъдето се завръща през пролетта на 1843 г. Пътуването му разкрива нови търговски хоризонти и той започва да търгува с бакърени съдове, сахтяни (тънка и фино обработена козя кожа за обличане на мебели) и мешина (обработена овча кожа за подплата на обувки). Изнасял тези артикули за Виена и така правел огромни печалби.
Лихварство
Натрупал състояние, към 1860 г. Славчо се захваща с банкерство. Финансира със собствен капитал стотици стопански и търговски начинания на много предприемчиви българи. Срещу залог на скъпоценности дава кредити на много турци. Със синовете си Паскал и Михаил отваря първата тютюнева фабрика в Търново, която работи със суровина от Кавала. Хаджи Славчо отпускал пари главно на доверие, на честна дума, без запис (тюмюсюк). Срещу заема вземал 12 процента годишна лихва, рядко – 15 процента. Към 1871 г. хаджи Славчо е на върха на своето търговско и финансово благополучие. Притежава баснословно състояние. Със сребърни рубли може да застели шосето от Свищов до Търново. Освен скъпоценности и недвижими имоти разполага със свободен капитал от над 250 000 турски лири.
Офис
Могъщото си стопанско предприятие ръководел сам. Нямал помощници, счетоводители, касиери, писари. Кантората му се помещавала на втория етаж в дома му и представлявала една малка полутъмна стаичка. Мебелировката се състояла от едно миндерче, постлано с изтъркано килимче, една желязна каса, шкаф и полусчупен дървен сандък. В касата държал златото и скъпоценностите, а среброто в дървения сандък и в конски торби, наслагани открито по пода. Счетоводната му книга представлявала един тефтер. От лявата страна с гръцки букви записвал имената на длъжниците, дадената сума и уговорената лихва, а на дясната – изплащаните суми. Хаджи Славчо бил и уважаван член на Областния съвет на Търново, който се състоял от двадесет и четирима членове, избирани по равно от турци и българи.
Пивоварната фабрика "Братя Хаджиславчeви и сие",
Трудности
През 1872 г. хаджи Славчо преживява първата си търговска несполука. Изпраща за Виена по Дунава натоварен догоре шлеп със сахтяни и мешини на стойност 100 000 турски лири. По пътя кожите се спарват, запалват и изгарят. Стоката е застрахована само за 5000 лири… След броени дни близки роднини злоупотребяват с доверието му и го завличат с нови 100 000 лири. Приближава Руско-турската война. Добри турци го предупреждават да се скрие, защото определени лица искат да го отвлекат и изнудват за пари. Изпраща наличните си пари и скъпоценности в Букурещ на зет си Стат Станкович, женен за дъщеря му Ламбрини. Семейството му заминава за Румъния, а той потегля за Турция, където има влиятелни приятели.
Душманите му го надушват и той срещу 250 лири и много молби се качва на един италиански кораб за Триест, където се укрива дълго време. Но богатството му се стопило. Една нощ гръцки разбойници се вмъкват в магазията на зет му, разбиват касата, задигат банкови акции, пари, бижута и наниза на съпругата му на стойност 10 000 лири. В бързината разбиват само горния етаж на касата, като в долния остават непокътнати 5000 лири.
Освобождението
С тези пари през 1877 г. посреща Освобождението хаджи Славчо. И пак постига финансов растеж. Събира каквото може от длъжниците си и започва отново банкерство и търговия с кордования. Но вече е разбрал – парите и златото се крадат, стоката пропада, затова започва да купува земя из търновските села. Със синовете си участва в строежа на жп линията Цариброд-София-Вакарел, строи обществени сгради и построява пивоварна фабрика в Търново.
На стари години хаджи Славчо се пристрастява към играта на карти. Когато печели, се радва като дете. Редица търговци използват тая му слабост, нарочно губят, за да получат по-изгодни кредити.
Хаджи Славчо, освен дългогодишен член на областната управа, до смъртта си бил член на търновското училищно настоятелство и на черквата „Рождество Пресвета Богородица”, на която като кожухарска еснафска църква бил ктитор и настоятел от деня на строежа й до смъртта си.
Умира на 27 май 1897 г. Погребан е в черковния двор на любимата си църква. До него пък е гробът на съпругата му Анастасия хаджи Михалева (1810-1901 г.). Двамата имат осем деца: Паскал, Зафирица, Михаил, Ламбуша, Ламбини, Никола, Атанас и Константин. Старият търговец и предприемач напуска този свят на достолепната 90-годишна възраст.
Никола Хаджиславчев, който наследява бащиния бизнес.,
Уроците на скъперника
Хаджи Славчо имал изключително изострено чувство да преценява хората. Кредитоискателите подлагал на следния изпит - канел ги в дома си на софра и към ястието предлагал зелен чесън. Почне ли клиентът да го яде откъм главата, не получавал пари. За хаджи Славчо тоя човек бил разсипник, трябвало да започне от перата. Веднъж заел 20 алтъна на един момък, без да го провери. После обаче го видял на чаршията да купува огромен сом. Нахалство – същата риба часове по-рано самият хаджи Славчо се отказал да купи, че му се видяла скъпа.
Пресреща момъка и му казва: „С парите ми сом си купил. Добре, яж го, да ти е сладък. Ала останалите още сега ми ги върни.“ Съдружниците пък изпитвал по друг начин. Подавал на бъдещия си ортак ябълка да я разреже, за да хапнат. Ако онзи му подаде по-голямото парче, прахосник бил. Ако му даде по-малкото парче – егоист. Съдружник ставал само оня, който разреже ябълката поравно. Чираците пък избирал, като ги канел на трапезата си. Който се хранел твърде бавно, отпращал. Славчо бил познат като голям скъперник. Говорело се, че все ляга рано, че да пести от свещи. На чаршията се пазарял и за един прост лук. Зиме пък скришом от жена си вадел по-големите главни от огъня и ги гасял в снега, да икономисва.
Боян Драганов
