М ъртвопиян шофьор убива 4 деца, 2 жени и ранява няколко души в най-голямата трагедия, спохождала Хасково. 33-годишният Цветан Братанов, бивш състезател по мотоциклетизъм, се блъска с висока скорост в спирка, докато в същото време от спрял автобус слизат ученици и учителки от Руската гимназия.
Нещастието става на 10 октомври 1981 г. около 17 часа на улица „Георги Димитров“, сега бул. „България“, в Града на Богородица. От автобус №5 слизат деца и учителите им, които се връщат от Парка на победата, сега парк „Кенана“, където е приключила празничната програма по повод 1300-годишнината на България. В този момент биват връхлетени от оранжева „Лада 1600“ с регистрационен номер ХГ 15-60. Колата помита с висока скорост слизащите от автобуса пътници.
Ладата убиец в Хасково
Разкъсани
Зад волана й е 33-годишният Цветан Братанов, бивш състезател по мотоциклетизъм. До него е приятелят му Николай Кавалджиев, а на задната седалка – Петър Петров и 29-годишният брат на шофьора Емил Братанов.
Ладата е собственост именно на Емил, който също е бил автомобилен състезател. Колата преминава през хората и се преобръща в тревните площи на няколко метра след спирката. Шофьорът и спътниците му са невредими, но не такава е участта на блъснатите хора.
На тротоара и в тревните площи пред близкия блок лежат разкъсаните телца на 9-годишните Марияна Керпеджиева, Недялка Гинева, Петя Димитрова и Антония Тодорова. Четирите най-добри приятелки са убити на място.
Край тях издъхва и 52-годишната Минка Димова, а 77-годишната й свекърва Йорданка Чонкова умира малко по-късно в болницата. Има и неколцина ранени, които стенат от болка. Вместо да се притекат на помощ обаче, Цветан и брат му Емил се суетят около блъснатата кола.
Смачканият автомобил
Автомобилът е най-високият клас сред класическите лади, нагласен с ефектни за онези години лети джанти и корекомски чистачки „Шампион“. Именно тях сваля Емил, а след това влиза и демонтира касетофона „Сони“, след което си тръгва с думите: „Язък ми за колата.“
Брат му Цветан остава отстрани да чака КАТ, без изобщо да се интересува от жертвите и ранените. 9-годишният Недялко Недялков и още една жена – Димитрия Настева, са транспортирани в болницата, като лекарите успяват да спасят живота им.
Почерпка
В хода на разследването се установява, че от полунощ на 9-и срещу 10 октомври до часа на катастрофата Цветан е изпил солидно количество алкохол в няколко различни компании.
Започнал със 100 грама водка в култовия в онези години ресторант „Старият дъб“ в парк „Кенана“. Два часа по-късно заедно със съпругата си отишли на гости на техни приятели в апартамент в квартал „Орфей“, където Цветан обърнал още няколко чаши водка.
След това съпрузите заедно с Николай Кавалджиев и негова позната тръгнали към центъра на Хасково. Докато жените пазарували, Цветан ги чакал и пил бира в колата. Около 14 ч. отишъл при брат си Емил и приятелите им Николай и Петър Петров в ресторант „Дивото козле“ в парк „Кенана“.
Пометената спирка и рекламното пано
Там в следващите два часа Цветан, Петър и Емил изпили общо 12 бири. Единствено Николай не пил алкохол, тъй като идеята била той да шофира. Малко преди 17 ч. четиримата си тръгнали, но пред заведението избухнал спор кой да седне зад волана. В крайна сметка на шофьорската седалка в ладата се настанил мъртвопияният Цветан.
Скорости
Двамата братя били известни със страстта си към високите скорости още докато били състезатели. Към момента на трагедията Цветан работел като сервитьор в „Наркооп“, но се забъркал в проблеми, тъй като при ревизия неотдавна му били установили липса от 200 лева.
Емил пък бил монтьор в същото предприятие, тъй като имал завършено средно техническо образование. За разлика от брат си, който до този момент е с чисто съдебно досие, 29-годишният Емил е осъждан за кражба още като непълнолетен.
Като любители на високите скорости, и двамата братя били многократно санкционирани от КАТ. През 70-те Емил имал три наказания, включително отнета книжка, защото седнал зад волана пиян, а през 1972 и 1974 г. Цветан бил лишаван за по 1 година от правото да шофира заради същото провинение.
Последната му глоба е наложена само няколко месеца преди трагедията, и то в солиден за времето размер – 250 лева, след като бил заловен да шофира личния си „Опел Рекорд“ със 170 км/ч.
Промили
След катастрофата Цветан, който е с окървавена глава, е придружен от катаджиите в линейката и откаран в болницата. Травмата му не е тежка. Направената проба за алкохол показва 2,53 промила. Още същия ден е задържан.
Три дни по-късно в ареста се озовава и брат му Емил. От експертизите и разследването на случая, включително и от свидетелските показания става ясно, че първоначално Цветан кара с около 80-90 км/ч в града въпреки ограничението от 40 км/ч в онези години.
Емил му прави забележка – да кара по-бавно и „да не се прави на голям състезател, защото по-голям от него няма да стане“. Това провокира Цветан и вбесен, той настъпва още повече педала на газта, увеличавайки скоростта до 140 км/ч.
В този момент колата се движи по улицата покрай гимназията, той опитва да вземе завой вътрешно, но губи контрол над управлението. Без спирачен път колата преминава през спирката с хората и се спира в тревните площи, удряйки се в панорамно табло (билборд – б.р).
Обвинение
На 19 ноември 1981 г. зам.-окръжният прокурор на Хасково Савка Стоянова внася в съда обвинителния акт срещу братята. Емил Братанов трябва да отговаря пред Темида за това, че е предоставил колата на шофьор в пияно състояние. Обвинението срещу Цветан е по чл. 116 от Наказателния кодекс – за това, че умишлено е умъртвил четири деца и причинил две телесни повреди.
Кориците на делото
Предвиденото в тогавашния закон наказание за това престъпление е смърт. Хасковският окръжен съд обаче след 5 дни излиза с определение и преквалифицира обвинението, според което в случая се касае за причиняване на смърт по непредпазливост на повече от едно лице.
Определението е атакувано във Върховния съд. Освен протест на прокуратурата до върховните магистрати стигат и множество писма от граждани, включително и от съученици на убитите третокласнички.
Така в края на декември 1981 г. Върховният съд на НРБ отменя определението. Делото е разпределено на нов състав на Хасковския окръжен съд с председател Делчо Костадинов. На 5 февруари 1982 г. окръжните магистрати признават братята за виновни. Емил Братанов е осъден на 8 години затвор. Присъдата за Цветан Братанов е най-тежката – смърт.
Възмездие
Една година и един месец след трагедията присъдата е изпълнена. Цветан Братанов е разстрелян в парцела на пазарджишкия затвор на градските гробища. Брат му Емил излежава присъдата си и е освободен, но скоро след това умира.
Ключови за съдебното решение, макар и да не са отразени в мотивите на върховните съдии, са думите на една от оцелелите учителки Иванка Йорданова: „Можел да се удари в рейса. Защо не го е направил, а се е ударил в тълпата? Значи той е мислел само как да спаси себе си и колата си.“ Протестното писмо от децата, съученици на загиналите, пък завършва с думите: „Не трябва да има за него (Цветан Братанов – б.р.) никаква милост.“
В мотивите си Върховният съд пише: „Извършеното престъпление е изключително тежко и посочените в чл. 36 от НК цели не могат да бъдат постигнати чрез налагане на по-леко наказание. При това положение липсват основания за неговото смекчаване.“
Захари Белчев
