“Долу Чаушеску”, “Долу комунизма”, “Децата ни искат да са свободни”, “Има начало във всеки край” - тези надписи и огромно знаме на Румъния с дупка по средата (символ на румънската революция) ме посрещат на "Улицата на Ковачите" №6 в Букурещ.
Само няколко минути по-късно и няколко стъпала по-нагоре се озовавам в огромен хол. Ваза с карамфили върху бродирана на една кука покривка на лакирана маса. Стъклена купа с изкуствени плодове. Два тромави фотьойла, изтърбушен диван и стар телевизор със стъклена риба, кацнала отгоре му. Гардероб, ухаещ на нафталин, облепен отвътре с изрязани страници от западни модни списания. Телефон с шайба. Пластмасови играчки.
Намирам се в музея “Някъде в комунизма”. Той отвори врати на 26 юли и е единственият по рода си в Букурещ, твърдят неговите създатели Каталина Андриеш и Габриел Бога. Тук обектите не са зад витрини, всичко може да се пипне и снима.
“Музеят има четири стаи, които са тематично разделени. В първото помещение ще откриете информация за 50-те и 60-те години - времето на политически арести, репресии, конфискуване на земи и терени, когато Секуритате съблюдавала строго за реда. Втората стая представя периода от 1965-1989 г., който Николае Чаушеску наричал “златната епоха”. Това било времето, в което се инвестирало в индустрия, били теглени международни заеми. Другите две стаи пресъздават хол и кухня от онова време. Комунистическото време”, разказва за БТА Каталина Андриеш, докато ме развежда наоколо.
Работата по музея започва още през януари, а за проекта помага цял екип от хора.
“Беше трудно да съберем и донесем обектите. Всеки предмет разказва по една история. Не си мислете, че сме взели всичко наведнъж от някоя къща. Всеки предмет има различен произход, но искахме да пресъздадем атмосферата, обстановката, в която са живеели хората по времето на комунизма, на Николае Чаушеску”, обяснява Юлия Урсулеску - едно от по-младите лица на проекта.
Стените на помещенията са покрити с много архивни снимки, лични истории и подбрана информация, която ни разказва за:
Хладилник
През 70-те години начинът на живот на румънците не бил кой знае колко по-различен от този в другите държави. Заради заемите, взети от Николае Чаушеску, индустрията се развивала и това подобрявало качеството на живот. Нямало недостиг на хранителни продукти. Всичко рязко се променя в началото на 80-те години. Държавата измисля програма, според която всеки човек се нуждаел от максимум 2700 калории.
На базата на този максимум се изчислявали и позволените количества храна. През 1984 г. те били както следва: 39 кг месо, 78 литра мляко и 166 кг зеленчуци на година. Месечно човек можел да си купи 1 литър олио и 1 килограм захар. Можел само в определени магазини срещу купони. Опитът за запасяване с храна се наказвал.
Заплати
Заплатите по времето на комунистическия режим се определяли според професията. Най-добре платени били строителните работници, които получавали приблизително 3600 леи, следвани от миньорите (3500 леи) и служителите в банките (3200 леи). Най-ниско платени били хората в областта на общественото хранене, туризма, ресторантьорството, където заплатата била не повече от 1500 леи. В тази група влизали и пощальоните, шофьорите и шивачките. За сравнение заплатата на Николае Чаушеску била 18 000 леи.
Спорт
Николае Чаушеску се ангажирал лично с развитието на румънския спорт. “Новият човек” трябвало да бъде добре подготвен физически, затова и масовият спорт бил насърчаван. Появила се така наречената “Дачиада” - полуспортно събитие, което ангажирало всички възрастови категории.
Футболните клубове носели имена, които показвали принадлежност към комунистическата доктрина. Била въведена титлата “майстор на спорта”, която показвала връзката между държавата и спорта. Спортните клубове, най-големият от които "Стяуа", били контролирани пряко от фамилията Чаушеску.
Индустрия
В началото на 50-те автомобилната индустрия не била развита и хората се придвижвали с трамваи, тролейбуси или автобуси, произведени в заводите в Букурещ. В края на 60-те години започва внос на коли от Франция, Източна Германия и Италия и с подкрепата на Съветския съюз се осъществява технически напредък. През 1968 започва и производството на "Дачия". За да може човек да си купи кола, трябвало да се запише в списък от чакащи. Понякога отнемало години, за да се сдобие с личен автомобил, независимо че разполагал с пари. В края на 80-те години една "Дачия" струвала 30 тогавашни средни заплати. "Дачия 2000" карали само партийни лидери и милицията. "Дачия 2000" с двигател от 2200 кубика и 116 конски сили имал и Николае Чаушеску. Наричал я Tovarăsa - спътница.
През 70-те и 80-те години Румъния започва да произвежда всякакво оборудване - компютри, телефони, домакински уреди. Компютрите от серията DACICC били успешни на вътрешния пазар и започнал износ за други социалистически държави. Земетресението от 1977, последвано от енергийната криза и трудностите през 80-те, спират прогреса.
Блиц
- Защо решихте да направите музей на комунизма? Какво ви провокира да се фокусирате точно върху този период от историята?
Каталина Андриеш: Тази епоха е оставила отпечатък върху нашето ДНК и определя начина, по който много от нас се държат днес. Но повечето млади хора нямат реална представа за онова време, защото техните родители са били млади и често са идеализирали това време. Много от тях са забравили лошите неща, че не сме имали какво да ядем например. И младите попиват този изкривен образ. Има цяло поколение, което вярва, че тогава е било по-добре. Това ни провокира да направим музея, за да осъзнаят хората истината.
Юлия Урсулеску: Много е важно днешното поколение да познава историята. Не искаме да свирим на струната на носталгията. Ясно обясняваме, че комунистическият режим не е бил нещо добро за обществото.
- Какво си спомняте от комунистическия период?
Каталина Андриеш: Малко си спомням. Била съм на седем години по времето на революцията. Спомените ми са детски, а когато си дете, всичко е хубаво. Много ясно си спомням, че бяхме малко по-привилегировано семейство, защото родителите ми по един или друг начин успяваха да осигурят храна. Имахме късмет да живеем в къща с двор. Имахме печка с дърва и ни беше топло през зимата. За разлика от мен съпругът ми живеел в блок. През зимата в апартамента било 14-15 градуса. Всички спели в една стая, за да се топлят.
Юлия Урсулеску: Аз съм родена точно 10 години след революцията. Но моите родители са ми предали някои “комунистически” навици. Например, когато влизаме в блок, в жилищна сграда, не трябва да говорим много високо от страх да не ни чуят съседите. Защото може да извикат Секуритате. Не е хубаво да говориш за работата си, за парите си, за това, което правиш. Аз говорех високо и бързо, но мама все ми правеше забележка, за да не чуят съседите. Че и стените имат уши.
Всяка година на Коледа ядем портокали. За моите родители това бил най-хубавият подарък за Коледа. Чувала съм, че и в България е било така. След революцията вече било по-лесно, но ние продължаваме тази традиция. И на мен днес портокалите ми напомнят за Коледа. И винаги купувам.
Автор: Мартина Ганчева
