„Vedi Napoli e poi Muori!“ („Виж Неапол и умри!“). Това е девизът, който са си избрали всички, ангажирани в туристическата индустрия на този южноиталиански град.
И този девиз изобщо не е изкуствен и лишен от смисъл. Защото в световните класации на туристическите организации Неапол винаги е включван като един от най-интересните, но в същото време и доста рискови за посещение градове.
А в някои световни класации той е включен в челната десетка за най-опасните градове, като се препоръчва туристите винаги да бъдат особено бдителни и да имат едно наум при посещението му.
Дори и да е един от опасните, в същото време Неапол е един от най-красивите градове в света
Ботуша
Неапол е третият по големина град в Италия след Рим и Милано и най-големият в южната част на Ботуша.
Резултатите от последните статистически преброявания го представят с население около 1 млн. души. В действителност обаче целият мегаполис, включващ града и 172 съседни общини, наброява над 4 милиона население.
Историческият център на Неапол, чентре сторико, е най-голямото градско пространство в Европа, включено в Списъка за материално културно-историческо наследство на ЮНЕСКО.
Най-ранните данни за съществуването на Νέα πόλις („нов град“) е от IX-VIII век пр.Хр. Свързан е с гръцки колонизатори, създали този нов полис. През Средновековието Новият град така и не успява да достигне могъществото и славата на Венеция и Генуа. Градът е включван в различни кралства и държавни формации.
Преди да се присъедини към Кралство Италия, градът е столица на Кралството на двете Сицилии. Днес в Неапол се намира една от трите официални резиденции на президента на Италия, монументалният комплекс „Вила Мария Пиа“.
Крепости
За любителите на културно-историческия туризъм Неапол определено е мястото, където ще могат да задоволят жаждата си за посещения на старини.
Важно място сред тях заемат крепостите и замъците. Най-големият и може би най-известният сред тях е Кастел дел Уово („Замъкът на яйцето“). Според легендата в древността римският поет Вергилий скрил някъде в подземията на крепостта яйце, което поддържало силата на цялата крепост.
Замъкът на яйцето
Вярвало се, че намирането и счупването на това яйце ще доведе до разрушаване не само на самата крепост, но и на целия град. От 1975 г. замъкът е отворен за посетители, а в него редовно се организират изложби и се провеждат концерти.
Друг старинен замък, приеман като символ на Неапол, е Кастел Нуово („Новият замък“). Намира се на Пиаца (площад) Муничипио и е известен с популярното название „Маскио Анджойно“. В замъка се намира Градският музей.
Той е и седалище на Неаполитанското дружество по история на родината и на Неаполитанския комитет на Института за история на Италианското Рисорджименто. Замъкът е от XIII век и в него са живели владетели като кралете Шарл I и II Анжуйски, Алфонсо Арагонски, Карлос Бурбонски и Фердинанд IV Неаполитански.
В началото на ХХ век е взето решение за цялостна реставрация на замъка. През 2021 г. започва втората негова основна реставрация, като за целта са отпуснати над 13 млн. евро.
Третия основен замък в Неапол е Кастел Капуано. Той е изграден първоначално като лагер на военен гарнизон по заповед на краля на Сицилия Вилхелм Злият. След това е превърнат в кралска резиденция заради укрепените си крепостни стени.
През вековете той е бил също и място, където е заседавал Кралският съд. Днес на първия етаж в сградата се съхраняват бюстовете на най-известните адвокати от Неапол. А в едно от най-големите помещения се намира библиотеката с над 80 хиляди тома. Сред тях има и много редки произведения от Античността, обособени в специален фонд.
Освен крепостите и замъците в Неапол има и други уникални забележителности. Една от тях е Кралският театър „Сан Карло“, най-старият оперен театър в света, който все още е действащ.
По-стар е от „Ла Скала“ в Милано с около 50 години. Създаден е да побира рекордните 3285 зрители, но след това от съображения за безопасност бройката им е намалена на 1386. На сцената му са се изявявали световни имена като Бениамино Джили, Енрико Карузо, Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти, Монсерат Кабайе, Мирела Френи,
Дворец
Кралският дворец в Неапол е историческа сграда, разположена в самия център на града, на Пиаца Плебишито. Строителството на сградата започва през 1600 г. и продължава над 2 века, до 1858 г. Днес кралският апартамент е превърнат в музей. Ту се намира и богатата Национална библиотека с 2 милиона книги и ръкописи от различни исторически периоди.
Кралският дворец
Сред останалите културни забележителности могат да бъдат отбелязани местните галерии, особено място сред които заемат галерията на Академията за изящни изкуства и галерията Пио Монте дела Мизерикордия.
Не по-малко известна е и религиозната архитектура, сред която особено място заемат християнските катакомби. Любопитно е също, че в града и региона през Средновековието са съществували стотина манастира и над 500 църкви. Заради това градът си спечелва името „градът на 500-те купола”.
През вековете много от тях са разрушени, но дори и днес броят им е доста впечатляващ – 448.
Не можем да говорим за забележителностите на Неапол, без да отделим внимание и на Везувий, един от двата действащи вулкана в Европа, и града музей на открито Помпей.
Градът музей Помпей с вулкана Везувий на заден фон
Наред с културно-историческите градът има и съвременни забележителности. Една от тях е пицарията „Да Микеле“, в която актрисата Джулия Робъртс яде пица във филма „Яж, моли се и обичай“. Да влезе човек в тази пицария, се чака толкова, колкото да влезе в Лувъра или в Белия дом.
При това малцина са истинските щастливци, които успяват да се уредят и с място на маса, където да седнат. И като стана дума за пица, Неапол е родината на известната „Маргарита“.
Пицарията на Джулия Робъртс
Според легендата през 1889 г. във вече обединена Италия кралица Маргарита Савойска решава да посети Неапол. На градските власти тя заявява, че й е дошло до гуша от кухня гурме, затова иска да я нагостят с нещо непознато.
Властите са в шок, докато на някого не му хрумва гениална идея – защо това да не бъде класическата за Неапол пица. Извикан е най-добрият майстор пицар Рафаеле Еспозито, който приготвя уникален шедьовър.
Простичка пица в цветовете на националното знаме на Италия: червено – доматен сок, бяло – моцарела, и зелено – босилек. Кралицата е толкова силно впечатлена от пицата, че дава благоволението си от този момент тя да носи нейното име.
Жителите на Неапол са изключителни шовинисти и се гордеят с личностите, родени в техния град. Сред тях са последният крал на Италия Виктор Емануел III, оперната звезда Енрико Карузо, композиторът Доменико Скарлати, актьорът Бъд Спенсър и политикът и бивш президент на Италия Джорджо Наполитано.
Както и императрицата на Бразилия Тереза Кристина. Сред личностите, завършили живота си в Неапол, са американският топ мафиот Лъки Лучано, археологът Хайнрих Шлиман и българският офицер Сава Муткуров.
Затворници
Като стана дума за Лъки Лучано, няма как да не се отбележи, че Неапол е център на една от италианските мафиотски организации – Камората, която продължава да действа и днес.
Трудно е да се говори и пише за Камората, но в същото време е доста любопитно отношението на местните жители към организацията. За повечето жители на Неапол Камората е нещо добро и положително.
Тя изземвала функциите на държавата и разпределяла поравно спечелените пари между всички хора. Камората възниква още в началото на XIX век, като първоначално е организация, създадена сред затворници.
Към средата на ХХ век Камората вече има повече от 100 клана и над 7000 верни членове.
До началото на 70-те години на ХХ век Камората се занимава основно с дребен „бизнес“. След това обаче по съвет от колегите си от сицилианската Коза Ностра неаполитанците влизат стремглаво и в бизнеса с дрогата.
Мафиотите от старото поколение са категорично против организацията им да се занимава с толкова мръсен бизнес. Големите пари обаче вече са завъртели главите на следващото поколение мафиотски босове и те се обединяват около идеята да вземат активно участие в световния наркобизнес, носещ милиарди долара годишно.
Малко са хората, които знаят интересни подробности за Камората. Всъщност регионът е разделен на отделни региони, като всеки има началник, условно назоваван колонелло (полковник).
По-надолу в йерархията има капитани и лейтенанти, за да се стигне до най-дребните улични дилърчета, които нямат свои собствени названия. Те са просто „страда бой“ – „улични момчета“. Българи, живеещи и работещи в Неапол, разкриват някои доста интересни факти и подробности за живота в Неапол и връзката му с Камората. И се оказва, че в Неапол никой не може да развива бизнес, ако не е свързан с мафията.
Като се започне от уличните продавачи на сладолед и се стигне до сериозен бизнес като управлението на отпадъците не само в областта Кампания, а и в цяла Италия. За „бизнеса“ на Камората има каква ли не информация.
Смята се, че Камората стои в основата на най-печелившите местни бизнеси. В областта промишленост почти няма, но пък за сметка на това регионът отдавна се е превърнал в сметището не само на Италия, а и на цяла Европа.
Неслучайно Неапол се слави като един от най-рисковите и опасни за посещение градове, при това не само в Европа.
Рибен пазар в Неапол
Война
В Неапол войната между мафиотските кланове е нещо делнично и се приема от местните жители като нормално – за разлика от чужденците. Интересното е, че при обявяване на война между два клана тя се съобщава публично чрез мотористи, които обикалят района и крещят: „Война, война!
Обявена е война между фамилиите Х и У. Всички да затворят магазините и търговските си обекти и да се скрият вкъщи.“ Това се прави от десетилетия с цел да се избегнат ненужните жертви. „Минават с мотора и съобщават за войната.
Онези, на които е обявена война, са длъжни да отговорят, останалите могат да си траят. След онзи, който съобщава за войната, идва и онзи с оръжието. Прави се обаче всичко възможно да няма невинни жертви“, обясняват българи, живели дълги години в Неапол.
Като повечето от останалите европейски градове, Неапол също е наводнен от емигранти от бившите соцстрани, от бившите съветски републики. А към тях се прибавят и т.нар. Марокини – цветнокожите емигранти от Африка и Близкия изток.
Повечето от тези няколкостотин хиляди емигранти, разбира се, се занимават с незаконни дейности. Местните споделят, че българките, украинките и рускините били основният контингент сред проститутките. А за румънците се знае, че са царе на джебчийските кражби. „В България се знае, че жените ви тук в Неапол се занимават с гледане на старци. Ама то толкова баби и дядовци нямаме.
Повечето българки се занимават с най-древната професия и те заедно с украинките са най-евтините. Подбиват цените на останалите и не искат да плащат на мафията, затова и често ядат бой“, споделя Дженаро. И докато жените продават тялото си, много от мъжете българи се занимават с нискоквалифициран труд основно в строителството и събирането на отпадъците.
Наред с това обаче мнозина се хващат и с разпространение на дрога. Марокините най-често се занимават с улична търговия. Наред с това произвеждат и ментета на най-известните модни и спортни марки, които се изнасят по целия свят. Там човек може да се сдобие с „Адидас“ или „Найк“ за 20-ина евро. И едва ли е необходимо да е голям специалист, за да разбере, че това е фалшификат. Наред с това много от марокините влизат в контакти с руски емигранти и доставят и нелегално оръжие.
Ако един турист предпочете вместо да обикаля културно-исторически забележителности, да се гмурне в автентичната атмосфера на неаполитанските квартали, ще остане истински шокиран от много неща. Мръсотията по малките улички е пословична.
Торбите с отпадъци често се изхвърлят направо от балконите и прозорците на улицата. Откритите пазари много повече напомнят на азиатски, отколкото на европейски. Наред с плодове и зеленчуци на някои от тях се продават и прясно заклани и одрани животни, закачени на куки на открито и изложени на слънцето и лазещите по тях мухи.
Трудно е да се повярва, че това се случва в една развита, модерна европейска държава. В същото време обаче не бива да се забравя, че Южна Италия, в това число и Неапол, доста дълго са били обитавани от ислямски народи, които са оставили тук много от бита и културните си навици и традиции.
Традиции
За Неапол може да се говори и пише много, тъй като той е изтъкан от противоположности. Силна религиозна традиция и в същото време силна организирана престъпност. Силни и здрави семейни отношения и в същото време – често срещани сексуални връзки между хора от едно семейство. А като се прибавят и традициите на придошлите мигранти от цял свят, нещата стават съвсем объркани.
Затова за туристите, посещавали градове като Париж, Мюнхен или дори Рим и Милано, на пръв поглед Неапол може да се стори странен, хаотичен и дори объркващ със своето многогласие. „На юг от Рим започва италианската ориенталщина. И Неапол е най-добрият и типичен пример.
Тук всичко е ужасно разпиляно и липсва какъвто и да е ред. Но пък може би точно в това е чарът на Неапол. Когато влезе в сърцето и душата на един турист, той си остава там завинаги.
Неслучайно е казано: „Виж Неапол и умри!“. Тук наистина можеш да умреш както в преносния, така и в прекия смисъл на думата“, твърди Кристина Минчева, живееща вече повече от 25 години в града под Везувий.
Петър-Делян Иванов
