Н е бях най-способният, най-талантливият между съучениците, които обичаха сцената. Биех ги с едно – играенето за мене беше живеене – силно, кондензирано усещане за ново състояние. Невероятен лъжец. Измислях и играех, и пак измислях. Думите са на превърналия се в легенда БГ актьор Апостол Карамитев (1923-1973).
Днес той щеше да е на сто. Отлетя в небето на 50. Безкрайно трудолюбив, Карамитев е известен с това, че сам цензурира своите роли. Заклет противник на бъбривостта на сцената, която за някои изглежда като сценично присъствие. Най-често играе без грим. Противно му е да лепи по лицето си елементи, които ще му попречат напълно и открито да застане с лице към зрителя и да му даде възможност да усети и най-тънките нюанси. Две са главните черти на характера на творческия му труд – пределна интензивност и концентрация.
Пристанище
Апостол Карамитев е роден на 17 октомври 1923 г. в Бургас. Син е на пристанищен работник. Свидетел на труда на родителите си за изкарване на прехраната, той е принуден всяко лято да работи. Като ученик в италианската гимназия участвал във всички училищни представления. След като завършва с отличие, баща му го праща да учи медицина в София.
Научил за съществуването на театрална школа от едно съобщение по радиото, решава да кандидатства. За изпитите се подготвя сам. Приет е в класа на Стефан Сърчаджиев, но на втората година се премества при Боян Дановски, при когото прави и дипломния си спектакъл. По свое настояване играе Орландо в „Както ви се харесва" по Шекспир.
Начало
Народния театър „Иван Вазов“, където е назначен като стажант на 16 август 1948 г., е трудно, защото решава никому и за нищо на света да не подражава. „Бях съвършено наясно, че никога не бих могъл и не бих искал да играя като големите майстори“, казва той. През 1948 г. се жени за Маргарита Дупаринова, която вече е звезда в театъра. „Когато го видях за първи път, имах чувството, че пред очите ми оживява самият Давид на Микеланджело", признава след години Маргарита Дупаринова.
Апостол Карамитев е в непрекъснато динамично развитие. Съвременността е неговата стихия, дори когато се превъплъщава в образи от класическата драматургия. Незабравими са изпълненията му в ролята като цар Симеон от „Монахът и неговите синове“ на Виктор Франц, Хенрих IV от едноименната пиеса на Луиджи Пирандело, Ромео в „Ромео и Жулиета", граф Лестър в „Мария Стюарт", маркиз Поза в „Дон Карлос", Христофоров в „В полите на Витоша", Бойко в „Тревога", Инсаров във „В навечерието", Глумов в „И най-мъдрият си е малко прост", Хоров в „Службогонци", Джери Райън в „Двама на люлката", Николай Коперник в „Краят на книга шеста", Пьотър в „Еснафи", припомня БТА.
Малко известно е, че именно Апостол Карамитев трансформира пространството на четвъртия етаж в Народния театър на камерна театрална сцена. Първият спектакъл, който се играе там, е „Амазонката“ (1968), а актьорът е в една от главните роли – на Иванов. Днес сцената носи името на Апостол Карамитев.
Роли
Британският актьор Лорънс Оливие е идолът на Апостол Карамитев, с когото го сравняват. През 1957 г. френският режисьор Луи Дакен го нарича „Жерар Филип на народните демокрации“.
За дебют българското кино му предлага една второстепенна отрицателна роля – на Велизаров от „Утро над родината“ (1951). След това изиграва още няколко роли в исторически продукции – Будинов в „Песен за човека“ (1954), дякон Викентий в „Под игото“ (1952), опълченеца Петко в „Героите на Шипка“ (1955), Давид Тодоров в „Свобода или смърт“ (1969).
Ролята на лошия получава само още два пъти, но винаги заедно с добрия, тоест в случаите, когато е играл двойна роля – Радослав и Радосвет в комедията „Любимец 13“ (1958), Първан и Тодор Примови – в криминалната драма „Нощта срещу 13-и“ (1961).
Филмът „Любимец 13" е осмият в кариерата на Апостол Карамитев, но първият, който му носи огромна популярност. Комедията е режисьорски дебют на Владимир Янчев и е първият спортен филм в българското игрално кино. Филмът излиза на екран на 15 декември 1958 г. и предизвиква истински фурор. Той проследява битката на три футболни отбора - „Витоша" (София), „Воля" (Пловдив) и „Агрегат" (Русе) – за варненския голмайстор от „Черно море" – Гълъбов. Само че Гълъбови са двама и си приличат като две капки вода, защото са близнаци – Радослав и Радосвет. Футболист (и инженер) е Радослав, а Радосвет е комарджия.
Ролята на Елена във филма, която се влюбва в положителния Радослав, се изпълнява от актрисата Гинка Станчева. „Апостол беше във вихъра си. Без никакви проблеми преминаваше от единия образ в другия. Сякаш близнаците се играеха от двама различни, много приличащи си актьори“, казва тя.
Талант
Апостол Карамитев притежава талант и излъчване, които са извън рамките на стандартите и клишетата. Той се превъплъти в добрия, но остана в амплоато на герой на съвремието си само за една роля – на капитан Велков от „Наша земя“ (1953). Много повече му прилягат приказно-легендарните образи на Ферхад от „Легенда на любовта“ (1957) и на Страхил войвода от „Хайдушка клетва“ (1958).
Искреността и непосредствеността на неговата игра оживява в персонажите му във филмите „Това се случи на улицата“ (1956) в ролята на Мишо Кръстев, „Пътят минава през Беловир“ (1960), „Двама под небето“ (1962), „Специалист по всичко“ (1962) – в ролята на Апостол Прашинков.
Актьорът достига върха на творческата си кариера с ролята на вуйчо Стефан от „Рицар без броня“ (1966) и Петър Александров от „Бялата стая“ (1968) на режисьора Методи Андонов. Съдбата на Петър Александров е съдба на цяло едно поколение български интелектуалци и много от тях се идентифицират с образа, изграден от Апостол Карамитев. За ролята си той получава наградата за най-добра мъжка роля на кинофестивала „Златна роза" във Варна през 1968 г. Преди това, през 1963 г., е удостоен със званието „заслужил артист“, а през 1969 г. става народен артист. През 1954 г. за заслуги в областта на културата и изкуството е удостоен с орден „Кирил и Методий първа степен“.
Ученици
От 1969 г. Апостол Карамитев е преподавател по режисура във Висшия институт за театрално изкуство „Кръстьо Сарафов".
„За учениците си мога да разказвам с часове. Мисля, че просто съм роден за преподавател. Макар че да си призная първоначално изпитах разочарование. Тайно се надявах, че съприкосновението с младите ще ми даде нещо, което с отминаването на годините човек губи… И аз чаках, казвах си: Сега ще разбера какво мислят те, ще взема нещо от техните усещания. Излезе тъкмо обратното – те приличаха на херметически затворени хора. Просто имаха някакво страхопочитание към мен. И тогава… започнах да се раздавам. Раздавах им тайните, които години наред съм пазил, до които години наред съм се добирал. Никога не съм бил погълнат от съзнанието за собствената си значимост, не съм се опитвал да бъда над тях. Така започна да се изгражда мостът между студентите и мене“, казва Апостол Карамитев.
Показват посмъртната му маска
Смъртта застигна Карамитев по време на снимките на филма “Сватбите на Йоан-Асен”, а ролята му бе завършена от Коста Цонев. Великият актьор издъхна на 9 ноември 1973 г., покосен от рак на черния дроб.
Бронзова отливка на посмъртната гипсова маска на Апостол Карамитев бе представена за първи път тези дни в Бургас. Тя е направена от гримьора Димитър Коклин и е използвана за довършване на филма. Копието е дарено на Регионалния исторически музей в Бургас, където ще бъде съхранявано и достъпно за посетителите.
За съществуването на оригиналната посмъртна маска се разбира случайно по-рано тази година, по време на снимките на документален филм за професиите в бургаския театър. По лентата работят режисьорът Слави Георгиев, операторът Христо Димитров-Хиндо и Кристина Ингилизова. След Димитър Коклин тя е била съхранявана от актьора Емил Марков, който след това я дава на гримьора на театъра – Стоян Караманов.
