Б алеарският архипелаг се намира в западната част на Средиземно море, като най-близо до него е Испания, към чиято държавна територия принадлежат неговите острови.
В същото време обаче цялата тази островна територия формира самостоятелна и административна автономна област със столица Палма де Майорка. Архипелагът се състои от двата големи острова Майорка и Менорка и
Питиуския архипелаг, в който влизат двата по-големи острова Ибиса и Форментера и множество по-малки. Общата площ на Балеарите е 4992 кв. км, върху които живеят малко над 1 млн. души. Населението тук е основно каталунско и поради това наред с официалния испански език преобладаващо се говори и на каталунски, който се изучава като задължителен в местните училища.
Красивата плажна ивица на остров Форментера
Релеф
Като релеф Балеарските острови са ниски и в тях преобладават равнините и платата със средна надморска височина до 500 м. Само в северозападната част на остров Майорка се издига планинската верига Сиера де Трамонтана, чийто най-висок връх Пуч Майор е с височина 1445 м. Климатът на островите е типично средиземноморски, характеризиращ се с горещо и сухо лято и кратка, топла и влажна зима. От флората тук преобладават отново характерните за Средиземноморието палми и цитрусови култури, а наред с тях и маслини, бадеми, лозя и др. Макар и у нас да няма много оферти за посещение само на Балеарските острови, а обикновено те се включват като част от екскурзиите до Испания, то в световен мащаб Балеарските острови си остават от най- посещаваните туристически дестинации. Освен туризма останалите икономически отрасли тук са риболовът и селското стопанство.
Макар и отдалечени в западната част на Европа, Балеарските острови имат драматична и бурна история от Античността, през Средновековието, та чак до новата история на стария континент. До 210 г. преди новата ера островите са владение на Картаген, а след това са присъединени към Римската империя. През следващите векове територията на островите става арена на ожесточени сражения и нападения на различни племена и народи, идващи тук от изток, север и юг: вандали, франки, римляни, араби, бербери. Към края на VIII век някои от островите стават оживени центрове и на търговия с роби, извършвана от арабите мюсюлмани.
Туризъм
През вековете Балеарските острови стават любимо убежище и на пиратите разбойници.
Между 1229 и 1235 г. островите са част от Арагонското кралство, съществувало над 700 години в североизточната част на Пиренейския полуостров. От 1344 г. в продължение на половин век Балеарите са и самостоятелно кралство. От XV век Балеарските острови са част от Кралство Испания, каквито остават и до днес. През тези 6 века за кратко между 1756 и 1763 г. те са част от Франция, а от 1708 до 1782 г. остров Менорка е английски. Тази бурна история и смесването на население от различни етноси, племена и народи става и причина за самобитната култура, бита и народните традиции на днешното население на живеещите на Балеарските острови. Те представляват една амалгама и смесица на наши европейски, азиатски и африкански родово-племенни и народни традиции в областта на вярванията, обредите и ритуалите, фолклора, облеклото и дори езика. За населението на Балеарските острови са характерни бързите и ритмични танци, и пъстрите и разнообразни народни носии, които едновременно приличат на общоевропейските, но и се различават от тях.
Обиколката на Балеарските острови традиционно започва от най-големия от тях, остров Майорка. Това е най-големият по площ остров в Кралство Испания и втори по население след Тенерифе. Тук се намира и столицата на цялата административна област Палма де Майорка. Населението на целия остров надхвърля 800 хиляди души, като половината от тях живеят в столицата. Основният поминък на острова е туризмът, като годишно той се посещава от над 12 милиона туристи от цял свят. Туризмът на остров Майорка е повече културен, отколкото исторически. В една от неговите провинции Калвиа върху площ от 3 хектара се намира археологически парк, на територията на който са експонирани десетки гробове от различни исторически периоди на Античността. От тях може да се добие добра представа за погребалните традиции и ритуали на праисторическите хора от тази част на стария континент.
В административната столица Палма де Майорка една от основните забележителности е катедралата „Санта Мария“, известна още и като „Ла Сеу“. Тя е и един от най-значимите паметници на готическата архитектура в цяла Испания. Катедралата се намира на хълм, който гледа към Средиземно море и градското пристанище. Построена е върху основите на стара джамия. Строителството й започва в 1229 г. по време на управлението на крал Хайме Арагонски. След претърпяно корабокрушение той дал обет да издигне величествен храм в чест на Дева Мария. И, разбира се, спазил обещанието си.
Катедрала
Изграждането на катедралата продължава почти 400 години и завършва чак през 1601 г.
През ХХ век тя е реновирана, като в реконструкцията й взема участие и самият Антонио Гауди. „Ла Сеу“ е известна със своите величествени размери. Тя е дълга 121 м, ширината й е 55 м, а височината 44 м. Един от най-интересните уникални нейни елементи е розетният прозорец с диаметър 13 м, съставен от над 1200 парчета цветно стъкло. Главният олтар на храма е богато украсен с елементи, свързани с морето, като по този начин те подчертават свързаността на града с морската шир. В храма се намират и няколко гробници на крале.
Близо до катедралата „Ла Сеу“ се намират други две от историческите забележителности на острова – Епископският дворец и Паласио де ла Алмудейна – стара мавританска крепост, превърната по-късно в кралска резиденция на испанските владетели.
Катедралата Ла Сеу
На източния бряг на остров Майорка се намира малкото градче Порто Кристо, известно с намиращите се в околностите му пещери на Хамс, смятани за едни от най-красивите в света. Общата дължина на пещерите е 850 м, като в средата на една от тях има и подземно езеро, известно с името Венецианското море. В една от тях е организиран един цял аудиовизуален спектакъл, в който на фона на вълшебната музика на Моцарт по сталактитите и сталагмитите пробягва феерия от бързо сменящи се и преливащи един в друг цветове. В една от пещерите е изградена и ботаническа градина с различни видове свободно летящи птици, характерни за острова. В определени дни в едната от пещерите се прожектира и филмът „Генезис“, който разказва за историята на света от сътворяването му по време на Големия взрив до наши дни.
Пътуването из остров Майорка може да се извърши по традиционния начин с автобус или по нестандартен – с дървено електрическо влакче. С него може да се стигне от столицата Палма де Майорка до единствената планинска верига тук - Трамунтана, включена в списъка на ЮНЕСКО за обекти на световното културно-историческо наследство. Посещението на остров Майорка не може да мине без едно незабравимо морско пътешествие покрай брега с яхта, катамаран или дървена лодка с весла. Една от незабравимите атракции е обиколка на крайбрежието с лодка със стъклено дъно, през което в продължение на два часа могат да се наблюдават морските обитатели и играта на делфините.
Менорка
Вторият голям остров от Балеарския архипелаг – Менорка, представлява ниско варовиково плато с максимална височина от 258 м. Общата площ на острова е колкото половин България, а на него живеят едва 95 хиляди човека. Главен град на острова е Маон. Любопитното е, че името на града идва от сиренето „маон“, което се използва в почти всички ястия в кухнята на острова. В град Маон няма исторически забележителности. Той е известен основно със своите къщи в различни цветове, като рядко могат да бъдат намерени две с еднакъв цвят.
Една от най-старите сгради тук е Навета дес Тудонс, каменно съоръжение с формата на обърната с дъното нагоре лодка. Съоръжението е отпреди 3000 години и се е използвало за масови погребения в древността.
През 1994 г. Маон е обявен за биосферен резерват с цел да бъдат съхранени природната красота, флората и фауната му. Любителите на дивата природа могат да се откъснат от градската суета и човешката цивилизация и да се потопят в райската красота на резервата Албуфера дес Грау. Менорка е един от главните миграционни пътища на прелетни птици и поради това в небето могат да бъдат видени над 200 вида птици. Менорка е известен и със своите стари дървени вятърни мелници. Една от тях, 300-годишната Моли дес Рако в Ес Меркадал, днес е превърната в ресторант.
Маон, най-големият град на остров Менорка
Близо до Маон се намира Сюдадела, старата столица на Менорка, градче с калдъръмени тесни улички, от двете страни на които са разположени десетки занаятчийски дюкяни. А близо до остров Менорка пък е малкото островче Лазарето. През Средновековието на него са сваляни болните моряци от пристигащите кораби или тези, за които имало съмнения, че може да са заразени с чума или тиф. На островчето те трябвало да изкарат 40-дневната задължителна карантина, преди да бъдат пуснати на Менорка.
Архипелаг
Другата съставна част на Балеарите е Питиуският архипелаг, чиито най-големи острови са Ибиса и Форментера, разделени помежду си от морски проток. Скалистият Ибиса е едно от най-старите заселени места на стария континент. Още през VII век пр.н.е. е обитаван от финикийците. Неговият стар град, крепостните стени и величествената му катедрала са под егидата на ЮНЕСКО. Днес Ибиса е от най-посещаваните места в Испания заради бурния нощен живот. На острова се намират едни от най-големите увеселителни и нощни заведения и клубове в Европа. В последните години Ибиса се превръща в столица на електронната музика, хауса и транса. Но островът е известен не само с богатия нощен живот, а и с природните си забележителности. Един от тях е феноменът Пръстът на Господ в залива Бенирас. На пристанището се намира и Обелискът на корсарите, напомнящ за многобройните пиратски набези над острова в миналото. На пристанището Сан Антонио пък се намира макет на кораба на Христофор Колумб, тъй като се смята, че пътешественикът е роден там. Сред природните забележителности са и солните находища още от времето на Средновековието, които днес са дали убежище на много видове птици, сред които и застрашеното от изчезване розово фламинго.
Вторият остров Форментера е най-малкият Балеарски остров с население от едва десетина хиляди души. За разлика от Ибиса, който е център на музиката, шумотевицата и врявата, във Форментера цари тишина и спокойствие. Заради това той е предпочитан повече за плажуване и семейна почивка.
Ибиса
Любопитното за остров Форментера е, че вече повече от 60-70 години жителите му се борят за собствена автономия. Те искат да имат собствена администрация, а не да бъдат на подчинение на тази на Ибиса. Това тяхно искане е удовлетворено през 2007 г.
Туристическите агенти обясняват, че Балеарските острови могат да бъдат посещавани и през четирите годишни сезона. Между ноември и април обаче е за предпочитане хората да се ориентират към столиците на островите, тъй като по това време на годината по-малките населени места и курорти ще бъдат затворени. Най-добър вариант за посещение е от края на месец май до края на октомври. А юли и август са най-натоварените месеци, които едва ли са особено подходящи за онези, които са решили да дойдат на Балеарите да си починат.
Освен това за решилите да се отправят към Балеарските острови е хубаво да попитат дали дестинацията, която са избрали, е подходяща за тях, особено ако са на над една определена възраст или имат сърдечни, белодробни или двигателни проблеми, тъй като климатът и релефът там може да не са подходящи за тях.
Кулинария
По отношение на кулинарията като част от Европа балеарските деликатеси не са толкова непознати и странно изглеждащи за българските туристи. В същото време обаче в тях има и доста голямо влияние на азиатската и африканската кухня. Ето все пак и някои от най-емблематичните гастрономически хитове на архипелага. Собрасада ла луна, колкото и да изглежда романтично името им, са си най-обикновени наденички от свинско месо и бекон с различни пикантни подправки. Пиментон тап де корти – пикантен колбас с лютив червен пипер. Овчето сирене е от червената овца, защитена от изчезване. Енсаймада – печива от сладко тесто в спираловидна форма, с пълнеж от шоколад, конфитюр или печена тиква, поръсени с пудра захар. Към местната кулинарна традиция трябва да бъдат споменати и традиционният хляб Хейха, червените скариди и цветната сол, подправена с портокали, маслини и лют червен пипер.
Иван Първанов
