В Италия прякорите на част от отборите в „калчото“ са свързани с цветовете на екипите им. „Нерадзурите“ от „Интер“ излизат на терена с черно-сини фланелки, а „бианконерите“ от „Ювентус“ с бяло-черни. Наред с това обаче италианските отбори имат и други прозвища, някои от които са и доста интересни. Едва ли има футболен фен по света, който да не знае, че прякорът на „Ювентус“ е Старата госпожа. За произхода му има две версии. Според едната прякорът се е появил още през 30-те години на ХХ век, когато средната възраст на играчите му е била доста висока. А според втората значението на прозвището иронизира името на клуба Juventus, което означава младост. Самите привърженици на клуба обаче не приемат нито едната от двете версии. Те обясняват, че наричат клуба Старата госпожа, за да покажат силната любов, която изпитват към него като към любимата си баба. Доста интересен е прякорът на друг италиански гранд - „Милан“, който не е особено популярен извън Апенините - „отвертките“. В миналото „Милан“ е бил клубът на работниците за разлика от „Интер“, чиито фенове били представителите на по-заможните градски слоеве.
Безспорно най-интересно на Апенините е прозвището на „Киево“ от Верона - Летящите магарета. Обяснението и тук е свързано с конкуренцията с градския съперник „Хелас“.
През 90-те години на миналия век, когато „Киево“ е в криза и дълги години не успява да се класира в „Серия А“, градските им съперници започнали да ги подиграват, че „Киево“ ще влезе в елита тогава, когато магаретата се научат да летят. И това се случва, макар и чак през 2001 г., а оттогава им остава магарешкото прозвище.
В Испания доста футболни отбори също имат интересни прозвища. „Атлетико“ Мадрид са „дюшекчиите“, тъй като в миналото най-популярната шарка на местните дюшеци била на червено-бели райета като цветовете на екипите им. В България наричаме „Реал“ Мадрид Белия балет заради красивия стил на игра. В Испания обаче феновете му са известни като „Лос Меренгес“, по името на бели сладки, подобни на целувки. А както е известно, цветът на екипите на „Реал“ е бял. Привържениците на основния му съперник „Барселона“ пък са наричани „Лос Кулес“, което означава „задниците“. Причината за появата на този прякор е, че в началото на ХХ век отборът играел на малко стадионче, на което нямало места за всички запалянковци. Затова част от тях се катерели и сядали по оградите, като минаващите отвън виждали само задниците им. „Да, ние сме „задниците“ и на нас това ни харесва. Ние не само че не се обиждаме, но се гордеем с прозвището си“, категорични са днешните привърженици на „Барса“. Прякорът на „Виляреал“, „Жълтата подводница“ пък идва от песен на „Бийтълс“ със същото име, на която испанска група прави кавър версия. Когато все още неизвестният отбор печели промоция за трета дивизия, целият град дивее и празнува под звучите на испанския кавър на „Жълтата подводница“. Която се превръща в своеобразен неофициален химн на тима. А причината да бъде избрана точно тази песен е обикновена - цветът на екипите на „Виляреал“ е жълт.
*Следва продължение!
Иван Георгиев
