- Влади, съболезнования! Голяма изненада беше загубата на баща ви Кирил Ампов, тъй като не знаех, че е болен. Какво се случи с него?
- Няколко години се бореше с тежката диагноза - рак. Имаше и период от последните 4 г., в който стигна до ремисия. Премина през много трудности на това лечение, но беше много борбен. Ние го подкрепяхме и се случи чудо в годината на концерта ми на стадиона - влезе в ремисия и му се подобри състоянието. След 2 г. отново се върна тази коварна болест и не успя да се пребори втори път. Живя един достоен живот. Невероятен баща - пример, учител, утеха, страхотен дядо, който даде много любов и на внуците си. Тъжен съм. Ужасно ми липсва, защото бяхме много близки - най-добри приятели. Бяхме като братя с него. Докато течеше лечението 2023 г. написах за него песента "Утеха", като една благодарност на сина към бащата - така го усетих тогава. Пуснах му я, той много я хареса, на стадиона я пях за него. В записа на трака вокали пее и дъщеря ми Никол. И това голямо събитие някакси му даде сила да се справи и съм щастлив, че успя да види и успехите на сестра ми Нора Ампова като художник. Отиде си спокоен и много горд от това, което имаше в този свят. Благодаря на прекрасните лекари, които се грижиха за него да живее по-дълго и качествено.
- Как се справи той след загубата на майка ви, с която винаги бяха заедно?
- Бяха много голяма любов и това беше удар за него. След като тя си отиде, бяхме неотлъчно заедно с баща ни. Всеки ден се виждахме и пиехме кафе. Ние и преди това бяхме близки, но след загубата на майка ми някакси се вкопчихме един в друг. Семейството му помогна да бъде силен, въпреки че Тони много му липсваше. Заедно създадоха стойностни песни и оставиха богато наследство - и той като самостоятелен артист и автор, и с нея, и с Донко Аврамов като "Спешен случай". През годините с телевизионното предаване „Хит минус едно“ Кирил Ампов помогна на много изпълнители да бъдат забелязани и да стартират музикалната си кариера.
- Как са се запознали?
- Не си спомням с подробности, но е било изпепеляваща любов от пръв поглед. Били са пример за изключително влюбена двойка. Така беше докрая на пътя на майка ми. Той всеки ден палеше свещ за нея до последно. За мен е герой, защото много хора губят битката с рака преди загубата - предават се по-рано, докато той имаше невероятна сила и желание за живот. Многократно се справяше с трудните ситуации. Освен това си остана изключително честен, почтен човек, който не се продаде в нито един момент в живота си и отстояваше принципите си. Това е героизъм в днешно време - да запазиш себе си и това какъв човек си. Винаги имаше какво да ни каже. Доста мъдър човек и откровен, което също е важно за един родител.
- Най-ценният съвет, който ви даде?
- Те са много през годините. В книгата, която излезе броени седмици преди да почине, има една глава, в която той говори за мен и казва: "Със сина ми сме толкова близки, че нямаме отделни истории, това е една обща история". Тези думи ме разтърсиха. Само такъв човек като него може да го каже толкова синтезирано и силно. Радвам се, че успя да я види. Винаги ми е давал сила, когато съм бил разколебан или съм се съмнявал в нещо, и ми е подкрепял. Това ще ми липсва ужасно много.
- Започват като дует Акварел, посве стават "Спешен случай" с Донко Аврамов. Какво си спомняте?
- В един момент е било трудно, защото е имало период, в който са забранявали техни песни в края на социализма. Но това не се е случвало само с тях. Борили са се да бъдат различни, много театрални са били концертните им изяви. Старали са се всяка една от тях да е запомняща се - излизали са с ролкови кънки, с мизансцени, конкретен декор за всяко ново участие. Помня, че пътуваха с едни бели платна, в които имаше отвори за главите им и това им беше част от шоуто. Доста иновативни и нестандартни за времето си. Това се е закодирало и в мен, и в сестра ми Нора, защото ние не се страхуваме да рискуваме, да учим и да правим нови неща. Това сме го наследили от тях.
- Дебютирате на сцената с тях още на 10 г. На кого беше тази идея?
- На 9 започнах да свиря на пиано и музиката си ме въвлече. Предложението беше на баща ми, уж на шега. Тогава въобще не си е представял в какво ще се превърна аз днес. Един порив е било, а след него ми се променя целия живот. Майка ми казваше, че първоначално баща ми не е искал да ме вкарва в тази професия, защото е трудна, но толкова много обичах музиката, че нямаше как да не се занимавам с нея.
- Свидетел сте на раждането на хитове като "Карай Джони", "9 милиона мишлета", "Бананова република"... Какво си спомняте?
- Да, те се случваха в нашето семейно студио в апартамента. Постоянно се събираха с Донко, до ранни зори творяха, записваха. Никога няма да забравя първия митинг на Орлов мост през 1990 г., на който се качих с тях на сцената - имаше милион и половина души и така ми се е запечатало в съзнанието, че и досега не съм виждал толкова хора на едно място. Страхотни спомени имам от пътуванията с тях. Сестра ми беше на 1-2 г. и също беше в кенгуруто с тях на сцената. Много цветно време. Те бяха част от Промяната и пееха за неща, които бяха важни. За съжаление много от текстовете продължават да са актуални, защото не са се променили нещата, но това е силата на изкуството - да изпревариш времето и да кажеш истините.
- Кирил Ампов беше ли разочарован, че нещата не се промениха?
- Много! Те затова и престанаха да творят. Усетиха, че са казали това, което имат да кажат. Много пъти съм се чудил, дори съм им предлагал да направят някоя нова песен, но това не се случи. Кой ли не се е разочаровал от надеждите, които имаше тогава...
- В началото пишеше някои от текстовете за песните ви. Защо спря?
- Ние бяхме творчески тандем най в началото. После се престраших да си пиша и текстовете, той каза, че ми се получават и питаше "Защо съм ти аз". Но ми даваше добри съвети, защото беше много добър в това. Една от най-популярните ми песни "Крадена любов" е по негов текст. Песента е от 1993 г. и влиза в първия ми албум, но става хит 11 г. по-късно с Мария Илиева. Баща ми още като бях на 12 г. ми показа цялото студио, научи ме как да работя с техниката и ме остави да експериментирам - това е безценно. Показа ми всичко, което знаеше. Даде ми страхотна основа. Запозна ме с композитора Митко Щерев, който ми беше учител по композиция и хармония, когато бях на 14 г. Те бяха близки приятели. Майка ми също ми е дала толкова прекрасни съвети в музиката. Славата на студиото ни беше, че баща ми много добре записва глас и ме е научил и на това. Тогава имахме лентови магнетофони - аналогова техника и смесвахме първите ми песни на пулта с 4 ръце. Невероятни моменти имаме като музикални партньори.
- Карали ли сте се?
- Разбира се! Нормално е. Кой не се кара с друг, даже ми е съмнително, ако това не се случва в отношенията между хората. Той беше доста балансиран. Казвахме си това, което мислим. Бил е критичен и така ме е възпитал и аз да съм към себе си. Много важно е, че със сестра ми ни научи на критично мислене - да поглеждаме всяко нещо и от различната страна, да се поставяме в обувките на другия. Много важни примери и уроци, които се опитваме да дадем и на нашите деца.
- Как общуваше с внуците?
- Това беше огромна любов! Още майка ми като беше жива, се грижиха за нашите деца, бяха много близки. След като тя почина, всеки петък беше традиция децата да отиват с преспиване на гости при него. Той им правеше сутрин гофрети, пържени картофки с пилешки хапки, гледаха си анимационни филмчета. и това продължи почти до края. Много играеше на игри с тях. Беше сръчен в ръцете и остави, че построи три къщи - през годините се местиха с майка ми, сам ги ремонтира, направи дизайна, мебелите, но в последните години правеше много артистични куклички, които подаряваше на децата. Направи им и ценни подаръци - беше събрал детските им рисунки в две книжки и им ги подари за един рожден ден. В моментите, в които съм пътувал и ме е нямало, е поемал функциите на втори баща, за което съм му благодарен.
- Какво наследихте?
- От него съм наследил този работохолизъм - той беше такъв и като млад, бачкаше на 100 посоки. Непрекъснато вършеше някакви неща. Едно от най-важните неща, на които ни е научил, е дисциплината, когато започнеш дадена работа, да я довършваш до край. От него наследих това да не се отказвам, колкото и да ми е писнало от нещо, продължавам напред и го довършвам. Сега вече разбирам колко ценен урок е това, защото това е проблем на много хора сега. Не могат да се фокусират и не могат да завършват проектите си.
- Интересуваше ли се от новите технологии?
- Покрай моите концерти му обяснявах за новите въведения и технологии. През 90-те си представяхме как биха се случвали нещата на мой спектакъл и сега доживяхме и той видя всичко това реализирано като една мечта. Пътувайки за поредната химиотерапия, като се подобряваше, дойде новината, че ще правя концерт на стадион "Васил Левски" и се почнаха разговори по темата. Толкова се вълнуваше и беше щастлив. Така беше и за първата Арена през 2017 г. Дойде на генералната репетиция ден преди концерта и ми каза: "Влади, пести гласа за утре, недей да пееш толкова силово". Знам, но трябваше да го мина целия репертоар. Имаше си смарттелефон, интересуваше се и се ядосваше от политиката. Все му казвах "Недей, няма смисъл". До последно отказа да влезе в социалните мрежи, за което шапка му свалям, защото има много токсичност в дигиталния свят.
- Чия беше идеята за компактдиска на "Спешен случай"?
- След като майка ми си отиде, исках нещо да остане, нямаха CD до този момент. Сложно беше да се изчистят правата, заедно избрахме кои песни да влязат в колекцията на „Спешен случай“. Сестра ми Нора направи прекрасната обложка. Сега си припомних една негова солова песен - "Балада", като преслушвах албумите им, за да изберем песни за погребението му. Винаги сме били сплотено семейство. Той ни даде пример и за нашите семейства със сестра ми. Виждам как това се отразява на децата ни - растат здрави и спокойни. Научи ни как да им даваме сила, без да сме доминантни, че е важно да не подтискаш децата си, че има и такава опасност да смачкаш едно дете от прекалена амбиция. Той направи точно обратното - даваше криле и на мен, и на сестра ми, но това не значеше да ни помпа изкуствено, а по-скоро ни мотивираше, дори в критиката, да ставаме по-добри.
- Последното им качване на сцената беше на юбилейния ви концерт в НДК през 2008 г....
- Заедно изпяхме "Вече 30 години съм на този свят" - в такава версия. След това нямат други изяви на голяма сцена. Много мил жест направиха на сватбата ни с Мария - след първия ни сватбен танц, притихнаха светлините и майка ми и баща ми изведнъж се появиха в тъмното и запяха една песен за нас. Баща ми танцуваше с Мария, аз - с майка ми. Специален момент.
- За Великден, за другите празници събирахте ли се?
- Много обичаме да ходим в Ковачевица с приятели в последните години и винаги взимахме с нас и баща ни, да не е сам. И на Коледа, и Бъдни вечер, и Великден винаги сме били заедно. Ще ни липсва. Това ще ни е първият Великден без него. Но това е - животът продължава. Той би искал да сме силни със сестра ми.
- Как продължавате?
- На Великден ще излезе песента "Картина". Тя трябваше да се появи по-рано, но отложихме премиерата заради загубата на баща ми. Песен-изповед, много лична, част от последния ми албум. Той много я харесваше. Иначе ще имам турне лятото - ще представям и новите песни, и книгата ми. Музиката винаги ни е свързвала и ще продължи да ни свързва.
- Кавър версия на някоя от неговите песни?
- Четеш ми мислите. Преди няколко дни се замислих за някоя от неговите солови песни с прекрасни текстове, че е възможно да изпея поне една от тях в някой бъдещ албум. Много песни са останали все едно скрити между редовете - не са могли да блеснат измежду други, които са се превърнали в големи хитове. Може би ще се върна към тях в негова памет.
Лео Богдановски
