- Дарина, в представянето на „Допамин” казваш нещо, което много ми допада – че фабриката за щастие е в главата ни. Ти си само на 18. В какъв етап от живота си разбра, че сама пишеш собствената си история и всичко зависи от твоя избор и мотивация?
- Бях на 16, когато се замислих как ще изглежда бъдещето ми и осъзнах, че мотивацията, трудът и упоритостта са в основата на успеха. Станах по-смела в решенията си. Разбрах, че не трябва да чакам външни обстоятелства или одобрение от други хора, за да бъда щастлива. Веднъж като осмислиш и приемеш тази джедайска философия – че ти избираш какво искаш да привличаш в живота си, усещаш страхотно спокойствие. И силата вече е с теб (смее се).
- Дълго време си била единствената ученичка на Михаела Маринова. Къде се пресякоха пътищата ви и какво ти даде тя като вокален педагог?
- Тя бе моят фаворит на финала на X Factor. Знаех, че също като мен е била ученичка на Аделина Колева и бях силно впечатлена от нейния талант и присъствие на сцената. Майка ми се познаваше с нейната майка. Уроците при Михаела продължиха със силен интензитет няколко години. Беше ми изключително интересно – тя имаше новаторски подход, който ме вдъхновяваше. Научи ме на сценична увереност въпреки цялата си професионална натовареност, за което съм много благодарна.
- Пишеш сама голяма част от песните си. Кое идва първо при теб, музиката или текстът? И кое е най-странното място, на което ти е хрумвал рефрен, стих, идея за парче?
- Повечето пъти текстът идва пръв – когато изпитам силна емоция или имам история за разказване. След това музиката вдъхва живот на тези думи. Често ми хрумват стихове и мелодии по време на часове в университета или репетиции. Понякога се налага дори да поискам „разрешение за тоалетната“, за да запиша бързо идеята си като аудио в телефона. Най-странното място, на което ми е идвала идея за песен, вероятно е под душа или веднъж в дискотеката. Ключът е винаги да имаш под ръка нещо, на което да запишеш идеята, преди да се изплъзне (смее се).
- Чувстваш се комфортно в арендби звученето, както и в стилистката на поп рока. В тази посока ли смяташ да развиваш репертоара си?
- Тези жанрове ми дават свобода да изразя емоциите си по автентичен и искрен начин. Но имам силното желание да експериментирам и да изследвам нови хоризонти, било то в по-електронна насока или с акцент върху акустично звучене. Репертоарът ми винаги ще се базира на личния ми опит и на това, което усещам като истинско и близко до сърцето си. Силно вярвам, че когато артистът е автентичен, това се усеща от публиката и създава по-дълбока връзка.
- Била си шампион по плуване. Изкушавала ли си се да се занимаваш професионално със спорта?
- Като шестокласничка сериозно обмислях да продължа професионално, защото имах страхотни резултати, тренирах по няколко пъти седмично и ходих на състезания из цяла България. Обожавах да плувам, да се гмуркам и да се сливам с водата – това беше моят начин да се откъсна от всичко и да съм в хармония със себе си. Впоследствие бях приета в Американския колеж в София и нарастващата ми страст към музиката и сценичните изкуства надделяха. Нямаше как да продължа професионално в плуването, което изисква абсолютна отдаденост. Все пак на спорта дължа много, тренира ме на състезателен дух, воля, сериозна дисциплина, упоритост и целеустременост – качества, които са в основата на всичките ми успехи и отношение към живота.
- Оливия Родриго ти обръща специално внимание на свой концерт. Разкажи ни повече за този момент.
- С една от най-близките ми приятелки с месеци очаквахме концерта на Оливия Родриго, която е сред най-големите ни идоли. Планирахме облеклата и бижутата си в сребърно и лилаво, вдъхновени от нейния стил. По време на концерта успяхме да минем на първа линия, точно под сцената, съвсем близо до Оливия. Крещяхме с нея всеки стих, само на няколко метра разстояние, и в един момент операторът насочи камерата към нас. Появихме се на огромния екран в арената, а Оливия ни изпрати сърца и намигвания, като каза пред всички колко сме сладки и стилни. Цялата публика се радваше с нас, а аз просто не можех да повярвам на този сбъднат сън!
- Къде се чувстваш по-комфортно – в Лондон или в София? Какво ти дават двете места?
- Домът ми, семейството и приятелите ми в София винаги ще ме карат да се чувствам най-уютно, но в Англия намирам безкрайни възможности и сцени, на които мога да правя това, което обичам, пред многобройна публика, жадна за изкуство и музика. Лондон ме предизвиква да се развивам, да излизам извън зоната си на комфорт и да се променям като артист и личност. За мен София е уютът и стабилността, а Лондон – мястото, където мечтите ми стават реалност и мога да творя без ограничения.
- Как обичаш да прекарваш свободното си време, когато не си в студио и не учиш?
- Обикновено съм с приятелите си, с които винаги прекарвам незабравимо – независимо дали сме на музикален фестивал, организираме поход в планината, караме АТВ или просто се събираме у дома за вечер с игри и разговори. Концертите и музикалните фестивали са нещо, което обожавам – атмосферата, музиката на живо и усещането за общност с хора, които споделят същата страст, са незаменими! Когато съм сама, просто си чета, слушам музика или експериментирам с нови идеи, които могат да ме вдъхновят за бъдещите ми проекти.
- Какво те прави истински щастлива?
- Мисля, че да правя това, което обичам, е истински лукс. Привилегия е да съм здрава, заобиколена от хора, които ме подкрепят, и да имам свободата да бъда себе си. Щастлива съм, когато мога да помогна на някого и когато усещам добра енергия около себе си. Това ме зарежда и ми дава сила да сбъдвам мечтите си.
Екатерина Томова
