Още със своя дебют на сцената преди осем години DIA обеща да вкара фолклорната музика в дискотеките... и го изпълни. Димана Мирчева-DIA налага стил, който най-общо може да се нарече електронен фолклор, като песните й се слушат не само в България, но и в чужбина. Хитът й „Егея“ се завъртя в над 20 държави, а италианските журналисти я нарекоха „богинята от другата страна на Европа“. Преди броени дни DIA пусна и най-новата си песен „Грехове“, в която главна героиня е истински влюбената жена, готова да прости на един мъж и най-големите прегрешения.
- В песента „Грехове“ влюбената жена е готова на всичко, за да покаже на един мъж как се обича истински. Готова ли сте и вие на това в живота?
- Вярвам, че ние, жените, имаме способността да учим мъжете до нас на много неща, дори без да го правим умишлено. Грижовността, търпението и любовта, които извират от нас, дамите, всекидневно, са сила, чрез която можем да омаем и най-греховния мъж. Вярвам, че когато получаваш добро, любов и разбиране, отсрещната страна ти отвръща със същото.
- А реално какво ви подтикна да напишете такава песен?
– Музиката и текстът на песента „Грехове“ са съвместно дело с моята най-добра приятелка и женска опора Александра. С нея се вдъхновихме от реална история, която и двете сме преживели, свързана с отношения с недотам добри мъже, да кажем (смее се). Вярваме, че много хора ще се припознаят в текста, защото всеки има по една такава греховна любов, която се надява да продължи вечно – споделена и истинска.
- Казвате, че песента пишете с най-добрата си приятелка… Възможно ли е да съществува истинско женско приятелство?
– Според мен да, когато и двете страни са откровени. Женското приятелство е най-хубаво тогава, когато няма лъжи и подмолни действия, няма лицемерие. Много рядко срещано е. Признавам си, че моите приятелки се броят на пръстите на едната ми ръка, но пък знам, че с тях мога да обсъдя всичко, без да се притеснявам от нищо. Като заговорихме за женско приятелство, искам да спомена моята майка, с която често се шегуваме, че освен майка и дъщеря сме и най-добри приятелки. Така и трябва да бъде.
- Възможно ли е младите хора да се запалят истински по фолклорната ни музика и как?
– Те вече са запалени, но по тази модерната. В крак с тяхното (нашето) време. Моят измерител за това са кръшните хора, които се извиват по време на мои концерти из страната. Чувството да видя толкова много млади хора, хванати за ръце и с хороводна стъпка, танцувайки на моята музика - авторски фолклор с денс ритъм, е феноменално. Няма друго такова усещане. Редовно публикувам видеа от тези сцени в моите профили в социалните мрежи и виждам как реагират последователите ми на тях. Така разбирам, че емоцията е взаимна.
- Съчетавате кариерата на изпълнител с тази на радиоводещ – къде е по-трудно: зад микрофона или на сцената?
– Определено зад микрофона ми е по-трудно. Свикнала съм по-скоро да пея, за да се изразявам, и по-малко да говоря. Но това, че съм всеки ден в ефира на едно от най-слушаните радиа в страната, ме направи и по-добра на сцената – вече знам какво да кажа и когато не пея. Знам и как да го кажа и с каква интонация, каквото и да е моето настроение в този момент. Размишлявайки по темата сега, обаче си давам сметка, че и двете неща, и пеенето, и говоренето по радиото, се случват зад микрофон – явно всичко е било предначертано по моя път. Следвам го.
- Коя е любимата ви българска легенда?
– От около половин година насам публикувам български легенди в моя профил в Инстаграм. Забелязвам, че много се четат. В началото бе само интересна идея, но впоследствие доста хора започнаха да ме питат кога ще споделя поредната легенда, защото им е много любопитно да я прочетат. Една от моите любими е за чешмата на любовта в Трявна, посветена на романтичната история между млад резбар и най-красивата тревненска девойка. Легендата гласи, че момъкът не бил признат за майстор от местния еснаф, затова и нямал смелостта да поиска ръката на девойката. Тогава решил да се покаже пред Бога и да вае мрамор – най-трудния материал. Сътворил чешма, като изваял образа на любимата, а водата била символ на вечно слетите им души. И до днес водата от тази чешма тече с еднаква сила през цялата година и никога досега не е пресъхвала. Местните разказват още, че който отпие глътка от тази вода, той отпива частица любов, която остава завинаги в него.
- Какво отговаряш на феновете от чужбина, които ви пишат?
– Безкрайно се радвам на всички коментари. При това забързано ежедневие да отделиш една минута в писане на коментар в социалните мрежи е много време. Благодаря от сърце, че то е отделено за мен. Имам много фенове от чужбина, някои от които редовно изпращат видеа как пеят мои песни. Старая се винаги да ги споделям, винаги да отговарям. Сгряват сърцето ми, признавам си. Така виждам, че музиката, която създавам, наистина има огромен отзвук и извън България. Много силно ме зарежда това да видя как чужденци учат българските думи на песните и танцуват български танци. Нека продължават да го правят. Личи си, че душата им танцува заедно с тялото.
Елизабет Методиева
